la vida es pura pasion

На: Г., А., Н., Ст., И., Д., С. К., О. Н., В., В. Д., Е., отново О. Н. (няколко пъти още), И. А., Р. Сл., Б., Д. З., М. В. и милионите други, които съм забравил ! :)
Специално за вас, мили мои, Wet Wet Wet - Somewhere somehow. Изслушайте я веднъж със затворени очи.

Сега си пуснете нещо друго, каквото и да е. Не ми пука. Аз вчера пробвах да изслушам със затворени очи няколко песни, та това са съвсем различни песни, слушани по този начин! За мен те вече имат и изглеждане, освен звучене. Вени, вплитащи се в безброй клони като дървесна формация, изпълнени с живот и желание. Една борба за свобода и неистово желание за себеотрицание. Това е Alice Cooper - Poison.

Плаващи нюанси, от тъмно бордо с черни примеси до ярко, алено червено. Навсякъде пробляскващо сребро, гола плът и капки страст. Сякаш водопад от интимни желания е потекъл на горе и капките летят към небето. А небето е от злато. Chris Isaak - Wicked Games.

Сякаш самият въздух танцува на бавно танго. Реалността се размива в маранята на мечтите. Само листенца от рози обсипват земята и закриват грубата почва. Кехлебарена умора удушава живота. Bryan Addams - Have you ever really loved a woman.

Пурпурни реки се изливат по копринените завивки на леглото. С обков от слонова кост и извезани орнаменти на древногръцка трагедия с фатален край. Стая без прозорци и без врати. Пагубен вятър минава наоколо, но не закача леглото. Шеметен водовъртеж. Bon Jovi - Bed of roses.

Фанфари, оркестри, парад. Някъде далече от там, в тъмна стая със страховита сянка се чува ехото на парада. Парада замира при отварянето на вратата в стаята и нахлуването на ослепителната светлина. Elton John - I believe in love.
Тежки, тъмни къдрици, поглед пълен с надежда, устни, застинали в очакване. Ръб на пропаст (нещо като Gran Canyon) и ронещ се чакъл. Ванилово небе и безкрайно спокойствие. Сигурност. Enrique Iglesias - Hero.

Минало, деца, игри, сълзи. Случайна случка, нещо става зад блока, приятелството е предадено. Бягство на далеч. Новото място е безкрайно различно и подтискащо. Небето се свива, земята ме издига до облаците и оттам виждам всичко. Светът е мрачен и потулен в измами. The Fugees - Killing Me Softly.

Спомен за първата любов. Всички е различно, няма ги старите нерви и скандали, само топлината. Знаеш, че тя знае всичко и няма какво да криеш. Тя го знае дори преди да го кажеш или помислиш. Времето лети, стрелките се въртят страшно бързо. Седите на износения диван от детството ти. Различни спомени се комбинират и знаеш, че целия ти живот е събран в една шепа. Една стая, изпълнена с емоции, но отминали. Само спомен. Guns'n'Roses - Don't Cry.

Светът изглежда така сякаш носиш водни очила и току що си излязал от водата. Още има капки по стъклата, картината се променя според светлината. Погледа се избистря и света се отдалечава. Прелитат старите ти приятели, прелитат всичките ти стари чувства, просягаш се да ги хванеш и вихъра те помита. Знаеш, че си на правилна посока, просто го знаеш, всичко ще е наред. Live - Dolphin's Cry.

Пуста улица, не й се вижда края на хоризонта. Само старовремски пощенски кутии (от тези в американските филми) се прокрадват в далечината. От двете ти страни е засято с висока трева. Много висока, май е царевица. Боли те, знаеш че всичко е свършило, ти си зад тази стена от трева. По улицата няма да стигнеш до никъде, отчаяност напоява въздуха. Небето е лилаво и пълно със звезди. Струва ти се, че те се снижават и можеш да ги хванеш. Изведнъж поглеждаш от небето, виждаш се на улицата, пред високата трева, толкова сам и толкова малък. A-Ha - You wanted more.

