dj kr3t3n

Името на страницата The Land Of The Sand идва от моята музикална кариера. Някога правех музикални парчета като комбинирах семпли и прочее. Артистичния ми псевдоним беше dj kr3t3n, а първият ми албум трябваше да се казва The Land Of The Sand ! И така, носталгично, кръстих и журнала на името му. Може да свалите 2 от моите парчета съответно от тук:
Use My Body
Virtual Jump

точка.dot

окапват тихо листата
в гората,
блести ли Луната, блести
пронизва вятъра мрака
не чака
лети времето, лети
събужда Природата жива
и дива
ето живота започва
и в него се вкопчва
желание за нова
готова
страхотна прокоба
със тегнеща злоба
и безкрай препирни
бълва човека искри
вилнее в страховити игри
от кибрит
гори Земята, гори
галят лъчите водата,
горката
отразява на злите лицата,
в главата се раждат нови лъжи,
клевети, но уви
вглъбени във скока
с посока
жестока
забравят урагана метежен
и неизбежен
отмиващ вкуса нежен, небрежен
от склона, тъй снежен
и падат като листата
в гората,
блести ли Луната, блести...

Един есенен ден по павето..

хора, братя, непознати,
малоумници и тарикати
образовайте се малко, моля,
покажете мъжка воля

