Всичко е в историята...

Мъже, които с нещо са променили съзнанието ми, малко или много са моделирали самата история с възгледите си. Просто хора, които наистина заслужават малко внимание, прочетете им биографиите, ако не друго.

freestyle

Ех, след три дни имам изпит по математика, сигурно ще ме скъсат, а не ми пука....
Вие вярвате ли в съдбата на хората ? Че всеки си има място под слънцето и някаква цел в живота ? Някаква причина, поради която хаби въздуха на планетата ни, аз вярвам, много. Вярвам във важността на събитията, дори и най-тривиалните. Слушали сте Imagine на Джон Ленън, нали ? Хубава песен, оптимистичен текст, бекграунд мелодия.
Сега наистина си представете, че няма Рай отгоре, няма Ад под земята и няма нищо друго освен безкрайния простор на небето.
Няма история, няма религия, няма народност, няма държава, само живот в мир.
Какво бихте правили ?
Според мен човекът е създаден да се бори с трудностите, а при такъв свят човекът е излишен.
Looking back on the track
for a little green bag
got to find just the kind
or I'm losing my mind

Наскоро си мислих има ли смисъл ученето като цяло. Дали с новите знания идва и успеха ? А с успеха идва ли щастието ? Историята е противоречива за този спор. Има примери и за двете крайности. Аз обаче съм адски мързелив и съм склонен да приема неуките за по-велики. (В момента просто се мъча, за да го напиша това, никакво вдъхновение нямам, абсолютно насила става..)

Какво значи да успееш ? Да имаш пари в швейцарска банка ? Да имаш страшна кола (няколко коли?!?) ? Да имаш олимпийски басейн в двора ? Джакузи в лимузината ? В какво точно се изразя успеха ? Пари или слава, или власт, или име, или какво ?!
Искам един ден (като "успея") да купя една къща в центъра. Къщата с часовника. Много я харесвам. Ректората на Техническия също ми харесва откъм лицето. Облата алея отпред най-много ме привлича, както и малката цветна градинка в средата. Като в Гулденбургови е, много приятно. Едни алени карамфили да напъпят, розовеникав чакъл по алейката, мръсно белите колони и колосалните дървени порти. Направо чувам Кармина Бурана в ушите си.
През живота си съм правил доста глупости. Не съжалявам за тях, повечето са ми донесли немалко смях, а останалите са ме научили все на нещо. Някой път ще пробвам да се покача с кола по тази алея на Ректората и да си надуя Кармината, крачейки гордо към входа. Може даже да си взема под наем някакъв фрак или нещо подобно и да се тупна като немски барон. Не че от сградата не лъха на социализъм, просто аз съм мечтател, предпочитам бароните пред пролетариите. Доста са ми сухи соц-фолклорните герои. Някога е било съвсем различна история: саби, барут, кръв и чест. Много се кефя на старовремските шапки с формата на кораб. Те май и моряците ги носят де, но не всички. Или пък се обърках, няма значение. Сега няма такива, даже рядко се носят шапки вече. Официални шапки, разбира се, не няк'ви капутки, идиотки, тъпанарки, рибарки, птичарки и прочее. Не си спомням от кога не съм виждал хубава шапка с бомбе. Бих носил такава, със сигурност един ден ще нося. Черни обувки, сив панталон, светла риза (цвят? а, де? зелено?), сиво сако и черно палто. Шапката е задължителна. Със симетричен подгъв и изправена периферия. Супер, особено като прокараш пръсти (среден, показалец и палец) по ръба й. Да не си представихте някаква друга шапка ? Не е като шапката на Зоро, неговата е с широка периферия, не, с тясна периферия, тип "бомбе". Но вдлъбнато бомбе, готино, мекичко. Остава и да мога да танцувам степ. Ще бъда идеален актьор за филм от 50-те (САЩ). Само да не е уестърн, там е резерве за Джон Уейн. Пък и не си представям как ще нося ботуши със шпори. И дънки с ресни...малко е смешно...
Не одобрявам и шутските панталони на ренесансова Европа. Тип Шекспир, трубадурски. На раета в фрапантни цветове и с огромни, идиотски аксесоари по тях, простотия...Кич на макс. Само писането с перо и заострените шапки ми харесват от този период. Веднъж пробвах да пиша с перо, много е зор, нон-стоп трябва да го топиш в мастилницата. Ужас. А за заострените шапки - често се лигавя с моята идиотка на Girl, обръщам я с хастара навън и като я положа на главата си се получава стил "Робин Худ".
Славни времена са били, мъжете са били смотаняци, жените са били ухажвани от путьовци, а кралете са били позлатявани и възпявани, за да може историята да ги запомни такива, каквито никога не са могли да бъдат. Лъжите са били на мода, а поетите - още повече. Бих се котирал високо тогава. И с писането на трагедии според мен няма да имам много проблеми. Виж, "Сън в лятна нощ" не мога да напиша, но "Хамлет" е абсолютно достижим. Май, мързи ме да пробвам. Бях във Верона преди години, видях къщата на Жулиета, дори се снимах с ръка на гърдата й. Нищо особено (не гърдата, къщата и Верона) не е. Малко селце, малка къщурка с каменна тераска. Ако е било истина, представяте ли си що сълзи са изплакани в този двор, под и на тази тераса ? А сега там има кал, фасове, смачкани дъвки и други боклуци от туристите...Това правим ние с историята, смачкваме я, докато се опитваме да отмъкнем част от нея с фотоапаратите си. Как мразя блясъка на светкавиците...Заслепяващото откъсване на парченце история, романтика, епос и величие. И аз много снимам, искам да снимам всичко, под всякакъв ъгъл и после да му наложа милиони фото-ефекти! Искам, ама нямам хубав фотоапарат и си оставам с искането...
Аре бе, хора, бръкнете се, подарете ми един турбо-як фотоапарат :) Колко му е, 1-2000 лева...нищо пари, ресто...
Шегата настрана, снимките са странна работа, хем са супер приятни, хем понякога ме вбесяват, че са измислени въобще. Има някои неща, които не трябва да бъдат снимани, а има и други, които не заслужават да бъдат, но пък са снимани. Няма справедливост. 90% от снимките на хора са абсолютна загуба на фотохартия, ако мен питате. Хайде с цифровите фотоапарати е друго вече, ама пак...
Някои доста любопитни гледки, за жалост, са забранени за снимане. Кой не би искал да снима в база на НАТО или на ВВС на САЩ ? А може би в био-инженерска лаборатория ? Или в спалнята на Салма Хайек ? Какви места има по света, ехееййй...Папараците милиони взимат за такива снимки. А със сегашните технологии вече с телефончетата можем да си цъкаме снимчици, яката работа...
Яд ме е, че съм се родил в ХХ-ти век. Не мога да видя идолите си, не мога да бъда революционер, не мога да се боря за Обединението на България...к'во ли мога...
Представям си се като я като бунтар срещу режима, я като водач на хайдушка дружина, все борбена личност. Важно е борба да има, противник все ще се намери. Сега се чудя срещу какво да се опълча, дълги години се борих със себе си, мисля че е време да обявя примирие. Трябва нов враг, нова цел, нова идея ! Any suggestions ?

