freestyle

Ех, след три дни имам изпит по математика, сигурно ще ме скъсат, а не ми пука....
Вие вярвате ли в съдбата на хората ? Че всеки си има място под слънцето и някаква цел в живота ? Някаква причина, поради която хаби въздуха на планетата ни, аз вярвам, много. Вярвам във важността на събитията, дори и най-тривиалните. Слушали сте Imagine на Джон Ленън, нали ? Хубава песен, оптимистичен текст, бекграунд мелодия.
Сега наистина си представете, че няма Рай отгоре, няма Ад под земята и няма нищо друго освен безкрайния простор на небето.
Няма история, няма религия, няма народност, няма държава, само живот в мир.
Какво бихте правили ?
Според мен човекът е създаден да се бори с трудностите, а при такъв свят човекът е излишен.
Looking back on the track
for a little green bag
got to find just the kind
or I'm losing my mind

Наскоро си мислих има ли смисъл ученето като цяло. Дали с новите знания идва и успеха ? А с успеха идва ли щастието ? Историята е противоречива за този спор. Има примери и за двете крайности. Аз обаче съм адски мързелив и съм склонен да приема неуките за по-велики. (В момента просто се мъча, за да го напиша това, никакво вдъхновение нямам, абсолютно насила става..)

Какво значи да успееш ? Да имаш пари в швейцарска банка ? Да имаш страшна кола (няколко коли?!?) ? Да имаш олимпийски басейн в двора ? Джакузи в лимузината ? В какво точно се изразя успеха ? Пари или слава, или власт, или име, или какво ?!
Искам един ден (като "успея") да купя една къща в центъра. Къщата с часовника. Много я харесвам. Ректората на Техническия също ми харесва откъм лицето. Облата алея отпред най-много ме привлича, както и малката цветна градинка в средата. Като в Гулденбургови е, много приятно. Едни алени карамфили да напъпят, розовеникав чакъл по алейката, мръсно белите колони и колосалните дървени порти. Направо чувам Кармина Бурана в ушите си.
През живота си съм правил доста глупости. Не съжалявам за тях, повечето са ми донесли немалко смях, а останалите са ме научили все на нещо. Някой път ще пробвам да се покача с кола по тази алея на Ректората и да си надуя Кармината, крачейки гордо към входа. Може даже да си взема под наем някакъв фрак или нещо подобно и да се тупна като немски барон. Не че от сградата не лъха на социализъм, просто аз съм мечтател, предпочитам бароните пред пролетариите. Доста са ми сухи соц-фолклорните герои. Някога е било съвсем различна история: саби, барут, кръв и чест. Много се кефя на старовремските шапки с формата на кораб. Те май и моряците ги носят де, но не всички. Или пък се обърках, няма значение. Сега няма такива, даже рядко се носят шапки вече. Официални шапки, разбира се, не няк'ви капутки, идиотки, тъпанарки, рибарки, птичарки и прочее. Не си спомням от кога не съм виждал хубава шапка с бомбе. Бих носил такава, със сигурност един ден ще нося. Черни обувки, сив панталон, светла риза (цвят? а, де? зелено?), сиво сако и черно палто. Шапката е задължителна. Със симетричен подгъв и изправена периферия. Супер, особено като прокараш пръсти (среден, показалец и палец) по ръба й. Да не си представихте някаква друга шапка ? Не е като шапката на Зоро, неговата е с широка периферия, не, с тясна периферия, тип "бомбе". Но вдлъбнато бомбе, готино, мекичко. Остава и да мога да танцувам степ. Ще бъда идеален актьор за филм от 50-те (САЩ). Само да не е уестърн, там е резерве за Джон Уейн. Пък и не си представям как ще нося ботуши със шпори. И дънки с ресни...малко е смешно...
Не одобрявам и шутските панталони на ренесансова Европа. Тип Шекспир, трубадурски. На раета в фрапантни цветове и с огромни, идиотски аксесоари по тях, простотия...Кич на макс. Само писането с перо и заострените шапки ми харесват от този период. Веднъж пробвах да пиша с перо, много е зор, нон-стоп трябва да го топиш в мастилницата. Ужас. А за заострените шапки - често се лигавя с моята идиотка на Girl, обръщам я с хастара навън и като я положа на главата си се получава стил "Робин Худ".
Славни времена са били, мъжете са били смотаняци, жените са били ухажвани от путьовци, а кралете са били позлатявани и възпявани, за да може историята да ги запомни такива, каквито никога не са могли да бъдат. Лъжите са били на мода, а поетите - още повече. Бих се котирал високо тогава. И с писането на трагедии според мен няма да имам много проблеми. Виж, "Сън в лятна нощ" не мога да напиша, но "Хамлет" е абсолютно достижим. Май, мързи ме да пробвам. Бях във Верона преди години, видях къщата на Жулиета, дори се снимах с ръка на гърдата й. Нищо особено (не гърдата, къщата и Верона) не е. Малко селце, малка къщурка с каменна тераска. Ако е било истина, представяте ли си що сълзи са изплакани в този двор, под и на тази тераса ? А сега там има кал, фасове, смачкани дъвки и други боклуци от туристите...Това правим ние с историята, смачкваме я, докато се опитваме да отмъкнем част от нея с фотоапаратите си. Как мразя блясъка на светкавиците...Заслепяващото откъсване на парченце история, романтика, епос и величие. И аз много снимам, искам да снимам всичко, под всякакъв ъгъл и после да му наложа милиони фото-ефекти! Искам, ама нямам хубав фотоапарат и си оставам с искането...
Аре бе, хора, бръкнете се, подарете ми един турбо-як фотоапарат :) Колко му е, 1-2000 лева...нищо пари, ресто...
Шегата настрана, снимките са странна работа, хем са супер приятни, хем понякога ме вбесяват, че са измислени въобще. Има някои неща, които не трябва да бъдат снимани, а има и други, които не заслужават да бъдат, но пък са снимани. Няма справедливост. 90% от снимките на хора са абсолютна загуба на фотохартия, ако мен питате. Хайде с цифровите фотоапарати е друго вече, ама пак...
Някои доста любопитни гледки, за жалост, са забранени за снимане. Кой не би искал да снима в база на НАТО или на ВВС на САЩ ? А може би в био-инженерска лаборатория ? Или в спалнята на Салма Хайек ? Какви места има по света, ехееййй...Папараците милиони взимат за такива снимки. А със сегашните технологии вече с телефончетата можем да си цъкаме снимчици, яката работа...
Яд ме е, че съм се родил в ХХ-ти век. Не мога да видя идолите си, не мога да бъда революционер, не мога да се боря за Обединението на България...к'во ли мога...
Представям си се като я като бунтар срещу режима, я като водач на хайдушка дружина, все борбена личност. Важно е борба да има, противник все ще се намери. Сега се чудя срещу какво да се опълча, дълги години се борих със себе си, мисля че е време да обявя примирие. Трябва нов враг, нова цел, нова идея ! Any suggestions ?

Съжалявам, не мога да пиша повече, нещо се поизнервих, щото някои хора всичко разбират и знаят винаги кое как е, особено за "състоянията на ума"...