Днес беше направо пролетен ден из София. Докато чаках Владо на Съдебната Палата се огледах/заслушах наоколо и останах с впечатлението, че е някой си април. В навечерието на новата година се озовах в една тиха, изпълнена с миризми и цветове, столица. Грозно жълтите плочки пред загражденията на палатата бяха все още мокри и не създаваха кой знае колко комфорт на пешеходците. Пътното платно пък се намираше в перфектна кондиция, с изключение на периферията, до бордюра, която беше удавена в кални гьолове. Имах чувството, че таксиджиите ме гледаха със греховно задоволство зад стъклата на рикшите си. Сякаш ми се присмиваха, че те слушат радио Мангал+, а аз разглеждам тъпите плакати на Булстрад за Пенсионно Осигуряване. Доста гротескна картинка. Защо тези хора искат да ме накарат да си представя как се живее с 2,90 лв. на ден ? Скапаняци....само разпространяват лошо настроение из така и така не особено щастливите хорица.
От както затвориха бул. Витоша за коли, броят на прекосвачите й силно се увеличи и хората сякаш засияха от щастие, за дето могат да си джапат из локвите, но като царе - по шосето. Пълна идиотщина, вярно, сега е по-готино, като Витоша е пешеходна, но защо никой не използва тротоарите ? Даже и витрините не предизвикват очаквания интерес, много странно. Явно обаче броят на усмихнатите хора в София е константа, защото забелязвам, че по преките улички, по другите булеварди и въобще из цялата пътна обстановка, се шири една неприязън към барикадирането на такава централна пътна артерия. Шофьорите мърморят сърдито и гледат из под вежди знака за Забранено Влизането на ъгъла на Аптека. Сигурно из главите им се лутат милиони зли планове, как да успеят да избегнат задръстванията и да се приберат по домовете си преди 9 вечерта. Намръщени граждани виждам и по Графа, който ми е много анти място в София. Особено във влажна обстановка, особено при площад Гарибалди. Точно срещи бившето Colors винаги има ОГРОМНА локва, през която минават трамваи и автомобили, и без особено да им пука превръщат преминаващите наблизо в участници в безумно кално рали. Някой пита ли ме дали искам да се прибера мокър и мръсен като гъз вкъщи ? Не ! Като напсувам по-силно преминалия с пълна газ джип Мерцедес Джи класа какво става ? Бягам, за да не ме бият яките батковци с големите бицепси. Много са ми приятни тези типове. Особено чаровни са когато се въртят целите, защото не могат да си обърнат врата, без това да повлия на кръста и гърдите им. Онзи ден примерно се разминах с един, който съвсем спокойно да участва в някакво фитнес състезание, мускулната му обиколка сигурно беше колкото моята гръдна такава...На такива им викам Бате Здравко. Аз не искам да съм Бате Здравко-вец.
Харесвам се такъв, какъвто съм си. Който не ме харесва - няма вкус ! А който ме харесва - не ме заслужава ! Така си е. Разни момичета ми споделят, че много биха искали мъж с огромен гръб, широки рамене и колосални ръце, да ги гушне така, че да се изгубят някъде около трицепса и четириглавия мускул (нали имаше такъв ?). Не ги разбирам аз тях. Какво толкова готино има в това да пиеш протеинова каша вместо кафе ? Да си биеш нандролон вместо да ядеш чийзбургер, да кибичиш във фитнеса по 6 часа дневно вместо да си полафиш с приятели. Оу, забравих, приятелите ти СЪЩО са във фитнеса, и всички си говорите за пички и мачове докато блъскате на гладиаторите. Яката работа...Много комплексарска история ми изглежда т'ва. Както жените се притесняват за килограмите си и дали гърдите им са достатъчно големи, така и мъжете се сдухват, че нямат 8-редов фаянс на корема и две гранитни плочи на гърдите. Но все пак, въпрос на вкус. Всеки с претенциите си, нали така ? Аз се кефя на фантастика примерно и бих си прекарвал повечето време, четейки книжките на Айзък Азимов ако имах време. Всеки луд с номера си, а аз имам цяла вариететна програма.
Днес обсъдих с едно момиче два филма: Closer & Unfaithful. Хубави филми, добри сюжети, добри актьори. Само не схващам някои работи в тях: защо примерно Джулия Робъртс остава с ония дивак, защо другото маце забегва за Щатите, защо всички прецакват Джъд Лоу ? Той ми беше най-симпатичен във филма, не е честно. Жените наистина са мистериозни същества, или са адски интелигентни и необясними, или пък са толкова тъпи, че те самите не знаят какво и защо го правят. Надявам се един ден да разбера кое от двете е. Разни хора ми казват едно, други - друго, трети просто мълчат, а то накрая излиза хептен различно нещо. И като се зачудя защо, аджеба, стана така и просто гледам тъпо в пространството. А пространството е изпълнено с напрежение, сякаш нещо наистина важно предстои да се случи. Не сте ли го усещали ? Аз всеки ден съм нащрек, за да не изпусна случайно това събитие, а то не се случва.....още....Като се разхождам из София и виждам как и други хора, освен мен, усещат напрежението и също трепнат в очакване. Като че ли чакаме да се приземи летяща чиния и да се покажат няколко малки, зелени човечета и да оповестят Апокалипсиса, съпроводени от баладно изпълнение на Елвис (лично). Ами да, Елвис е жив, както и много други. Всичко е една конспирация, целяща да ни обърка и да ни внуши, че маргарина е по-малко безполезен от маслото, а дъвките Орбит наистина помагат да опазите зъбите си. Долна лъжа и подла инсинуация. Всички са маскари ! Вярвам само на майка си, но и тя ме е лъгала. Как да не трепне човек в очакване в един такъв свят, изпълнен с лъжи и клевети? Аз направо се чудя как още не е имало ритуални самоубийства насред центъра, на Попа примерно, в знак на протест срещу коалицията на БСП и ДПС. Тая глупост примерно ме изкарва извън нерви и още повече допринася за напрегнатото ми положение. Също така и увеличението на цигарите ме вбесява, сега ще трябва да пуша вносни цигари. И това ако не е пропагандиране да изберем българското...Забелязвам, че на никой не му дреме, че хората са нещастни, че с всеки изминал ден трябва все повече да бързаме за някъде. Че искрените усмивки и детинската радост са все по-рядки явления, че 16 годишните в Амор имат дънки с по-ниска талия от танцьорките в Ескейп. Че днес едно момиче (максимум на 16 години) в трамвая не носеше бельо, че момчетата в осми клас пафкат тревица, че срещу 10 лева полицаите ти пазят кашето в патрулката. Че въпреки засиленото полицейско присъствие, един приятел кара всеки божи ден без колан и още не са го спрели. Че се държим учтиво само пред непознати, и то не винаги. Не винаги, защото в другите случаи ги псуваме и ругаем, така както никой не е псувал и ругал преди нас. Точно както с любовта ! Нали и вие обичате както никой друг ? Защото и аз така ! Всички сме уникални, сигурно някой от нас даже обича с главата надолу, разхождайки се на ръце из стаята, ей така, за да е по-оригинален. Забелязвам че имаме склонността да се мислим за нещо повече от околните, а не осъзнаваме, че сме една миниатюрна прашинка от Космоса. Даже цялото човечество, взето заедно, едва ли е по-съществено от обикновена коркова тапа, ако погледнем реално на нещата. Така или иначе ни изяждат червеите един ден, освен ако не ни кремират, тогава просто се сливаме с милионите тонове боклуци в атмосферата.
Та общо взето такива мисли ме споходиха днес, вчера и утре. Докато се разхождах из софийските павирани улици...
Fin.