Съжалявам, не мога да пиша повече, нещо се поизнервих, щото някои хора всичко разбират и знаят винаги кое как е, особено за "състоянията на ума"...

la vida es pura pasion

На: Г., А., Н., Ст., И., Д., С. К., О. Н., В., В. Д., Е., отново О. Н. (няколко пъти още), И. А., Р. Сл., Б., Д. З., М. В. и милионите други, които съм забравил ! :)
Специално за вас, мили мои, Wet Wet Wet - Somewhere somehow. Изслушайте я веднъж със затворени очи.

Сега си пуснете нещо друго, каквото и да е. Не ми пука. Аз вчера пробвах да изслушам със затворени очи няколко песни, та това са съвсем различни песни, слушани по този начин! За мен те вече имат и изглеждане, освен звучене. Вени, вплитащи се в безброй клони като дървесна формация, изпълнени с живот и желание. Една борба за свобода и неистово желание за себеотрицание. Това е Alice Cooper - Poison.

Плаващи нюанси, от тъмно бордо с черни примеси до ярко, алено червено. Навсякъде пробляскващо сребро, гола плът и капки страст. Сякаш водопад от интимни желания е потекъл на горе и капките летят към небето. А небето е от злато. Chris Isaak - Wicked Games.

Сякаш самият въздух танцува на бавно танго. Реалността се размива в маранята на мечтите. Само листенца от рози обсипват земята и закриват грубата почва. Кехлебарена умора удушава живота. Bryan Addams - Have you ever really loved a woman.

Пурпурни реки се изливат по копринените завивки на леглото. С обков от слонова кост и извезани орнаменти на древногръцка трагедия с фатален край. Стая без прозорци и без врати. Пагубен вятър минава наоколо, но не закача леглото. Шеметен водовъртеж. Bon Jovi - Bed of roses.

Фанфари, оркестри, парад. Някъде далече от там, в тъмна стая със страховита сянка се чува ехото на парада. Парада замира при отварянето на вратата в стаята и нахлуването на ослепителната светлина. Elton John - I believe in love.
Тежки, тъмни къдрици, поглед пълен с надежда, устни, застинали в очакване. Ръб на пропаст (нещо като Gran Canyon) и ронещ се чакъл. Ванилово небе и безкрайно спокойствие. Сигурност. Enrique Iglesias - Hero.

Минало, деца, игри, сълзи. Случайна случка, нещо става зад блока, приятелството е предадено. Бягство на далеч. Новото място е безкрайно различно и подтискащо. Небето се свива, земята ме издига до облаците и оттам виждам всичко. Светът е мрачен и потулен в измами. The Fugees - Killing Me Softly.

Спомен за първата любов. Всички е различно, няма ги старите нерви и скандали, само топлината. Знаеш, че тя знае всичко и няма какво да криеш. Тя го знае дори преди да го кажеш или помислиш. Времето лети, стрелките се въртят страшно бързо. Седите на износения диван от детството ти. Различни спомени се комбинират и знаеш, че целия ти живот е събран в една шепа. Една стая, изпълнена с емоции, но отминали. Само спомен. Guns'n'Roses - Don't Cry.

Светът изглежда така сякаш носиш водни очила и току що си излязал от водата. Още има капки по стъклата, картината се променя според светлината. Погледа се избистря и света се отдалечава. Прелитат старите ти приятели, прелитат всичките ти стари чувства, просягаш се да ги хванеш и вихъра те помита. Знаеш, че си на правилна посока, просто го знаеш, всичко ще е наред. Live - Dolphin's Cry.

