Кралят е мъртъв ! Да живее Кралят !

Здравейте !
След кратка пауза аз отново съм на линия (НЕ на дрогата, да не си помислите нещо..) !!!
Първо искам да обявя двата нови адреса на блога: www.kr3t3n.tk (за жалост има изчакване до пренасочването и едно гадно пано в горния край, но пък адреса е кратък) и i.am/kr3t3n (името ми хареса ;)

Тази сутрин не тръгна особено на добре, така че не очаквайте чудеса. Станах, измих се, закусих, чекнах мейла, чатнах малко и хайде юруш на Микроикономиката ! Колко е гадно т'ва, дано не ви се случва никога. Четох за Моноисони на пазара на производствени фактори, учих за съотношението MR = MC => max F. Ужасно е, а когато започнаха да валят едни термини и примери, свързани с данъчното облагане...стана наистина страшно. Главата ми за малко да избухне, но се спасих овреме. Да живее Dance музиката. Тя ме спаси от умопобъркване. (поздрави с M People - Moving on up)
Има нещо прекрасно в този стил музика, но има и нещо ужасяващо. Аз мисля,че прекрасното е мелодичността, ритъма, онова нещо, което просто те кара да танцуваш. Е, ако не да танцуваш, то поне да се клатиш или да си тактуваш тайничко с крак. K.C. & The Sunshine Band примерно, когато ги слушам и не мога да седя на едно място, просто не ме свърта. I wanna do a little dance, make a little love...get DOWN tonight ! Много са добри. Има и други, не чак толкова тонизиращи песни, но все пак заслужаващи внимание. Тези на Дъ Кели Фемили са такива (те от Dance стила ли са ?). "Влюбих се в извънземно" е много готина песничка и винаги ме развеселява. Пробвайте някой път да си я пеете, към два и половина следобяд, докато съседите спят. Ама не просто да я пеете, изревете си душата, отдайте се на музиката, влезте в текста и почувствайте ритъма. Като стана дума за ритъм - не мога да не спомена и Глория Естефан. Тя беше права, The Rhytm really got us...Който не е танцувал на Конга, значи още не е видял нищо от живота. Поне аз така мисля..:)
Та Денс музиката е страхотна, да. Много ми помага от време на време. Както и джаза, и пънка, и чалга, и метала, и сълзливите балади на Джоуви, Адамс и Аеросмит. Абе музиката си е яката работа
.
Alice Cooper - Poison
Като я слушам тази песен и ми става едно такова, свито, помръкнало, но готово всеки момент да затупти неуморно и с огромен тласък да изскочи отново.
I want to taste you
but your lips are
venomous POISON.
Не ви ли кефи текста ? :) Малко е ненормален, но какво ли е нормално в наше време ? (и ето как извъртях темата, та да стигнем до "нормално"..)
Някога питали ли сте се какво е нормално ? Дали това което правите е нормално, дали това което най-добрия ви приятел прави е нормално ? Дали това, което е станало снощи някъде, на майната си по света, е нормално ?
За някои неща ми е много любопитно да разбера дали е нормално. Може би ще можете да ми помогнете(моля, който знае нещо по въпроса, да пише в Коментарите, вече работят).

Нормално ли е да си егоист ? Аз смятам, че е нормално, и то напълно нормално. Все пак доколкото знам имам само един живот, нека го изживея по възможно най-приятния начин. Пък и аз си имам една теория за егоизма, която гласи, че всяко човешко действие е породено от егоистични намерения. Дори и най-всеотдайното и себеотрицателно действие е егоизъм, поради следствията, които то предизвиква. Хората правим какво ли не, за да бъдем одобрени и похвалени от околните. Всеки от нас търси хорското мнение, по един или друг начин. Все пак си е друго като ти кажат, че си супер пич, много си готин и си адски печен, нали ? А от друга страна, най-голямото наказание е хората да нямат мнение за теб. Това е по-лошо и от лошото мнение, много по-лошо даже. Това значи, че просто не им пука за теб, не си достатъчно интересен (дори по отрицателен начин), за да си изградят някаква, дори бегла, представа за теб. А когато хората нямат мнение за теб, ти практически спираш да съществуваш. Ами да, човек води съзнателен, обществен живот, само когато някой осъзнава това негово съществуване. И го оценява по някакъв начин съответно. При липса на оценка, започва и човека да липсва...

Нормално ли е да сме двулични ? Предполагам, че да, щом и аз съм двуличен. Но не е правилно, според мен. Никак не е хубаво да казваш нещо, да показваш друго, а да си мислиш съвсем трето. Това е най-малкото интриганстване (е, не винаги). Наистина, добре е понякога да не показваме истинското си отношение към някой/нещо, но пък е отвратително грозно да говориш нещо за някой и после да го превъзнасяш в негово присъствие, струва ми се много подло. Но и аз самият го правя, няма как.

Нормалното правилно ли е винаги ? Това е олицетворение на темата: "Щом съм различен, значи съм луд, нали ?" Хората, които ме познават, знаят че се стремя при всяка удобна възможност да правя/говоря/отстоявам точно това нещо, което е обратно на нормалното. Просто ей така, за спора, винаги заемам обратната страна. Все пак истината се ражда в спора. Но дали нормалното е правилно, вижте, не знам. Едва ли, някога са смятали за нормално (и правилно), че Земята е плоска, а вижте какво излезна...Вярно, че вече не горят еретиците на клада, но обществото им произнася дори по-тежка присъда - обръща им гръб. Когато някой вярва в нещо различно, нещо, което не е възприето за нормално, останалата част от обществото автоматично го захвърля в ъгъла, слага му етикет "Дървен философ" или "Луд" и прокарва закон, който не позволява на никой да се доближава до него. Жестоко, много жестоко, а историята показва, че прогреса е задвижван именно от НЕСТАНДАРТНОТО мислене. Ама к'во ми пука на мен, нали са измислили телевизията и хамбургерите ? За к'ъв чеп ми е тоя прогрес ? Нали така ?