Аз, моя милост &....пак Аз

Продължавам започнатото.

Обичам изненадите, дори когато са неприятни.
Не вярвам в Бог. Вярвам в Съдбата, но това е по-скоро просто ей така, за да вярвам в нещо.
"Господ чува всичките ни молби, но просто на някои отговорът е "Не"...
Още обичам да си играя с детски играчки. (даже и с колички и войници още ми е гот да си джиткам)
Обожавам женските коси, когато са хубави, разбира се. (мириса им..)
Не обичам бързането, макар че ходя доста бързо. (но не защото бързам)
Понякога преживявам дежа ву. Плашещо е. (така ли се пише ?)
Изпадам в състояния, когато не мога да говоря с никой и обикновено се карам с хората.
Рядко се стряскам от каквото и да било, по-скоро скривам шока си.
Не уважавам традициите. Особено празничните. (или поне повечето от тях)
Умея да лъжа много добре, но вече рядко го правя. (може би защото по едно време бях започнал да се омотавам в лъжи)
Смятам хората с лунички за адски чаровни.
Перфектната жена според мен трябва да е с тъмна кожа, тъмна коса и светли очи. (но не със сини венци..)
Обожавам сериала Тя и Той.
Предпочитам чадъри пред дъждобрани. (кой по дяволите харесва дъждобрани ?)
Старая се да се държа учтиво с хората. Ставам от седалката в трамвая, когато има възрастни хора.
Бих искал един ден да живея в Нова Зеландия. В къща с огромна морава и едно колосално дърво точно пред верандата. (идилия от всякъде..)
И в Рим също искам да живея. Част от мен остана там..
В Пазарджик има едно място на Острова, което много обичам и един ден ще заведа там бъдещата ми жена. (никоя друга не заслужава да го види :)
Не смятам, че необръснатите мъже са отблъскващи. (не е само мързел)
I want to break free too.
Не мога да понасям риалити шоута. Особено Биг Брадър. (съквартирантити suck)
Имам двама братя, племенник и племенничка. Вече не съм най-малкия в семейството. (чак трети останах)
Има някои неща, като песни, филми, места, които ми напомнят за определени хора и не ги обичам.
Веднъж ударих момиче и не съжалявам за това. (тя наистина си го заслужаваше)
Много пъти са ме били. И аз много пъти съм бил други хора. (радвам се, че нямам белези по лицето)
Имам белег на бицепса на дясната ръка. От бой е......
.....с пощенска кутия....
Веднъж едно момиче ме прегази с колело. И от тогава си имам белег. (супер нелепа случка)
Страх ме е от насекоми. Супер гнусни са ми. (леле, изпадам в паника ако нещо ме лази)
Обичам змии, нямам нищо против гущери. Не обичам риби.
Харесвам кучета, но съм луд по котки. (искам един ден да си отглеждам тигър)
Изглежда ми супер тъпо да си имаш домашен любимец риби или костенурки. Някакси им липсва живец.
Не обичам пернати също. Само много големи птици могат да ми грабнат вниманието.
Обичам обаче яйца на очи, варени яйца, омлет, хемендекс и самите птици след термична обработка.
Обичам и свинско, и телешко, и агнешко. Никога не бих ял заешко. (макар че съм ял, но ми казаха след това)
Много харесвам бананов шейк. Други шейкове не признавам. (може би ягодовия в МакДоналдс)
Умирам за цитронада със Спрайт. И малинена лимонада (интересно име) обичам. (правят я в Енерджи на Попа, ама те му смениха името, така че не знам дали още я правят)
Директорката в старото ми училище се казваше Малина, а заместничката: Малинка. Стаята им беше Малинарника. (доста неприятно място ако си сгафил..)
В последното ми училище директорката беше абсолютно луда. Не ни даваше да влизаме в училището (забележете: да ВЛИЗАМЕ, не да излизаме), ако е свършило междучасието.
Бях в клас с 24 момичета и 2 момчета. Интересно беше. (знаех месечния каталог на Avon наизуст, любимото ми списание беше Космо..)
Уча в УНСС след като кандидатствах само там. Влезнах на трето класиране с минимален бал. (супер клизма)
Харесвам някои песни на Енрике. Също и на Рики Мартин.
Супер много харесвам Таркан, но така и не успях да науча турски. (за което се извинявам на Руми Томова, супер добър учител, но аз съм олигофрен)
Има песни като Don't Cry на Гъз & Рози, които не трябва да слушам, когато съм сам. (добре че майка ми щъка насам-натам сега)
На моменти не мога да понасям майка си. (сигурно и тя мене)
Ненавиждам марката Мерцедес. Не знам защо.
Харесвам само БМВ от немските марки. (Ауди, Опел & Фолксваген са ми анти)
Порше не я класирам в тази категория...
Фен съм на италиянските и френските коли. (също и на Хонда)
Сега мисля да си купя Алфа Ромео GT ако събера пари. ("ако" наистина е велика дума)
Не понасям така наречените "класически" произведения на изкуството. (поне повечето от тях)
Наистина не разбирам защо Вазов е добър, Ремарк също. Но признавам Селинджър и Хелър.
Фанатик съм на тема Дъглас Адамс, Артър Кларк, Скорпиънс, Куин, Притендърс.
Мразя реге, джънгъл и други производни. (с мнооого малки изключения)
Не мога да живея без Интернет. Без компютър мога, но без нет - не.
Мразя масовите чатове. Обичам писмата. (хартиени и електронни)
Не обичам да чета книги на монитор. Хартията има необясним за мене чар. (макар че е доста трудно да четеш легнал)
Не пуша цигари рано сутрин. Рядко пия кафе преди обяд.
Наскоро се омотах в 17:00 с една водка. (едвам се опазих на палубата)
Много обичам да се къпя безбожно дълго. (няма значение дали в душ или вана)
Не обичам сладки неща. Падам си по люто и кисело. (особено радостни от това са язвата и колита ми)
Имам дефект на ръцете. Мога да ги извивам по много странен начин. (само на живо може да се разбере)
Много обичам да спирам внезапно неща, които съм започнал да правя. (като сега)

