Железния кон

От Надежда тръгвам със Седмицата,
ще гоня лястовицата по жицата.
Има празно място - това е чудо!
Слава на Иисус, Аллах, чак и на Буда!

През Триъгълника, по Мария Луиза, чак до Гарата.
Провинциалистически обмен, понамирисва скарата.
Югозападна гълчава, смесена с Ломски диалект
за мен е ушна кал, но това нека остане под секрет.

До мен жена с деца и шарени балони.
Бабите за Халите отиват със милиони.
Прясната водица наливат във бидони,
с по три туби във ръка като тежкоатлети шампиони.
После идва Шератон и станцията на метрото,
втурват се на талази люлинци в депото.

Сменям превоза - тръгнал съм за Попа.
Хващам друг трамвай, но в този нещо тропа.
На завоите скърца, свири,
на съпътниците ми лицата са унили.
Притесняват се да не стане гаф,
че влакчето вече трудно прави пуф-паф.

Страхливците абдикираха на Гарибалди,
но аз закъснявам, май ще черпя 2-3 халби.
На Славейков чака ни тълпа злокобна,
при Седмочисленици атмосферата е вече гробна.
Добре че Графа свършва, идва Патриарха
и с Огата ловим по пътя за към парка :)