Пуста улица, не й се вижда края на хоризонта. Само старовремски пощенски кутии (от тези в американските филми) се прокрадват в далечината. От двете ти страни е засято с висока трева. Много висока, май е царевица. Боли те, знаеш че всичко е свършило, ти си зад тази стена от трева. По улицата няма да стигнеш до никъде, отчаяност напоява въздуха. Небето е лилаво и пълно със звезди. Струва ти се, че те се снижават и можеш да ги хванеш. Изведнъж поглеждаш от небето, виждаш се на улицата, пред високата трева, толкова сам и толкова малък. A-Ha - You wanted more.

Пиано бар, джаз музика, притъпена светлина, не се вижда кой точно свири на пианото, добър е, сякаш не си движи ръцете. Музиката се разпределя равномерно в пространството, можеш да го усетиш, тя е плътна. Седиш на бара и си въртиш чашата в ръка, в дъното й се отразява лампата зад теб. Знаеш, че има и друго зад този свят, че не всичко е такова, каквото изглежда. Убеден си. Michael Bolton - When a man loves a woman.

Тучно зелена морава. Ниски хълмчета в далечината и огромно дърво точно отпред. Люлка с гума, миризма на кестени. Земята и небето се полюшват лекичко докато разглеждаш стар албум със снимки. Семейни снимки, на твоето семейство (бъдещото). Ето ви, преди сватбата, толкова усмихнати и сигурни в успеха, сякаш Господ им е казал какво трябва да правят и то е толкова лесно. Доверчива увереност лъха от снимката. Ето я и сватбата, с две думи: притеснение и любов. Май още тогава знаеше за всичко, но не искаше да го повярваш. Следващите снимки се сливат във филм и болката потича като мастило от фотохартията. No Doubt - Don't Speak.

Като в американски филм от 80-те. Кожени якета и тесни дънки. Диско топки вместо улични лампи и навсякъде стари физкултурни зали. Като че ли целия град е една огромна физкултурна зала и времето е заспало на нечий бал. Фруктиерата с пунша е счупена на земята, явно купона е свършил преди часове, всичко е разхвърляно. Само вие двамата танцувате бавно и сте като в онези Snow Glass (съжалявам, не знам как е на български). Въздуха е изпълнен с брокат и се чувстваш неуязвим. Prince - Purple rain.

Монотонна есен, влажни, мрачни улици. Листата на дърветата полепват по всичко. Въпреки много хора и коли всичко е тихо. Създава се илюзията, че времето е спряло и само парата, която излиза от канала на улицата, се движи и те уверява, че всичко е нормално. Парата е странно гъста, като се приближаваш към нея и усещаш болката в сърцето си. Въпреки това продължаваш да се приближаваш, осъзнаваш, че болката само се усилва, но не можеш да спреш. Колкото повече крачиш, толкова се отдалечава канала. Той остава на същото разстояние и не можеш да го достигнеш, но не се отказваш. Парата те влече. Roxette - Crash! Boom! Bang!

Стоиш на прозореца на хола, живееш на висок етаж и има красива гледка към града. Нощ е и се виждат само светлините на цивилизацията, а нея като че ли я няма. Заминала е за някъде и не е оставила бележка. Съвсем сам си, мислиш за бъдещето, но то сякаш е обречена на размисли за миналото. Обвиняваш миналото, не спираш да го правиш непрекъснато. Не можеш да го промениш, но можеш да го обвиняваш. Скован си за всичко друго и не можеш да престанеш да търсиш отговори в миналото. Всичко е обречено. The Scorpions - Lonely Nights.

В рейса си, както всеки ден, заради нея. Знаеш всяка нейна стъпка, знаеш как ухае дъхът й, как подскачат къдриците й като върви. Но не познаваш нея. Дори не знаеш как се казва. Само знаеш, че тя е за теб и ти си за нея. Това е сигурно, няма две мнения. Съдбата е предопределила да сте заедно и ти го знаеш, остава само тя да го разбере. Вярваш, че един ден ще умрете заедно в прегръдка. Неволно ставаш роб на тази предопределеност, не можеш да мислиш, не можеш да дишаш, не можеш да живееш без нея. Решаваш че ще се запознаеш с нея и ще се ожените. Ето, сутринта, на спирката, качваш се в рейса с букет цветя, знаеш че тя обича точно такива. Мястото й е празно, оглеждаш се, нея я няма, тя е заминала, край. А вие бяхте един за друг...Sinead O'Connor - Nothing Compares.

Света е в турско синьо и дърветата се поклащат бавно от вятъра. Мек, топъл ветрец, маса на открито, ръбовете на покривката си играят и се прегъват. Изсъхналите листа шумкат под краката ви и приглушават музиката от стария запис на грамофона. Дори не го чуваш, погледа ти е закован в очите й, можеш да останеш така завинаги. Вратата на къщата се тряска от вятъра и топлината на огнището ви примамва вътре. Преплетени в страстта си, със затворени очи, знаете че дори и да умрете, душите ви са се насладили на мига. Toni Braxton - Spanish guitar.

Летен мор, вечерта под светлината на стари, жълти лампи. Танци, танго, трябва да танцуваш, трябва. Пристъпваш плахо и треперейки започваш. Унасяш се в ритъма на танца и погълнат от стъпките вече си напълно уверен в себе си. За финал пристъпваш с ляв крак зад нея и я накланяш назад. Очите й са тъмно зелени, а погледът й е като бездънен кладенец, толкова неразгадаем. Затваряш очи....чуваш музиката в далечината. Whitney Houston & Enrique Iglesias - Could I have this kiss forever.

