Applicant

Здравейте!
Днес изкарах тройка на първата ми поправка като студент!!!! По Микро. !!! Супер :) Изпита ме същият този Камен Миркович, който ми писа двойката на първия ми изпит въобще като студент. Тогава бях първият изпитан, сега бях абсолютно последният. Не е ли иронично ? Както и да е, взех изпита, другото е история...
Друго какво ми се случи ? Ами, вече един месец съм на настоящата си работа, тоест gsmarena.com
Това също е повод за радост, пожелавам си още много академични и професионални успехи за в бъдеще! :) Ще се нуждая от такива, тъй като преди малко узаконих един облог. С добрата ми приятелка Лиа се джафкахме по приятелски в продължение на 10 страници (толкова е лога) на една стара тема: чужбина, образованието, работата, възможностите. Някога се скарахме за тези неща. Сега просто си поговорихме на хм...."висок тон", да речем. Ето моята гледна точка по въпроса (ще се радвам ако тя изложи нейната гледна точка като коментар примерно, или ми я изпрати по пощата и аз ще я сложа тук веднага):
Първо искам да спомена, че съм се родил преди 20 години и няколко дни и тогава в архива са били записани името ми, пола, теглото, имената на родителите ми и някои други неща. Едно от тези други неща е ЕГН-то ми. Единният Граждански Номер, който ме прави Гражданин на Република България. Отечество, родина. За първи път съм проплакал в Пазарджик, когато съм бил пъпчиво, оранжево кюфтенце. Доста грозно бебе съм бил, виждал съм снимки...
Това ЕГН ме обвързва доживот с Бялото, Зеленото и Червеното. Аз съм се родил и ще умра Българин. Като такъв съм прекосявал границите на РБ. Ходил съм в доста държави, в някои съм прекарал доста време, в други съм се чувствал много добре, в други съм бил направо отвратен. Като Българин бях претърсен от главата до петите на гръцко-турската граница, защото бях заподозрян (заедно с баща ми и мащехата ми) за трафикант на наркотици. Мисля че бях на 15 години тогава. Съседите ни не гледаха с добро око на нас, доколкото си спомням и западно-европейците не гледаха добронамерено на червеното ми паспортче, със залепено зелено етикетче с номерче на него. Това номерче ми беше за да може екскурзоводката да се ориентира по-лесно с паспортите на всички от групата. Всички бяхме Българи и на почти всяка граница ни се налагаше да си сгъваме и прибираме за пореден път гащите в куфарите. Така и не намериха наркотиците, към края бях започнал да си мисля, че някой наистина пренася дрога щом толкова много ни претърсват. Забелязах също така, че чужбинците живо се вълнуват колко време ще останем в "прекрасните" им страни. Да не би случайно да останем там нелегално и да се слеем с арабско-китайско-негърското емигрантско население. Явно нямаше да сме първите Българи, избягали в странство. Не ги виня хората, бягат от страх. Страха да погледнат Българската РЕАЛНОСТ в очите, да се изправят срещу Съдбите си.

Ето каква е тя според мен: Първоначално натрупване на капитали. Нещата са сложни, но са изградени от много прости сегменти. Винаги е така.
Тъй като съм първокурсник в УНСС и учих Стопанска История през този семестър, а освен това съм кандидатствал с История, съм чел доста за този процес на натрупване на капитали. Той силно ми напомня модата през последните години у нас, така нареченият стил: "мутреализъм". В Англия, преди много, мнооооооого години, се е случило що годе същото: по-големите бабаити са гърбели наред малоземлените владелци и са присвоявали насилствено имоти. Така е започнало първоначалното натрупване на капитали. Чрез грабежи и експлоатация е заченат основния принцип на Капитализма, тоест крайъгълния камък на Демокрацията. Все силни думи, с особено сантиментално значение за нашия народ. Ние като че ли сме в един постоянен "преход", поне така изглежда от високо (или пък от ниско?!?). През 89-90 г. съм бил прекалено малък за да осъзнавам какво се случва, но от това, което са ми разказвали и съм чел, мога да заключа, че 16 години преход са дори твърде малко. В "развитите" страни този преход е бил далеч по-бавен. Вярно е, разбира се, че това било преди векове, но какво да се прави, били сме спъвани в историята и чак сега му е дошло времето. И все пак при нас този процес се получава по много цивилизован и забързан (дори бих казал запъхтян) начин, в сравнение с историческите примери. Мутрите са модерните ни капиталисти, предприемачи. Ако се загледате в Реалността, ще забележите, че тези бизнесмени наистина градят предприятия (дали са честни, легални и прочее не е от значение, такъв е пътя на прехода, катарзис ако щете) и така направо съзидават бъдещето на България.