Нормално ли да си играем едни с други ? Предполагам, че е нормално, щом ни е толкова скучно вече и няма какво друго да правим. Тук под "играем" нямам предвид колективните спортове и други такива игри. Имам предвид далеч по-сериозни "игри", като флирта, свалките, връзката. Има и други такива забавления, разбира се, които не включват такава интимност. Такива могат да бъдат "играни" даже и с приятели (не оставайте с впечатлението, че поощрявам тези неща, просто така си пиша). Може да си правиш всякакви подмолни планове и стратегиики, свързани с някой твой приятел, само и само да постигнеш някаква твоя си цел. Може даже да те намразят после за това, но ти си постигнал целта си (това важи и за приятелите, и за интимните игри). Можеш също да си поиграеш и с други хора, както да бъдете от един "отбор", така и да се съревновавате помежду си (макар понякога противника да не знае, че "играе"). Спомням си преди години една такава игра. С един приятел бяхме направили нещо (или май беше само той..не помня) на едно момиче и тя се "заигра" много настървено. Скрои ни такъв трик, че още ми пази страх като чатя с непознати...Много качествено беше, тя като че ли играеше професионално направо. На такива хора им свалям шапка и им ръкопляскам за майсторското изпълнение. Но не всички са такива, напротив, тези изпълнения са рядкост, и то голяма. Обикновено става дума за прости, както се наричат "курвенски" (или "курвачката") номера. Не че не ги правят и мъже, просто името е такова, сигурно има някаква историческа традиция, но аз поне не я знам. Дори и "курвачката" обаче е ефективна, понякога дори много ефективна. Важно допълнение - хората, които правят "курвачки" не се наричат "курви". Да се знае...Ефективността е главния критерий, по който се измерват "игрите", ако въобще някой тръгне да ги измерва и сравнява. Или все повече хора започват да "играят" вече, или аз все повече ги забелязвам, а те са си "играли" през цялото време. Важното е да сме в играта, пак...

Нормално ли е да обиждам близките си ? Било то дори с общоприетите за "приятелски" обиди: идиот, тъпак, глупак, кретен, смотаняк, копеле, педал, гей, лешпер, жена, изрод, урод, Хенри (идва от Хенри Форд, значи момче с хомосексуални наклонности), Берта (не знам от къде идва, звучи дебело) и др.
Ще се опитам да поразсъждавам над тази тема, като над урок (пример: Жената и електроуредите. Хорариум: 200 часа).
Най-добрият ми приятел: смотаното копеле, Хенри.

Първи Урок: История
Преди 200 години: хората се усмихват и се поздравяват по улиците. Мъжете свалят шапки на жените и се обръщат към приятелите си с "драги", "уважаеми" и прочее обръщения.
Преди 20 години: хората се усмихват по-малко и рядко се поздравяват по улиците. Мъжете не свалят шапки на жените и наричат приятелите си "другарю".
Сега: хората се усмихват само когато имат полза от това, поздравяват най-близките си приятели, шефовете или бъдещите си шефове. Мъжете почти не носят шапки, но и да носеха не ги свалят дори когато се намират в затворено помещение. Наричат приятелите си с горе-посочените изрази.
Извод: с времето не се оправяме..Втори Урок: География
В САЩ думата shit е станала част от ежедневната реч. Много обидни думи и изрази са вплетени в разговорния език.
В Англия, Германия, Испания, Португалия, Франция, Канада, Италия, Белгия, Русия, Украйна също. Както и в цяла Южна Америка.
В Япония, Корея, Китай, арабските страни, Близкия и Далечния Изток като цяло - не знам.
В Африканските държави, които са слабо развити и много изостанали технологично, все още хората използват нормални обръщение към близките си. В някои племена и общности дори се е запазило обръщението "приятелю", на съответния език, разбира се.
Извод: с прогреса също не се оправяме. Може би ако бяхме черни ?......едва ли...

Трети Урок: Литература
Не си спомням произведение, което да съм чел или да съм чул за него (изключвам Ървин Уелш, аз лично не го харесвам), в което да се използва уличния жаргон и да е станало добро произведение.
Извод: естетиката изисква учтивост и етикет.

Четвърти Урок: Математика
Да помислим логично какво би било съотношението на шанса ни да получим нещо ако се държим, както бихме се държали преди 200 години, и ако се държим, както се държим сега. Мисля че ще е нещо от сорта на 200:1. Убеден съм, че всеки от вас предпочита да му казват "приятелю", а не "абе копеле". От психологическа гледна точка е по-обосновано да се държим по-добре с тези хора, които искаме да ни помогнат/извършат някаква услуга. Та даже и с тези хора, от които не искаме нищо е по-добре да се държим така, защото нищо не се знае и един ден може да имаме нужда от тях.
Извод: Учтивост + Уважение > Нормалното ни държание

Пети Урок: Час на Класния
Иване, защо си обидил учителката по Музика ?
Петя, защо си казала на Митко, че е пълен олигофрен ?
Тошко, престани да говориш на съучениците си на "педал", ясно ?
.....
Извод: познато ли ви е от някъде ?

Край на Уроците.

Ето ви една много хубава мисъл, над която сигурно ще пиша скоро: "Бъдещето вече не е такова, каквото беше..."

За финал искам да попитам дали някой знае как се казва (и кой изпълнява) онази песен, в която има едно "халяля, халяля, халяля", едно бясно такова, жена го пее май..:) Мерси предварително!