Като в началото на сериал, когато показват моменти от филма. Така се редуват лицата и местата от живота ти. Някои остават там, други не, почти всички се усмихват. Знаеш, че раздялата не е най-лошото нещо. Най-лошото е когато няма нова среща след това. Пожелаваш им щастие, този път искрено, дори да бъде за твоя сметка, наистина го желаеш. Не съжаляваш за старите случки, не, и те са те научили на много неща. Научили са те да цениш следващите моменти. Стискаш зъби и се усмихваш замечтано, потънал си в носталгия. Bryan Addams, Rod Stewart & Sting - All for one, all for love.

С пресъхнали сълзи на лицето и уморени очи, вървиш по стълбите. Не можеш да надигнеш глава нагоре и да видиш кога ще свършат. Някога не свеждаше поглед надолу, някога. Само знаеш, че не си сам и не трябва да спираш, няма смисъл. Абсолютно безчувствен и изтерзан крачиш нагоре, стъпалата са от груб бетон, но са равномерни, безкрайно равномерни. Май привършват, не знаеш.. The Rolling Stones - Angie.

Случайно я виждаш на улицата, някой ти споменава за нея или просто докато си ровиш из нещата и една стара ваша снимка пада на пода. Не можеш да се наведеш да я вземеш, само я гледаш и не можеш да помръднеш. Помниш болката или май вече само си спомняш, че имаше болка, но самото чувство го няма. Но другите чувства са там, живи и не ти дават да продължиш нататък. Помниш всяка една секунда, лъчите на слънцето, пеперудите, цветята, твърдите пейки, празните думи и пропилените сълзи. Помниш всяка една прегръдка, всеки допир, сякаш тялото ти най-накрая беше завършено. Знаеше, че няма как това да продължи завинаги, но някакси не вярваше, че нещо толкова идеално ще свърши. Сега си спомняш точно това, как не го вярваше. Затваряш очи и се навеждаш за снимката. Mariah Carrey - Without you.

Можеш ли да си представиш един друг свят ? Можеш ли да сложиш стени, които да разделят нас двамата от целия свят ? Да бъдем само аз и ти, цялата ни Вселена да се гради на нас и ние да решаваме кое е правилно и кое грешно. От нас да зависи кое и кой ще стане част от нашия свят, сами да създаваме и да нарушаваме правилата. Можеш ли да си представиш такава отдаденост ? Можеш ли да се нуждаеш само от мен, така както аз се нуждая единствено от теб и любовта ти ? Забрави за всички хора, приятели, близки, родители. Забрави за магазините, центъра, кафенетата, дискотеките, селото, прашните улици, тревата, пясъка, морето. Забрави спомените и бъдещето. Нека създаваме миналото сега. Да градим нашата история, не да станем част от нечия друга. Искам малките ни неща, малките ни съдби, малките ни души да създадат една голяма любов. Незначителното ни съществуване в този свят може да бъде единственото значимо нещо в нашата Вселена. Искаш ли да бъде така ? Можеш ли ? Аз мога. Опитай се.

Послания

Да пазиш писмото ми в тайна

ши*ал съм ти пу*ката майна

Здравейте ! Черно Фередже са пичове.
Днес, мили деца, ще си говорим за посланията.
Вчера вятъра ми остави послание по лицето, доста твърдо се изрази, ако може така да се каже...След като слезнах от трамвая в Надежда и тръгнах към вкъщи, първо се мъчих няколко минути да си запаля цигарата, а това никак не е лесно когато цели вятъра може да повдигне цяла кола. След като се сврях в едно каше и в крайна сметка запалих фаската, крачейки бодро към блок 113, природата ми направи фейс лифтинг. Якето ми се впи в мен, дънките очертаха краката ми по изумителен начин, а кожата ми....Кожата ми претърпя няколко модификации...В началото започна леко да ме пощипва, сякаш се закачаше, но като ротвайлер, който не си знае силата. Беше забавно, но преминаваше към отблъскващо. След това усетих милиони малки иглички да се забиват във всяка една пора от кожата на лицето ми и да я разтеглят и застопоряват. Така, абсолютно парализиран и претръпнал, със застинала гримаса от последната дръпка от цигарата, се добрах до входа си. Разбира се, беше заключен и се наложи да парализирам и ръката си, за да си отключа. Е, добрах се одеяло най-после и започнах да си възвръщам нормалния, адекватен, цвят на лицето. Ходилата ми обаче отказаха да възприемат факта, че вече съм на топло и цялата вечер бяха премръзнали и сковани от студ. Посланието на вятъра беше: купи си шал и си носи шапките!

Послание получих и онзи ден, този път от един филм. То беше кратко, доста неясно и мъгливо, но пък доста обещаващо. Накара ме да се замисля за бъдещето ми, какво искам да правя, кариера, бизнес, пари, успех, такива неща. We're meant to do history! Т'ва беше. И му вярвам..