Пиано бар, джаз музика, притъпена светлина, не се вижда кой точно свири на пианото, добър е, сякаш не си движи ръцете. Музиката се разпределя равномерно в пространството, можеш да го усетиш, тя е плътна. Седиш на бара и си въртиш чашата в ръка, в дъното й се отразява лампата зад теб. Знаеш, че има и друго зад този свят, че не всичко е такова, каквото изглежда. Убеден си. Michael Bolton - When a man loves a woman.

Тучно зелена морава. Ниски хълмчета в далечината и огромно дърво точно отпред. Люлка с гума, миризма на кестени. Земята и небето се полюшват лекичко докато разглеждаш стар албум със снимки. Семейни снимки, на твоето семейство (бъдещото). Ето ви, преди сватбата, толкова усмихнати и сигурни в успеха, сякаш Господ им е казал какво трябва да правят и то е толкова лесно. Доверчива увереност лъха от снимката. Ето я и сватбата, с две думи: притеснение и любов. Май още тогава знаеше за всичко, но не искаше да го повярваш. Следващите снимки се сливат във филм и болката потича като мастило от фотохартията. No Doubt - Don't Speak.

Като в американски филм от 80-те. Кожени якета и тесни дънки. Диско топки вместо улични лампи и навсякъде стари физкултурни зали. Като че ли целия град е една огромна физкултурна зала и времето е заспало на нечий бал. Фруктиерата с пунша е счупена на земята, явно купона е свършил преди часове, всичко е разхвърляно. Само вие двамата танцувате бавно и сте като в онези Snow Glass (съжалявам, не знам как е на български). Въздуха е изпълнен с брокат и се чувстваш неуязвим. Prince - Purple rain.

Монотонна есен, влажни, мрачни улици. Листата на дърветата полепват по всичко. Въпреки много хора и коли всичко е тихо. Създава се илюзията, че времето е спряло и само парата, която излиза от канала на улицата, се движи и те уверява, че всичко е нормално. Парата е странно гъста, като се приближаваш към нея и усещаш болката в сърцето си. Въпреки това продължаваш да се приближаваш, осъзнаваш, че болката само се усилва, но не можеш да спреш. Колкото повече крачиш, толкова се отдалечава канала. Той остава на същото разстояние и не можеш да го достигнеш, но не се отказваш. Парата те влече. Roxette - Crash! Boom! Bang!

Стоиш на прозореца на хола, живееш на висок етаж и има красива гледка към града. Нощ е и се виждат само светлините на цивилизацията, а нея като че ли я няма. Заминала е за някъде и не е оставила бележка. Съвсем сам си, мислиш за бъдещето, но то сякаш е обречена на размисли за миналото. Обвиняваш миналото, не спираш да го правиш непрекъснато. Не можеш да го промениш, но можеш да го обвиняваш. Скован си за всичко друго и не можеш да престанеш да търсиш отговори в миналото. Всичко е обречено. The Scorpions - Lonely Nights.

В рейса си, както всеки ден, заради нея. Знаеш всяка нейна стъпка, знаеш как ухае дъхът й, как подскачат къдриците й като върви. Но не познаваш нея. Дори не знаеш как се казва. Само знаеш, че тя е за теб и ти си за нея. Това е сигурно, няма две мнения. Съдбата е предопределила да сте заедно и ти го знаеш, остава само тя да го разбере. Вярваш, че един ден ще умрете заедно в прегръдка. Неволно ставаш роб на тази предопределеност, не можеш да мислиш, не можеш да дишаш, не можеш да живееш без нея. Решаваш че ще се запознаеш с нея и ще се ожените. Ето, сутринта, на спирката, качваш се в рейса с букет цветя, знаеш че тя обича точно такива. Мястото й е празно, оглеждаш се, нея я няма, тя е заминала, край. А вие бяхте един за друг...Sinead O'Connor - Nothing Compares.