Толкова. Бай

Me, myself & I !

Обичам джаз музиката.
Обичам Фатс Домино и Франк Синатра.
Обичам музиката като цяло (без разни долнопробни чалги, рапчета и поп хитчета).
Не обичам концертите.
Обичам футболните мачове.
Обичам Манчестър Юнайтед, Барселона, Парма и Левски.
Не обичам зимните спортове.
Никога не съм карал ски. (бих искал да пробвам един ден)
Пробвал съм да карам скейт, не мога.
Някога карах блейдове. (даже бях добър)
Не харесвам хип-хоп културата. (отделните елементи ме кефят, но не винаги)

Мразя чалга културата. (обичам чалга певиците)
Не обичам дискотеките. (особено тези, потните, с много народ)
Предпочитам баровете и тихите заведения.
Харесвам някои гръцки песни.
Не харесвам Гърция. (само мъничко харесвам Солун)
Мразя маслини.
Предпочитам олио пред зехтин.
Не спазвам диети. (не се храня здравословно)
Не обичам Узо, нито мастика.

Предпочитам водка пред текила.
Обожавам бира. (особено българска)
Не пия какао, нито мляко с нес.
Предпочитам дълго кафе със сметана или капучино.
Обожавам Нестий Праскова.
Напоследък никак не ми харесва Спрайт. (по принцип съм луд по Спрайт)
Обичам снега.
Обожавам преспите. (особено ако са недокоснати)

Мразя леда. (особено на висулки)
Харесвам мразовитото пощипване на пиперливия студ рано сутрин.
Обичам вятъра по улиците, но не винаги.
Обожавам дъжда, особено през лятото.
Мразя гьоловете. (и калта)
Имам влечение към огъня.

Страх ме е от дълбокото.
Скачал съм от скала в морето. (21 метра височина)
Искам да скоча с бънджи. (от мост)
Ненавиждам паметника пред НДК. (шестоъгълния осмохуйник)
Имам хубави спомени от кафенето зад паметника.
Някога скитах много из центъра, вече не.
Сега вися много по кафенетата.
Преди години се събирахме с компанията на стълбите на НДК. (Господи..)
Сантиментален съм.

