Ръбъц, Мицке !

Ах, колко е студено навън. Направо е безбожен студ, искам да протестирам, но няма къде. Всички ме гледат все едно съм луд, като ги попитам кое гише е за жалби против студа. Странна работа е това бюрокрацията, мога значи да подам оплакване срещу дългите косми на кучето на съседката (щото ми пречат на астмата, видите ли), но не мога да потърся отговорност от Времето за студа! Ей, няма ред в тая държава и т'ва си е...
Но не е само в това проблема. И в адския транспорт има нещо много гнило...сигурно от Дания са го донесли...Тъй като картата ми изтичаше на 1-ви (с думи: ПЪРВИ), а си изкарах нова чак днес (респективно вчера) 5-ти (с думи: ПЕТИ), контрольорите се скъсаха да ме проверяват...до днес. Днес се возих поне шест пъти на трамвай и рейс и нито един контрольор не се яви да му покажа новата си карта. Какво неуважение ! Ами ако така правеха и другите хора като си купите нови дрехи или обувки ? Тогава какво щеше да стане ? Представяте ли си, прибирате се вкъщи с две пълни до горе торби с надпис Playlife на тях и вкъщи няма никой. Освен това и приятелите ви не искат да се видите днес, даже и улицата пред блока, където обикновено виждате онзи досаден съсед, който си купува вестник в 5:30 сутринта и го чете в коридора на блока, точно пред вашата врата, даже и него го няма. И така, прибирате се у дома, сядате пред телевизора в хола и съвсем депресирани пускате bTV да гледате Аламинут (което също никак не го бива по мое мнение). Няма кой да ви каже едно "Леле, мно'о е як тоя панталон, братле, к'ви кинти го тафна ?" или "Страхотно ти седят новите обувки, я ги пробвай с другите, по-тъмните дънки!". Та така и с адския транспорт. След като на няколко пъти за четири дни ме сваляха по спирките из Надежда, сега контрольорите изглежда потънаха в дън земя и не смеят да се покажат на бял свят. Сигурно ги е страх от мен, все пак вече имам карта! Всичките ми страхове са пропъдени от една нищо и никаква си хартийка (с моята снимка на нея, разбира се), облицована в найлоно-пластмасова опаковка и с две звездовидни дупки по нея.
Интересно нещо за картите. С някои от тях можеш да си осигуриш приятно прекарване на поне една вечер където и да било. С други пък може да "говориш свободно", защото все пак и той е бил там, и той е приказвал. Аз мога да пътувам без пари из София! Вярно, че ходя до Щутгарт за час и половина (ако няма задръствания) ама все пак стигам там, нали? Бързата работа - срам за майстора. А майстора винаги е човек. За това и работата никога не е перфектна. Все един кусур ще се намери да ти прецака деня. Вчера обиколих София за тоя дето клати дърветата. Днес не успях да направя нещо, което бях обещал. Утре сигурно ще пламне котлона, докато си варя вода за кафе. Ако ли не това, то поне ще се озова в някаква заплетена ситуация и няма да успея да обезвредя бомбата. Оп, не, това беше хороскопа на Брус Уилис, съжалявам. Може обаче като нищо да се опитам да поуча малко по Микроикон. (повтарям - да се ОПИТАМ) и всъщност да гледам FoxLife и Cartoon през по-голямата част от деня. Така най-вероятно бих си прекарвал всеки един ден, ако нямах никаква друга дейност да извършвам, с по-голяма спешност от разрешаването на математически задачи. За новата година си пожелах един купи работи с едно главно нещо на върха на камарата. За сега никакви изгледи от към сбъдването на желанията ми, а на всичкото отгоре, на 24-ти Декември си изтеглих късметче "Ще сбъднеш своя детска мечта", така че съм двойно по-разочарован. Но има време и пазете се вий, защото ще ми се сбъдват желания и мечти, ей !
"
хиляди -
маса -
народ
....
първите
паднаха в кърви
"

по брегове от безкрайни
интриги и тайни
като плужек се движи
без грижи
и ниже
на хората силите
в жилите
ужасени
покрусени
покосени
от Реалността навестени
те стават и лягат
тръгват да бягат
но падат в калта
на света
на мъстта
на страстта
жестокостта
на човек
в двадесет и първия век
на пръв поглед изглежда
от прежда
намотана
около бляна
за промяна
за засмяна
Земя без всички
човешки игрички
без смърт, без пари
без наркотици, игли
любов и омраза дори
завинаги забравени
и мечтите измамени
в свят, чист, непокътнат
по земи чужди замъкнат
под гъста сянка оставен
да грачи гласа му сподавен
умират и се раждат
и дребни и снажни
прошляци и важни
красиви и грозни
с украси фамозни
с пози престорени
с очи неотворени
смеят се, скачат
и плачат
и сълзите си бършат
и глупости вършат
и влюбват се те
и с разбито сърце
отиват накрая
в рая, но знаят
че надеждата
бедната
ценната
останала с тях
и в пепел, и в прах
до самия им крах
а не като други
с почести и заслуги
така изоставени
но незабравени
във вихрушка пометени
от горести сплетени
имената им бавно
засъхват безславно
побеляват листата
забравя вече главата
горката, самата
не знае
дали да се радва
или да ридае
че време е вече
за финалните речи
на подиума се показва
и разписанието спазва
превелика Съдбата
и възцарува тъмата