Също така обаче се случиха неща, които ме накараха да помисля малко и за личния си живот, за това как се развиват отношенията ми с близките. Осъзнах, че се случват странни неща и единственото, което можем да направим е да ги приемем. Дори и да ни се вижда абсолютно нормално и логично да си бием главите в стените, нищо няма да постигнем, нека просто се предадем. Да приемем отломките на съдбата, да се насладим на горчивината и да прегърнем безсмислеността на живота си. Хайде, нека се хванем за ръце и да сформираме кръг. Ще се съблечем голи и ще пеем стари градски песни. Фън а ? :) Не, и това няма да помогне, напротив, ще ни сметнат за луди. Може обаче да се измисли нещо, все пак. Толкова много умствен потенциал и нищо да не направим по въпроса, звучи ми детинско. Помислете колко лесно и приятно би било ако си казвахте "абе майната му" всеки път когато нещо ви ядоса. Но ако всеки започне така ? Един тотална, непукистична анархия. Романтика, мирише ми на барут...

А бива ли мезе без кокал ?
Не, не бива, за това и много се ядосвам за пропиляното време. Някои хора обичат (а може би просто така си действат, не е нужно да обичат) да правят нещата не като хората, поливинчато. Винаги съм смятал, че веднъж хванеш ли се на хората, играй до края. Образно казано, разбира се, това би значело, че като ще като ще крадеш от магазина, поне кажи "Добър ден" на магазинерката....Ей, никаква култура няма днешната младеж, ужас...
Между другото, скоро се замислих за делфините, нали са супер умни и цвилят що годе приятно, подскачат за да получат рибки и май се усмихват от време на време. Готини, супер хлъзгави неща са делфините, но май трябва да внимаваме повечко с тях. Правели секс за удоволствие, евала, те така и така порят цял живот водата, сега знаем, че и един друг се порят яката. Ама нещо почнаха много да се умилкват, играят в синхрон, скачат по 20 метра през горящ обръч, галят се в дресьорите...Защо ? Как така изведнъж Ум стана най-добрия приятел на човека ? Какво стана с Ласи и Бетовен, по дяволите ? Може би го правят заради русичката дресьорка в Тампа, готина мацка е, безспорно. Нали за удоволствие се цъкали, току виж поискали и нея да я праснат, ей така, за удоволствие. От мен да знаете, няма да позволя на делфините да ни съперничат (айде, нека вземат дръпнатите и африканките)! Пък и (дано не греша) хайде да си мерим пишките де! Тъпи делфини...


Край с морските бозайници, предпочитам свинско.
Искам да се разкая за всички глупости, които съм правил и не е трябвало да правя. Простете ми хора, тъп съм. Така, сега след като душата ми е чиста пред отчето, вече мога да се върна към простотиите.
Да загубиш или да загубиш ?
Някак си не успях да хвана нишката, ама май се преебах. Първо сам си бутнах стълбата в началото, после ми подляха вода, а сега накрая направо съм със скроена шапка. Но не съм сам, има още много лимони като мене, ако това може да е утеха. Ей, всички да гледат МилаТВ, има готини филми в неделя. Т'ва беше просто ей така, прозаично отклонение. Ако сметна колко пъти съм губил през живота си, сигурно бройката ще е над 30. И все пак съм тук и продължавам. Явно другите не разбират, че никак не ми пука. Всеки да се оправя както знае. Ама той такова, ама тя такова....не ми дреме.

за всички тъпи пички, мой сестрички
до една като маниста в броенички
се лашкате със вятъра насам-натам
и се чудите на кой му е най-голям

ще ти вкарам два шамара като знаеш
как всеки мъж да прилъжеш и омаеш
и приятел да си имаш - пак си курва
след три водки в тоалетната си първа

сега как ще го поемеш, скъпа ?
не разбра ли вече, че си много тъпа ?
отпред, отзад или отгоре
не, не няма к'во да си говорим

аре махай се, боклук скапан
от теб вече ми блокира главен клапан
отивай си на село при овцете
след околовръстното трева пасете

за да те мина трябва ми винетка
а на теб прякора ти е "Минетка"
по дяволите, курво мръсна
що преди т'ва не се обръсна ?

и малко фитнес вземи да тренираш
че почваш вече мен да ме стресираш
с тея дръжки и палазки знойни
по-отблъскващи от пъпки гнойни

аре бегайте на село, тъпи путки
тука ще ви трая още две минутки
след това ще ви счупя носовете
щото много знаете да се ебете

Текст: Георги Пепелянков
Музика: dj kr3t3n (предстои)

Котето е суперско, нали ?

Once upon a movie...

Здравейте, обаждам се само да препоръчам един филм: Wishfull Thinking (1997). Не зная как се казва филма на български, не знам дали го има в Интернет, преди малко го гледах по ВТК. Ако го намерите - гледайте го, интересен филм, с любопитен и различен сценарий, като също така завършва по крайно неочакван начин. Филма не е натоварващ, макар че е драма. Няма екшъни, извънземни, Кинг Конг и други ужасии, така че който иска такива фантасмагории, да гледа друг филм.
Еми, това е  - Wishfull Thinking

Кралят е мъртъв ! Да живее Кралят !