Мразя китайците, които купиха Ротманса. (едно кафе на Неофит Рилски)
По-рано празнувах деня на простотията заедно с един приятел.
Спирал съм хората по улиците и съм ги питал дали слепите мигат.
Обаждал съм се на Бърза Помощ да ги питам откъде да си купя резервни уши.
Висял съм на един крак пред KFC на пл. Гарибалди като статуя.
Много рядно се цупя и сърдя.
Прекалено търпелив съм.
Бих искал да се науча да свиря на музикален инструмент.
Някога тренирах Жиу-жи-цу. (някакъв тип бойно изкуство)
Тренирах го 2 седмици.
Обичам групата Cake. (особено песента им Never There)

Обичам Елвис, Фреди, Еминем, Принс, Шер, Уил Смит, Клептън, Брус Спрингстийн и Браян Адамс.
Обичам кадифето. Обичам и кашмира. Мразя вълната.
Харесвам облаците, безформеността им и възможността да си представяш, че виждаш нещо различно.
Кефи ме клипа на Cloud Number Nine.
Има реплики от филми и песни, които ме съсипват. (не само мен)
til' you can see your unborn children in her eyes (ето една такава реплика)
Обичам семейството си. (без изключения)
Гордея се с миналото си и от това, от къде съм произлезнал.

Обичам България.
София ми е омръзнала. (само билярда ме крепи още)
Имам страшно много познати. Мисля си също, че имам и доста приятели.
Трудно се запознавам с нови хора. (не знам как имам толкова познати)
Лесно се влюбвам. Само веднъж съм обичал.
Никога не мразя хората истински. Мразя техните постъпки.
Мразя телевизията през деня. (харесвам качествените филми и Приятели)
Не съм фен на Бригада. (сигурно ще ме изключат от мъжкия профсъюз..)

Харесвам Паз Вега, Пенелопе Круз и Салма Хайек.
Обикновенно получавам това, което искам. (макар да го губя твърде скоро)
Голям инат съм. Дори ставам жалък в ината си.
Не плащам Данък Обществено Мнение. (носа фанела с дупки)
Обичам Zucchero - Baila. Обикновено си мисля за луната, щом слушам тази песен.
Искам да летя в космоса. Да стъпя на друга планета.
Според мен човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. (но разбира се, има хора, които просто мечтаят и нищо повече)

Обожавам вкуса на нар. Също обичам банани, пъпеши и ананаси.
Веднъж накарах майка ми да ми нарони два нара в купичка, за да не се мъча. (чак сега осъзнавам каква малка напаст съм)
Много пъти не съм казвал на близките си хора неща, които съм чувствал и съм искал да им кажа.
Не мога да се извинявам. Вярвам, че няма за какво да се извинявам. (самозаблуждавам се)
По-лесно ми е да кажа "Обичам те!" на непозната отколкото на близък човек.
Наистина ми харесва "Ако си ангел" на Драго Драганов.
Кефя се на някои песни на Лили Иванова. Обожавам песните на Мими Иванова.

Иска ми се да живеех на морето. Във Варна. Влюбен съм в морето.
Бих карал цяла седмица до морето за 10 минути на плажа.
Не чувам ропота на вълните в рапаните. (сигурно съм бъгав)
Все още не знам в какво съм добър и какво ми харесва да работя.
Имам комплекс за косата си. Особено за бретона. (по-гъст е от останалата коса, която е супер рехава..)
Спортувал съм всякакви спортове. Във всички съм добър. (сериозно ви говоря)
Не искам да се занимавам със спорт. Като малък тренирах футбол и сега ме е яд, че се отказах, но не бих почнал отново.
Не съжалявам за нищо на света. Предпочитам да имам врагове, отколкото да се мразя сам.

Ще довърша статията. Брат ми дойде на гости !

 

Тиха нощ, свята нощ...

