От Португалия до Патагония...

Здравейте !
Не съм писал от мнооого време и мисля, че е крайно време да си седна на гъзягата и да драсна няколко реда. Ето ме сега, преливащ от амбиция и зареден с немалка доза мотивация!
Първо нека ви разкажа какво се случи с мен през изминалото време:
Тъй като не помня кога за последно съм писал за ежедневието си в проза, ще започна с това, че след завръщането ми от Португалия интересите ми се обърнаха в коренно различна посока.
Докато някога се целях да прекарвам времето си с едно момиче от Хладилника, след завръщането ми вътрешния ми глас ме теглеше надалеч от пътя за Симеоново и улица Орел.
Колкото бях отчаян от мързела си и абсолютно никаквата мотивация да уча в УНСС, започнах малко по малко да поучвам и дори ходя на уроци по математика.
Някои от вас сигурно споделят мнението ми, че всичко ново е добре забравено старо или по-точно в моя случай: изчакай малко да ти олекне и пак ще огладнееш. Глупости говоря...
За да направо малко резюме на мислите си от този период, мисля да ви предложа следната народна мъдрост: Всеки може да се изпикае на пода. Бъди истински мъж и осери тавана!
Но какво прави някой истински мъж ? Успех ? Любов ? Късмет ? Пари ? Жени ? Мъдрост ? Всичко това ? Стига бе, аз да не би да съм по-малко мъж от Кристиан Виери ? Е, вярно, че е малко по-едър от мен и има австралийско гражданство, ама аз съм още зелен и има още много време да се доказвам.
В ревюто, което в момента пиша, казвам че Nokia E60 е като дежаву, съпоставена с Nokia N80. Освен професионални дежавута, напоследък изживявам и емоционално дежаву. Осъзнавам, че няколкото неща, които винаги са ме дразнели в хората, са внедрени дълбоко в най-близките ми. Един празен поглед, тотална незаинтересованост, пълно самозабравяне, надвишена самооценка, необразованост и нежелание да се направи нещо по въпроса....Такива неща просто ми късат нервите. 100% и аз съм същия катил, но докато не се възвися на 2 метра от тялото, не мога да си дам акуратна самооценка. А пък на другите не им вярвам, защото разбрах, че наистина доверието е най-сладката глупост на света.
Днес видях нещо, което не бях виждал от много време. Една усмивка, заради която някога се правих на клоун само и само да я зървам от време на време. Както и да е, усмивката си е на мястото, още по-пленителна и от преди, но пейзажа около нея е като преживял торнадо: променен до неузнаваемост и все пак съдържа определени белези от преди. Вълка козината си мени - нрава не. Така е, спор няма. Гледали ли сте филма "Туистър" ? Готин филм с Джоди Фостър, май...Това няма значение де...Та, важното в случая е, че във филма става дума за феномена торнадо. Това природно бедствие, което толкова често се сравнява с жената (бел. авт.: общото между торнадо и жената: започва с леко подухване и накрая ти отнася къщата...), оставя след себе си само останки от постройки и нащърбени дънери на вековни дървета. Разбирате ли мъсълта ми ? Дори след пожар, наводнение, торнадо и цунами, все ще остане нещо за спомен. Нищо не изчезва напълно, най-малко лошите спомени :)
Май малко се позабравих на темата за природните бедствия. Нека продължа с разказа за изминалото време. След Португалия имах няколко безсънни момента. На два пъти те продължиха по три дни и още няколко пътя бяха двудневни. Мога да ви споделя абсолютно достоверно, че когато не си спал повече от 60 часа, започват да се появяват малки бели петна в паметта ти, придобиваш леко жълтеникат цвят и клепачите ти заприличват на черупки от орехи. Други интересни промени във физиологията на хомо сапиенс, наблюдавани по време на по-дълги периоди на безсъние са: склонност към влачене на краката и силни замахвания с ръцете в процес на бавно ходене; усилена раздразненост; умерен тон на говора; забавен двигателен апарат и резки промени в кръвното налягане; кратки дрямки в градския транспорт (и всяко друго място, в което се намирате в не-право състояние) придружени от студена пот и пребледняване; болка в крайниците; пулсиране в слепоочията при навеждане и изправяне; болка в очите, наподобяваща чувството при препичане на силно слънце (на плаж със ситен пясък, за предпочитане) без слънчеви очила; свиване на стомаха, затрудняващо нормалния режим на хранене (губи се чувството за глад, макар да не си ял нищо от 30 часа и да пушиш цигари през 17 минути...); кафето придобива кисел вкус, без значение колко сметана и захар добавяте; секса съществува в мислите ви само при положение, че се практикува в седнало/легнало положение и то без съществено мускулно участие от ваша страна (тоест - свирка или нищо...); започвате да разбирате защо все повече хора използват амфетамини и екстази; и други...
След няколкото безсънни периода се позабавлявах с различни дейности на моя компютър (и не около него), свързани с творчество. Писах рими, правих бъзик-песни, правих фото-албуми, и още неща сигурно съм правил, но не си спомням. Тези дни съм се концентрирал върху УНСС и наближаващата сесия. Както вече споменах - ходя на уроци по математика. Освен това събирам конспекти по различните дисциплини и се зареждам с лекции и учебници. В петък имам контролно по Макроикономика, а след още 4 дни (вторник) имам и изпит по същото. Дано този семестър, доцент Миркович е по-благосклонен към моята скромна особа.
Мисля да приключвам обобщението за времевия отсег, защото наближава мача (бел. авт.: финала на Шампионската лига: Арсенал - Барселона) и не бих го пропуснал за нищо на света. Може би ще напиша още нещо тези дни, но аз лично не бих заложил на това. По формулата на Бернули сигурно би се получила вероятност от сорта на 5/16 вероятност, което пак си е добре де...Но не забравяйте, че човешкия разум не може да бъде затворен в рамка чрез помощта на цифри и формули. Само жена го може това...и то не всяка...
За финал: първите паднаха в кърви, ура! Ние ще паднем на меко...:)