Здравейте !
След кратка пауза аз отново съм на линия (НЕ на дрогата, да не си помислите нещо..) !!!
Първо искам да обявя двата нови адреса на блога: www.kr3t3n.tk (за жалост има изчакване до пренасочването и едно гадно пано в горния край, но пък адреса е кратък) и i.am/kr3t3n (името ми хареса ;)

Тази сутрин не тръгна особено на добре, така че не очаквайте чудеса. Станах, измих се, закусих, чекнах мейла, чатнах малко и хайде юруш на Микроикономиката ! Колко е гадно т'ва, дано не ви се случва никога. Четох за Моноисони на пазара на производствени фактори, учих за съотношението MR = MC => max F. Ужасно е, а когато започнаха да валят едни термини и примери, свързани с данъчното облагане...стана наистина страшно. Главата ми за малко да избухне, но се спасих овреме. Да живее Dance музиката. Тя ме спаси от умопобъркване. (поздрави с M People - Moving on up)
Има нещо прекрасно в този стил музика, но има и нещо ужасяващо. Аз мисля,че прекрасното е мелодичността, ритъма, онова нещо, което просто те кара да танцуваш. Е, ако не да танцуваш, то поне да се клатиш или да си тактуваш тайничко с крак. K.C. & The Sunshine Band примерно, когато ги слушам и не мога да седя на едно място, просто не ме свърта. I wanna do a little dance, make a little love...get DOWN tonight ! Много са добри. Има и други, не чак толкова тонизиращи песни, но все пак заслужаващи внимание. Тези на Дъ Кели Фемили са такива (те от Dance стила ли са ?). "Влюбих се в извънземно" е много готина песничка и винаги ме развеселява. Пробвайте някой път да си я пеете, към два и половина следобяд, докато съседите спят. Ама не просто да я пеете, изревете си душата, отдайте се на музиката, влезте в текста и почувствайте ритъма. Като стана дума за ритъм - не мога да не спомена и Глория Естефан. Тя беше права, The Rhytm really got us...Който не е танцувал на Конга, значи още не е видял нищо от живота. Поне аз така мисля..:)
Та Денс музиката е страхотна, да. Много ми помага от време на време. Както и джаза, и пънка, и чалга, и метала, и сълзливите балади на Джоуви, Адамс и Аеросмит. Абе музиката си е яката работа
.
Alice Cooper - Poison
Като я слушам тази песен и ми става едно такова, свито, помръкнало, но готово всеки момент да затупти неуморно и с огромен тласък да изскочи отново.
I want to taste you
but your lips are
venomous POISON.
Не ви ли кефи текста ? :) Малко е ненормален, но какво ли е нормално в наше време ? (и ето как извъртях темата, та да стигнем до "нормално"..)
Някога питали ли сте се какво е нормално ? Дали това което правите е нормално, дали това което най-добрия ви приятел прави е нормално ? Дали това, което е станало снощи някъде, на майната си по света, е нормално ?
За някои неща ми е много любопитно да разбера дали е нормално. Може би ще можете да ми помогнете(моля, който знае нещо по въпроса, да пише в Коментарите, вече работят).

Нормално ли е да си егоист ? Аз смятам, че е нормално, и то напълно нормално. Все пак доколкото знам имам само един живот, нека го изживея по възможно най-приятния начин. Пък и аз си имам една теория за егоизма, която гласи, че всяко човешко действие е породено от егоистични намерения. Дори и най-всеотдайното и себеотрицателно действие е егоизъм, поради следствията, които то предизвиква. Хората правим какво ли не, за да бъдем одобрени и похвалени от околните. Всеки от нас търси хорското мнение, по един или друг начин. Все пак си е друго като ти кажат, че си супер пич, много си готин и си адски печен, нали ? А от друга страна, най-голямото наказание е хората да нямат мнение за теб. Това е по-лошо и от лошото мнение, много по-лошо даже. Това значи, че просто не им пука за теб, не си достатъчно интересен (дори по отрицателен начин), за да си изградят някаква, дори бегла, представа за теб. А когато хората нямат мнение за теб, ти практически спираш да съществуваш. Ами да, човек води съзнателен, обществен живот, само когато някой осъзнава това негово съществуване. И го оценява по някакъв начин съответно. При липса на оценка, започва и човека да липсва...

Нормално ли е да сме двулични ? Предполагам, че да, щом и аз съм двуличен. Но не е правилно, според мен. Никак не е хубаво да казваш нещо, да показваш друго, а да си мислиш съвсем трето. Това е най-малкото интриганстване (е, не винаги). Наистина, добре е понякога да не показваме истинското си отношение към някой/нещо, но пък е отвратително грозно да говориш нещо за някой и после да го превъзнасяш в негово присъствие, струва ми се много подло. Но и аз самият го правя, няма как.

Нормалното правилно ли е винаги ? Това е олицетворение на темата: "Щом съм различен, значи съм луд, нали ?" Хората, които ме познават, знаят че се стремя при всяка удобна възможност да правя/говоря/отстоявам точно това нещо, което е обратно на нормалното. Просто ей така, за спора, винаги заемам обратната страна. Все пак истината се ражда в спора. Но дали нормалното е правилно, вижте, не знам. Едва ли, някога са смятали за нормално (и правилно), че Земята е плоска, а вижте какво излезна...Вярно, че вече не горят еретиците на клада, но обществото им произнася дори по-тежка присъда - обръща им гръб. Когато някой вярва в нещо различно, нещо, което не е възприето за нормално, останалата част от обществото автоматично го захвърля в ъгъла, слага му етикет "Дървен философ" или "Луд" и прокарва закон, който не позволява на никой да се доближава до него. Жестоко, много жестоко, а историята показва, че прогреса е задвижван именно от НЕСТАНДАРТНОТО мислене. Ама к'во ми пука на мен, нали са измислили телевизията и хамбургерите ? За к'ъв чеп ми е тоя прогрес ? Нали така ?