Весела Коледа на всички ! Желая Ви здраве, щастие, успехи, любов и много, много приятни мигове през 2006-та година.
Тази Коледа ме хвана много неподготвен психически, направо ме притисна до стената. Накара ме да си припомня всичко от 2005-та, а тя не беше особено изпълнена от към приятни спомени. Първо видях разни хора, които ми напомниха различни емоции, после хорските взаимоотношения около мен ме наведоха на размисли защо при мен е различно и прочее. Накрая, на вечеря и след това, осъзнах колко важно нещо е семейството и как аз почти го нямам. Надявам се с новата година да успея да загърбя старото настроение и да започна на чисто с едно напълно ново мислене. Ако трябва да има логика в редуването на добри и лоши години, то следващата сигурно ще е блестяща за мен. Какви ли не гадости ми се случиха през тази година, но наистина лятото е най-незабравимо, събития, които промениха коренно живота ми. Отражения от тогава усещам дори и сега, на Коледа. Тази сутрин (25-ти Декември) се опитвам да измисля начин да виждам нещата по-красиви отколкото са, по-розови, по-снежинчести, не толкова прецакани. Не мога, сещам се само и единствено за нещата, които прецаках, които сами се прецакаха, които други прецакаха. Сещам се и за едно много тъжно нещо, много, много тъжно. Не ми се говори за това, забравете. Нека бъдем щастливи, весели и усмихнати ! Искам всички да се забавляваме и да не мислим за грижите си. Вчера си изтеглих късметче "Ще сбъднеш своя детска мечта :)" Звучи готино, само че доколкото си спомням детската ми мечта беше да пея с Фреди Меркюри, а това ще ми е трудно да сторя приживе.
Мисля, че не мога да пиша повече за Коледа, искам отново да ви пожелая всичко най-хубаво и весело изкарване на празничните дни. Искам също така да се извиня на всички хора, които по един или друг начин съм обидил или наранил. Наистина съжалявам.
Весели Празници !

Утрото е по-мъдро от вечерта.....друг път!

Три пъти мери, един път режи !
Каквото повикало, такова се обадило !
Хубавите ябълки прасетата ги ядат !
Сговорна дружина планина повдига !

Ама тъпото копеле и опечената работа ще прецака !
Сега си препрочетох вчерашните излияния и заключавам, че утрото си е дъ сейм шит.

Всичко, което правя, по тридесет пъти го меря и пак късо излиза накрая..
Виках, виках, само ехото се обаждаше. Накрая спрях да викам и тишината ме повали..
Даже и за прасе не ставам, и това ако не е обезнадеждаващо..
Дружината не може и оная работа да си повдигне, сигурно липсват хайдушките мустаци..

На сърдитко Петко - празна му торбата !
Всяка жаба да си знае гьола !
На чужд гръб и сто тояги са малко !
Бързата кучка слепи ги ражда !

Сърдитко Петко с гол нож остана в ръката, ама т'ва не е от сърденето, просто си е карък човека.
Седях си аз в гьола и си кряках, ама нали са ме възпитали като дете на света и ми се щеше да си посея поповите лъжички из цялата Вселена и по-конкретно в една високопланинска жабка (от онези, новите хибриди, русите), но кръстоската не била приемлива и бързо ме захвърлиха в блатото.
Аз мразя садизма, садистите и всичко свързано с корена на думата (даже и садинките), но ми е генетично зададено да се сблъсквам с поразяващата сила на човешката злоба, отвратеност и бездушие. Най-вече мразя хората, на които не им пука, за мен това е истинския садизъм, ако те мразят поне има чувства..
Долна инсинуация по адрес на кучката, милото животинче. Бавната кучка не само че слепи ги ражда, ами ако случайно им се размине, взима шиш и им избожда очите, пука им ушите и им извива крайниците. Осакатява ги с една дума. Ако може и вътрешно да ги прецака, хал да е. Тя от типа хора: Кур да е, аванта е..

Бутни си къщата, та да си подравниш двора.
Което Дяволът не може, вика жената да го направи.
Човек и добре да живее, един ден се жени.
Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, не с извара.

Бутнах си и къщата, и гаража, и лятната барачка, та даже и параклисчето с арката от кленова дърворезба си бутнах. И вече нямам очи да гледам за двора.
Най-безскрупулното нещо на света е жената, няма две мнения. Може да те лъже в очите, да ти забива нож в гърба, а може и обратно: да те лъже в гърба и нож в очите. Няма друго такова..
Добре бе, шегувай се, забавлявай се, заигравай се, ама защо по дяволите трябва да си късаш нервите ? Защо ?
Между другото, голям кеф ми прави някой да ме метне качествено, както примерно направи Александра преди три години. Истински шедьовър, но пък много постно ми изглежда да ме лъжат на дребно. Някак безсмислено, истината е по-стойностна от жалки лъжи. Като ще правиш нещо - прави го като хората !