Какво общо, по дяволите, има това ? Ами, много просто - тъй като сега настигаме (все още сме далеч, разбира се) с бързи темпове развитите страни, не е невъзможен варианта да се окажем на едно равнище с тях, в един прекрасен бъдещ ден. Дори и сега не сме чак толкова по-назад, все пак, да не са с 2 пишки тея, а ? К'во като били по-гъзари, к'во трябва да ни дреме на нас от т'ва ? Ние си оставаме черната ръка на Европа и робите на САЩ. Измет, мръсна паплач, долна сган. Тъмен Балкански Субект. Този израз не е случаен, това е мнението на цивилизования свят за нас. Преди малко четох една статия на една американка от Масачузец, която е прекарала известно време в София. Не знам доколко приятно си е изкарала жената тук, но определено нейната рецензия не беше положителна и не показваше столицата ни като Tour Destination N1. Било хаотично, било мръсно, имало улични кучета, пишели сме на кирилица, циганите били патриархални. Но нямаме Буш, нямаме "легален" военен терор, нямаме необуздана Конституция, нямаме Пентагон, нямаме губернатора Шварценегер (имаме си кмета Борисов, но той поне е генерал, а не Терминатор или Заличител). Тъй като сме толкова малка страна на гъза на географията (дали американците знаят какво са Босфора и Дарданелите и дали знаят, че сме на 600 км от Истанбул??) нас ни подминават природните бедствия от колосален мащаб. Имахме наводнения от дъждове, но пък какво стана с Ню Орлийнс ? Шанс....А за Истанбул, вярвам че в САЩ, поне управниците знаят къде е Турция. Защото там има военни бази, не за друго.
Онзи ден гледах малко от сериала "Западното крило", забелязах че доста често споменават България. Не усетих дали е с негативно значение, но в тази серия ставаше дума за посланика на Щатите в България. Друг път Президента се бъзика с децата и се прави, че е Президент на България. Не мерси, Първанов си е пичага. Особено ако Буш е другия вариант. Та това е фалшификация, не знам за последните избори с Кери, но за тези с Ал Гор съм убеден, това просто беше постановка....ех, тази Флорида...
Но да оставим САЩ на мира. Тук си имаме достатъчно проблеми, ние Българите. Имаме проблеми със законите, с образованието, със здравеопазването, с професионалната реализация, с евроинтеграцията и с какво ли още не....
Хмм, примери няма да давам, предполагам, че който чете този текст е Българин и следователно има поне бегла представа за какво говоря.
Ще дам обаче аналогии в развити държави. Нека вземем "беззаконието и корупцията" . Буш го споменах вече, и това е на най-високо ниво. Я да погледнем в Италия, само се сетете кой е Силвио Берлускони...има ли нужда да коментирам ? Премиер, два пъти съден за корупция, беше даже председател на Евро-Парламента. Сигурно и италианците реват от него и от другите си проблеми, но те са далеч и ние не ги чуваме. Може би не искаме да ги чуваме. Така си ни е по-добре, като можем да си мислим, че само ние имаме проблеми и само албанците са по-смотани от нас и там има още по-кофти политици. Да не забравяме, че политиците са хора като нас, избрани от нас и всеки един от нас е потенциален политик. Лиа ми даде за пример Царя-Премиер и Волен Сидеров като типични примери на хаотично политическо статукво. За Царя - стана Премиер, защото не можеше да върне монархията, иначе би си се върнал на трона, 100%. Аз нямам нищо против него, както и по-голямата част от кабинета му. А Волен Сидеров....че е тъпанар, тъпанар е. Но народа го харесва, защото казва неща, които другите не смеят (може би и не трябва), а хората искат да чуят. Но хората не осъзнават, че той само говори като типичен политик. Българите обичаме да вярваме на думи, никога не се вглеждаме зад тях и не търсим логика в обещанията и възможност за тяхното изпълнение. Не е толкова трудно да си направим сметката кое е възможно и кое е предизборен приом.