Света е в турско синьо и дърветата се поклащат бавно от вятъра. Мек, топъл ветрец, маса на открито, ръбовете на покривката си играят и се прегъват. Изсъхналите листа шумкат под краката ви и приглушават музиката от стария запис на грамофона. Дори не го чуваш, погледа ти е закован в очите й, можеш да останеш така завинаги. Вратата на къщата се тряска от вятъра и топлината на огнището ви примамва вътре. Преплетени в страстта си, със затворени очи, знаете че дори и да умрете, душите ви са се насладили на мига. Toni Braxton - Spanish guitar.

Летен мор, вечерта под светлината на стари, жълти лампи. Танци, танго, трябва да танцуваш, трябва. Пристъпваш плахо и треперейки започваш. Унасяш се в ритъма на танца и погълнат от стъпките вече си напълно уверен в себе си. За финал пристъпваш с ляв крак зад нея и я накланяш назад. Очите й са тъмно зелени, а погледът й е като бездънен кладенец, толкова неразгадаем. Затваряш очи....чуваш музиката в далечината. Whitney Houston & Enrique Iglesias - Could I have this kiss forever.

Като в началото на сериал, когато показват моменти от филма. Така се редуват лицата и местата от живота ти. Някои остават там, други не, почти всички се усмихват. Знаеш, че раздялата не е най-лошото нещо. Най-лошото е когато няма нова среща след това. Пожелаваш им щастие, този път искрено, дори да бъде за твоя сметка, наистина го желаеш. Не съжаляваш за старите случки, не, и те са те научили на много неща. Научили са те да цениш следващите моменти. Стискаш зъби и се усмихваш замечтано, потънал си в носталгия. Bryan Addams, Rod Stewart & Sting - All for one, all for love.

С пресъхнали сълзи на лицето и уморени очи, вървиш по стълбите. Не можеш да надигнеш глава нагоре и да видиш кога ще свършат. Някога не свеждаше поглед надолу, някога. Само знаеш, че не си сам и не трябва да спираш, няма смисъл. Абсолютно безчувствен и изтерзан крачиш нагоре, стъпалата са от груб бетон, но са равномерни, безкрайно равномерни. Май привършват, не знаеш.. The Rolling Stones - Angie.

Случайно я виждаш на улицата, някой ти споменава за нея или просто докато си ровиш из нещата и една стара ваша снимка пада на пода. Не можеш да се наведеш да я вземеш, само я гледаш и не можеш да помръднеш. Помниш болката или май вече само си спомняш, че имаше болка, но самото чувство го няма. Но другите чувства са там, живи и не ти дават да продължиш нататък. Помниш всяка една секунда, лъчите на слънцето, пеперудите, цветята, твърдите пейки, празните думи и пропилените сълзи. Помниш всяка една прегръдка, всеки допир, сякаш тялото ти най-накрая беше завършено. Знаеше, че няма как това да продължи завинаги, но някакси не вярваше, че нещо толкова идеално ще свърши. Сега си спомняш точно това, как не го вярваше. Затваряш очи и се навеждаш за снимката. Mariah Carrey - Without you.

Можеш ли да си представиш един друг свят ? Можеш ли да сложиш стени, които да разделят нас двамата от целия свят ? Да бъдем само аз и ти, цялата ни Вселена да се гради на нас и ние да решаваме кое е правилно и кое грешно. От нас да зависи кое и кой ще стане част от нашия свят, сами да създаваме и да нарушаваме правилата. Можеш ли да си представиш такава отдаденост ? Можеш ли да се нуждаеш само от мен, така както аз се нуждая единствено от теб и любовта ти ? Забрави за всички хора, приятели, близки, родители. Забрави за магазините, центъра, кафенетата, дискотеките, селото, прашните улици, тревата, пясъка, морето. Забрави спомените и бъдещето. Нека създаваме миналото сега. Да градим нашата история, не да станем част от нечия друга. Искам малките ни неща, малките ни съдби, малките ни души да създадат една голяма любов. Незначителното ни съществуване в този свят може да бъде единственото значимо нещо в нашата Вселена. Искаш ли да бъде така ? Можеш ли ? Аз мога. Опитай се.