Гладна кокошка просо сънува.
И вълкът сит, и агнето цяло.
Горделивият и носа да си изпусне, няма да се наведе да си го вземе.
Убий простака с мълчание!

Сега, снощи, одеве, вчера, онзи ден, през цялото време се чувствам някак непълен, някак несъвършен. Знам какво липсва..
Или вълкът мъртъв или агнето на мезета. Няма средно положение, няма такива филми.
Споменавал съм, че на който му трябвам - той ще знае как да ме намери. Няма смисъл човек да пикае срещу вятъра, особено след като вече единия крачол му е мокър..


Abre los ojos!

Любовта и гладът

Някои забавни теории за мъжката любов гласят, че тя минава през стомасите ни. Не знам дали това е истина и честно казано се съмнявам. Единственото, което ги съчетава в моя случай е фактът, че снощи гладът ми се прояви точно когато се опитвах да притъпя една друга, далеч по-силна и неутолима агония. Не успявах много дълго време и накрая заспах.
Roxette - Crash! Boom! Bang!
Като всяка уважаваща себе си история, и моята ще започне с "Имало едно време".

Имало едно време едно момченце, което наистина вярвало в добротата на хората и се опитвало да върши добри дела при всяка възможност. Не, това не съм аз, определено. Който мисли повече за другите, отколкото за себе си е просто един ГЛУПАК. И то още не съм аз, май не мисля за никой, дори и за себе си.

Ако любовта беше море, то щях да се удавя.

Иронията е най-страхотното нещо в живота ми, непрекъснато се одивлявам на нейната зашеметяваща сила да ме кара да се смея през сълзи. Последния случай е свързан с повратните две седмици и началото, и края на една връзка, на едно и също място. Сигурно дори е по едно и също време, но да не ставаме педантични. 14 ми е любимо число, защото е съставено от любимите ми 1 и 4 (другото ми любимо е 0), а също така защото съм роден на 14-ти. 14 дни ми бяха нужни, за да разбера, че не съм желан, че на някой му пука за мен точно толкова, колкото на мен ми пука за населението на остров Суматра. Също така разбрах, че когато някой иска да се свърже с теб, то той ще знае как да те намери. И обратното - щом не те намира - значи не иска....Интересно е обаче защо винаги се появяват онези малки, чаровни нещица, които изникват сякаш от нищото и те карат да бъдеш по-различен от това, което искаш да си.

Ако любовта беше залез, то бих лежал вечно на плажа, гледайки пламтящото слънце.

Живота е изграден от малки и големи неща. Големите неща също са изградени от малки неща. Следователно: важни са и най-малките детайли. Примерно един празен поглед, една замъглена искра в очите, един миг на несигурност, един простичък жест. Ако обърнете внимание на всичко, което ни заобикаля, сигурно ще забележите, че хората се държим странно едни с други. Сигурно ни е такава природата. Странна. Понякога правим разни неща без определена цел и без да премисляме последствията от действията си. Особено често ни се случва, когато става дума за любовните взаимоотношения между нас. Ставаме неадекватни, противоречиви, абсолютни неподвластни на каквато и да била логика, и най-лошото - ставаме търпеливи. Защо ? Защото имам още осем живота да живея ? Защото по цял ден се чудя как да си късам нервите ? Дори едва ли е защото си заслужава....

вените, изпълнени с живот
не разбират от емоции и чувства
зашифровани с неразгадаем код
продължават бясно да препускат

Търпението не е добродетел, напротив, то само води до смирение и покорство. А хората, които ме познават, знаят, че никак не съм смирен и покорен, дори съм малко бунтар. Обичам борбата, във всяка нейна форма (без класическата борба, тип: Армен Назарян). Даже обичам да ми е гадно, сигурно защото The sweet ain't as sweet, as if you've tasted the sorrow. Борбътъ праи рънътъ, нещо такова.
"Даже да горчи, наливай ми любов.." Да, ама НЕ ! Този път горчилката ми дойде в повече, не става така. Отказвам да платя, връщам поръчката. За жалост не съм забелязал табелката: "Рекламация - на касата!". Ех, пак се прецаках...И то точно по празниците, гадна работа, поне по-гадна от обикновено.

Ако равнодушието е светлина, то по-добре да ослепея.

