Cinderella

ако да забравя значи да избягам
ако да остана значи да те нямам
ако те виждам, значи фантазирам
ако те докосвам, значи не умирам

като дърво с множество клони
усмивката от лицето се рони
нежна, игрива, подстрекаващо сладка
зад хиляди маски остава загадка
и по кожата нижат се като капки роса
тръпките хладни по върха на носа
непонятна скованост настъпва внезапно
тялото се предава, бавно, поетапно

макар и от камък, поглед не свеждам
миг на проблясък в мечти ме отвежда
в стая кристална, със звънливи стени
над бездна безкрайна, но няма врати
няма изход, спасение, само звезди
във валс на иронията танцуват сами

край на съня, край на кошмара
готов съм да жертвам и себе си на олтара
за да мога пречистен да застана в деня
когато ще слезне на земята на Бога сина
и с думи божествени ще мълви:
ти знаеш къде е, върви, момко, върви..

ще тръгна по път непознат
не ще се погубя, още съм млад
ще търся знак от Съдбата
къде да отида за да свърши тъгата
да си припомня в ума си и да възтържествувам със вик
че преборих страха си, породен от твоя лик

приятен, ненавистен, обичан и мразен
остава да броди в града призрачно празен
като дух страховит изглежда сега
далечния спомен за онази игра
която играеше с интерес запленена
и както и сега, беше съвършена

като сапфири блещукат твоите очи
как да си тръгна, кажи ми, кажи
след като мога да продължавам така
да си мисля, че някога ще преоткрия света
а той е в стъкленица затворен, застинал и тих
някой трябва да го отвори, с песен, жест или стих
----------
Посвещавам го на Принцеса Мишона