Нормално ли да си играем едни с други ? Предполагам, че е нормално, щом ни е толкова скучно вече и няма какво друго да правим. Тук под "играем" нямам предвид колективните спортове и други такива игри. Имам предвид далеч по-сериозни "игри", като флирта, свалките, връзката. Има и други такива забавления, разбира се, които не включват такава интимност. Такива могат да бъдат "играни" даже и с приятели (не оставайте с впечатлението, че поощрявам тези неща, просто така си пиша). Може да си правиш всякакви подмолни планове и стратегиики, свързани с някой твой приятел, само и само да постигнеш някаква твоя си цел. Може даже да те намразят после за това, но ти си постигнал целта си (това важи и за приятелите, и за интимните игри). Можеш също да си поиграеш и с други хора, както да бъдете от един "отбор", така и да се съревновавате помежду си (макар понякога противника да не знае, че "играе"). Спомням си преди години една такава игра. С един приятел бяхме направили нещо (или май беше само той..не помня) на едно момиче и тя се "заигра" много настървено. Скрои ни такъв трик, че още ми пази страх като чатя с непознати...Много качествено беше, тя като че ли играеше професионално направо. На такива хора им свалям шапка и им ръкопляскам за майсторското изпълнение. Но не всички са такива, напротив, тези изпълнения са рядкост, и то голяма. Обикновено става дума за прости, както се наричат "курвенски" (или "курвачката") номера. Не че не ги правят и мъже, просто името е такова, сигурно има някаква историческа традиция, но аз поне не я знам. Дори и "курвачката" обаче е ефективна, понякога дори много ефективна. Важно допълнение - хората, които правят "курвачки" не се наричат "курви". Да се знае...Ефективността е главния критерий, по който се измерват "игрите", ако въобще някой тръгне да ги измерва и сравнява. Или все повече хора започват да "играят" вече, или аз все повече ги забелязвам, а те са си "играли" през цялото време. Важното е да сме в играта, пак...

Нормално ли е да обиждам близките си ? Било то дори с общоприетите за "приятелски" обиди: идиот, тъпак, глупак, кретен, смотаняк, копеле, педал, гей, лешпер, жена, изрод, урод, Хенри (идва от Хенри Форд, значи момче с хомосексуални наклонности), Берта (не знам от къде идва, звучи дебело) и др.
Ще се опитам да поразсъждавам над тази тема, като над урок (пример: Жената и електроуредите. Хорариум: 200 часа).
Най-добрият ми приятел: смотаното копеле, Хенри.

Първи Урок: История
Преди 200 години: хората се усмихват и се поздравяват по улиците. Мъжете свалят шапки на жените и се обръщат към приятелите си с "драги", "уважаеми" и прочее обръщения.
Преди 20 години: хората се усмихват по-малко и рядко се поздравяват по улиците. Мъжете не свалят шапки на жените и наричат приятелите си "другарю".
Сега: хората се усмихват само когато имат полза от това, поздравяват най-близките си приятели, шефовете или бъдещите си шефове. Мъжете почти не носят шапки, но и да носеха не ги свалят дори когато се намират в затворено помещение. Наричат приятелите си с горе-посочените изрази.
Извод: с времето не се оправяме..Втори Урок: География
В САЩ думата shit е станала част от ежедневната реч. Много обидни думи и изрази са вплетени в разговорния език.
В Англия, Германия, Испания, Португалия, Франция, Канада, Италия, Белгия, Русия, Украйна също. Както и в цяла Южна Америка.
В Япония, Корея, Китай, арабските страни, Близкия и Далечния Изток като цяло - не знам.
В Африканските държави, които са слабо развити и много изостанали технологично, все още хората използват нормални обръщение към близките си. В някои племена и общности дори се е запазило обръщението "приятелю", на съответния език, разбира се.
Извод: с прогреса също не се оправяме. Може би ако бяхме черни ?......едва ли...

Трети Урок: Литература
Не си спомням произведение, което да съм чел или да съм чул за него (изключвам Ървин Уелш, аз лично не го харесвам), в което да се използва уличния жаргон и да е станало добро произведение.
Извод: естетиката изисква учтивост и етикет.

Четвърти Урок: Математика
Да помислим логично какво би било съотношението на шанса ни да получим нещо ако се държим, както бихме се държали преди 200 години, и ако се държим, както се държим сега. Мисля че ще е нещо от сорта на 200:1. Убеден съм, че всеки от вас предпочита да му казват "приятелю", а не "абе копеле". От психологическа гледна точка е по-обосновано да се държим по-добре с тези хора, които искаме да ни помогнат/извършат някаква услуга. Та даже и с тези хора, от които не искаме нищо е по-добре да се държим така, защото нищо не се знае и един ден може да имаме нужда от тях.
Извод: Учтивост + Уважение > Нормалното ни държание

Пети Урок: Час на Класния
Иване, защо си обидил учителката по Музика ?
Петя, защо си казала на Митко, че е пълен олигофрен ?
Тошко, престани да говориш на съучениците си на "педал", ясно ?
.....
Извод: познато ли ви е от някъде ?

Край на Уроците.

Ето ви една много хубава мисъл, над която сигурно ще пиша скоро: "Бъдещето вече не е такова, каквото беше..."

За финал искам да попитам дали някой знае как се казва (и кой изпълнява) онази песен, в която има едно "халяля, халяля, халяля", едно бясно такова, жена го пее май..:) Мерси предварително!

