болка

за какво му е на рицаря броня
за какво му е компас на моряка
защо мишки котките гонят
защо времето никой не чака

стрелките тиктакат със глас страховит
нашепват във мрака за страх без лимит
проблясва за миг надежда последна
придружена от вик на болка душевна

сподавена гордост, бич в самотата
молитва за милост, нов шанс от Съдбата
сърцето ридае, изкарва гнева си
вътрешно знае, че само почерни деня си

като пламък на свещ танцува поглед победен
надига се порив горещ, но пада бързо сломен
"след всяка зима идва пролетта"
но да вярва, вече няма възможността