Мацката от Единицата

Неловко хвърляш ми белтъци,
май искаш малко гъци-гъци !
Ще ме помниш като момчето от трамвая,
което пренесе те във Рая.

Иска ти се още нещо,
но правиш се, че разговаряш вещо!
Отместваш поглед щом се обърна.
Знай, за теб света ще преобърна!

Имаш най-изкусителните устни,
а около теб всички изглеждат някакси безвкусни.
Стъпваш нежно с пантофки бели,
а мислите ти пълни са с фантазии смели.

Но всичко свърши, край! Ти слезна...
За душата ми слънцето залезна...