Ръбъц, Мицке !

Ах, колко е студено навън. Направо е безбожен студ, искам да протестирам, но няма къде. Всички ме гледат все едно съм луд, като ги попитам кое гише е за жалби против студа. Странна работа е това бюрокрацията, мога значи да подам оплакване срещу дългите косми на кучето на съседката (щото ми пречат на астмата, видите ли), но не мога да потърся отговорност от Времето за студа! Ей, няма ред в тая държава и т'ва си е...
Но не е само в това проблема. И в адския транспорт има нещо много гнило...сигурно от Дания са го донесли...Тъй като картата ми изтичаше на 1-ви (с думи: ПЪРВИ), а си изкарах нова чак днес (респективно вчера) 5-ти (с думи: ПЕТИ), контрольорите се скъсаха да ме проверяват...до днес. Днес се возих поне шест пъти на трамвай и рейс и нито един контрольор не се яви да му покажа новата си карта. Какво неуважение ! Ами ако така правеха и другите хора като си купите нови дрехи или обувки ? Тогава какво щеше да стане ? Представяте ли си, прибирате се вкъщи с две пълни до горе торби с надпис Playlife на тях и вкъщи няма никой. Освен това и приятелите ви не искат да се видите днес, даже и улицата пред блока, където обикновено виждате онзи досаден съсед, който си купува вестник в 5:30 сутринта и го чете в коридора на блока, точно пред вашата врата, даже и него го няма. И така, прибирате се у дома, сядате пред телевизора в хола и съвсем депресирани пускате bTV да гледате Аламинут (което също никак не го бива по мое мнение). Няма кой да ви каже едно "Леле, мно'о е як тоя панталон, братле, к'ви кинти го тафна ?" или "Страхотно ти седят новите обувки, я ги пробвай с другите, по-тъмните дънки!". Та така и с адския транспорт. След като на няколко пъти за четири дни ме сваляха по спирките из Надежда, сега контрольорите изглежда потънаха в дън земя и не смеят да се покажат на бял свят. Сигурно ги е страх от мен, все пак вече имам карта! Всичките ми страхове са пропъдени от една нищо и никаква си хартийка (с моята снимка на нея, разбира се), облицована в найлоно-пластмасова опаковка и с две звездовидни дупки по нея.
Интересно нещо за картите. С някои от тях можеш да си осигуриш приятно прекарване на поне една вечер където и да било. С други пък може да "говориш свободно", защото все пак и той е бил там, и той е приказвал. Аз мога да пътувам без пари из София! Вярно, че ходя до Щутгарт за час и половина (ако няма задръствания) ама все пак стигам там, нали? Бързата работа - срам за майстора. А майстора винаги е човек. За това и работата никога не е перфектна. Все един кусур ще се намери да ти прецака деня. Вчера обиколих София за тоя дето клати дърветата. Днес не успях да направя нещо, което бях обещал. Утре сигурно ще пламне котлона, докато си варя вода за кафе. Ако ли не това, то поне ще се озова в някаква заплетена ситуация и няма да успея да обезвредя бомбата. Оп, не, това беше хороскопа на Брус Уилис, съжалявам. Може обаче като нищо да се опитам да поуча малко по Микроикон. (повтарям - да се ОПИТАМ) и всъщност да гледам FoxLife и Cartoon през по-голямата част от деня. Така най-вероятно бих си прекарвал всеки един ден, ако нямах никаква друга дейност да извършвам, с по-голяма спешност от разрешаването на математически задачи. За новата година си пожелах един купи работи с едно главно нещо на върха на камарата. За сега никакви изгледи от към сбъдването на желанията ми, а на всичкото отгоре, на 24-ти Декември си изтеглих късметче "Ще сбъднеш своя детска мечта", така че съм двойно по-разочарован. Но има време и пазете се вий, защото ще ми се сбъдват желания и мечти, ей !
"
хиляди -
маса -
народ
....
първите
паднаха в кърви
"

по брегове от безкрайни
интриги и тайни
като плужек се движи
без грижи
и ниже
на хората силите
в жилите
ужасени
покрусени
покосени
от Реалността навестени
те стават и лягат
тръгват да бягат
но падат в калта
на света
на мъстта
на страстта
жестокостта
на човек
в двадесет и първия век
на пръв поглед изглежда
от прежда
намотана
около бляна
за промяна
за засмяна
Земя без всички
човешки игрички
без смърт, без пари
без наркотици, игли
любов и омраза дори
завинаги забравени
и мечтите измамени
в свят, чист, непокътнат
по земи чужди замъкнат
под гъста сянка оставен
да грачи гласа му сподавен
умират и се раждат
и дребни и снажни
прошляци и важни
красиви и грозни
с украси фамозни
с пози престорени
с очи неотворени
смеят се, скачат
и плачат
и сълзите си бършат
и глупости вършат
и влюбват се те
и с разбито сърце
отиват накрая
в рая, но знаят
че надеждата
бедната
ценната
останала с тях
и в пепел, и в прах
до самия им крах
а не като други
с почести и заслуги
така изоставени
но незабравени
във вихрушка пометени
от горести сплетени
имената им бавно
засъхват безславно
побеляват листата
забравя вече главата
горката, самата
не знае
дали да се радва
или да ридае
че време е вече
за финалните речи
на подиума се показва
и разписанието спазва
превелика Съдбата
и възцарува тъмата