За образованието е България може би трябва да си говорите с Владислав Димчев, той има мнение по този въпрос. Аз не съм съгласен с него, но това си е мое право, живеем в Свободна Държава. Смятам, че е повод за гордост факта, че нашето образование ни натоварва с много повече знания, отколкото това в развитите страни. Висшето ни образование също никак не отстъпва на чуждото такова. Бих казал, че са еквивалентни. Взаимно-заменяеми, но несъвместими. Философията ни е различна. Тук стената трябва да бъде съборена с глава. По Света хората минават през вратата (забележете - отварят я и тогава минават, не я къртят). Причината за тази разлика е, че при нас няма врата, не че сме малоумни. Упорити - да, инатливи - да, костеливи - да, издържливи - да, талантливи - да, смели - не. Никак не сме смели, не мисля, че е смела постъпка бягството в чужбина и търсенето на чужда милостиня. Как мислите, че ще стане тази Държава такава, каквато я искате, ако всички бягате ? Кой ще я оправи ? Господ ? Запалете свещ и се молете......дълго.....
За здравеопазването! Имаме проблем, безспорно. Но нека погледнем реално на фактите: отворете Google>потърсете с ключови думи: medical problems ; healthcare scandals ; hospital tragedies>направете си изводите.
Където има живот, там има и смърт. Това е, няма бягане от The Grip Reaper. Който владее и други езици може да пробва да търси с ключови думи на тези езици за да се убеди, че такива проблеми има навсякъде.
За професионалната реализация мога да кажа само: ако има желание, има и начин! Тези които знаят и могат ще бъдат оценени навсякъде по Света. Както в САЩ, Англия, Германия, Русия, Япония, така и в София. Може заплатата да е по-ниска, но не забравяйте, че цялостния ни стандарт е с поне едно равнище по-нисък. Това обаче значи, че също така и цените са по-ниски (и е така, наистина, идете в чужбина и проучете). Защо се оплаквате ? Като теглим чертата накрая и се получава, че е същото. Тези, които казват, че ще правят милионите в Англия от бране на ягоди и после ще дойдат да са царе в България, просто са си направили сметката без кръчмаря. Не става така. Пък и да става - предпочитам да си счупя гръбнака тук, отколкото за Лорд Джон, Мосю Франсоа, Сеньор Енрике или Чичо Сам. Още повече, че с модерните технологии (визирам Интернет), вече няма граници, има едно световно задръстване, където по народност всички сме равни...всички сме роби на трите ДабълЮта (www).
За евроинтеграцията съм на 50:50. Скептичен съм, че ще ни ограничат и може да сме по-добре и без Европа, но пък безвъзмездните евро-фондове са си блазнеща плячка, разбирам ги политиците, и аз да бях, и аз щях да се пенявя. Поговорката за Мохамед и планината е в пълна сила и в нашата дилема. Нека ги заебем, един ден те сами ще искат да се включим, ще видите. Ценни сме, не от географска гледна точка, от интелектуална. Ще успеем, несъмнено и неизбежно е.

Искам да кажа, че се гордея с всяка една буква на кирилица. Гордея се с РБ, с ЕГН и с ЦК на БКП (заради тях са започнало първоначалното натрупване на капитали все пак). Аз съм Георги Ангелов Пепелянков и няма да си дам интелекта на другите. Ще го използвам за България.Дано да успее София да се класира за втория рунд на избора за домакин за Зимна Олимпиада 2014. Ще бъде страхотно да използваме Витоша, Банско и Боровец и да покажем на чужбинците, че и ние не сме по-долу от тях, нали ? Дано да има нещо като гласуване, за да можем да подкрепим столицата! Не се съмнявам, че ще гласувате, за това няма да ви подканвам !

П.ослепиС.: Облога между мен и Лиа гласи: Когато Лиа се върне в България след години (тя ще замине за чужбина да учи, 99.99 % сигурно е) да видим кой се е реализирал повече: аз или тя. Лека нощ.