По-добре да падна духом, отколкото да духам паднал ! Писна ми от префарцуненост, маниери, целувки, усмивки, учтивост и прочее глупости. Не разбирам защо алкохола трябва да е ФИЛОСОФИЯ, защо пазаруването е СЪБИТИЕ, защо интригите са начин на ЖИВОТ и най-вече не разбирам - защо лъжите са втора ПРИРОДА. Колко по-лесно щеше да е ако всички бяхме научени да си казваме истината в очите, а ? Без намеци, без преструвки, без задни мисли. Само истината....и малко комплименти от време на време...Но щом не сме научени така, можем поне да внимаваме как лъжем нали ? Дали някоя лъжа няма да доведе до друга, а тя от своя страна до трета, и така докато целия пейзаж се омотае в лъжи ! Представете си следното: проскубан, овехтял, остарял помияр, със съответния тъп кучешки поглед, силно наподобяващ телешки възторг. Грозна картинка нали ? Особено когато ви скача с калните си лапи и се заиграва с вас (поне привидно). Оставяйки кални следи по светлите ви панталони, вие се чудите дали този изрод не иска да ви захапе или подсъзнателно решава да ви намърля, за да се срамувате като ходите по улиците. Особено много неприязън се събира у вас, когато песът гальовно ми разджваква крачолите и оставя трайни следи от съществуването си върху вашите дрехи, в по-редки случаи и върху вас самите. Но какво става в такива ситуации, когато въпросната гавра на природата е собственост на приятел, любим, роднина или друг близък ? Казвате "Ей, сладур, оу, колко си готин, хайде недей сега, после ще си поиграем...Ау колко сладко се закача, гледай как ме поръфва !" Цялата ярост и ненавист към животинката ми се притаява и само чака отдушник, за да изкипи и да запари някой невинно преминаващ по склона на вашето ежедневие. Само защото не събирате смелост да кажете "Марш оттук бе помияр !" И аз не събирам смелост, за това си водя блог.....

да дам пример?
не мога, убий ме
искаш мъдрост, съвети?
не живей с маниери превзети

Дали случайно няма каталог за това, как да се държим с приятелите си ??? Би било готино...след като вече доста хора започнаха да водят каталожен начин на живот. Очаквам скоро да видя и бар-кодите им на темето. "Щом ще ходим на чалга - трябва да си сложим онези дрешки, с онова коланче, но в никакъв случай с онзи шал, той е за друго!" ; "Леле, утре ще ходим на пазар, не знам какво ще правя!!?" Сигурно ще харчиш НА ТАТКО ТИ КИНТИТЕ !!!! Овца...
"Мило, извинявай..." 17 знака (пребройте ги, с разстоянието са 18) и десетина стотинки (SMS). Това е цената на един малък жест (като тези, за които ви говорих по-горе). Едно малко показно, тип: не схващаш ли, че ми пречиш да се забавлявам ?
Не, не схващам, аз съм прост селянин и си знам само трите любими неща: бира, л'еба и да 'еба ! (' това са ударенията в случая..)
"Нямаш право на мнение!" добре, сигурно си права, аз съм само една прашинка от Вселената, нищожество на въглеродна основа. Но имам право да си хвана рикша и да си тръгна. Също така имам право да те оплювам, колкото си искам. За жалост не искам. Ти си си такава, каквато искаш да бъдеш. Сигурно си доволна от постигнатото, тъй че е безсмислено да те коментирам повече.

Ако любовта беше ти, то досега да са умрели всички мечти.

Мъжете сме много упорито животно, брей, то вижда, че пред него два метра дувар, ама напиня да мине. Тъпо копеле, т'ва е. Аз де, да не се обиди някой....Имам си толкова други грижи, даскалото, кинти, семейство, близки, приятели...а аз какво ? Губя си времето в кроене на планове и разкрояване на чужди такива. Ето, днес си копирах лекциите по Социология и смятам утре да ги гаврътна едно хубавко. Супер сухарска материя, ама нямам избор, после и от учебника ще зубря (съмнявам се, но звучи добре). Сигурно ще пукна от скука...Знаете ли какво разведрява от учене, любов, болест и прочее ? Подаръците ! Днес също така напазарувах коледните подаръци на родата ! Особено голям кеф ми беше в детския магазин, за да избирам между билярдна маса и Лего-заместител. За миг се осетих, че искам да купя играчка не за Алекс, а за мен. Имаше толкова много хубави играчки, че исках да се прибера вкъщи с един чувал ! Домъчня ми за едно време и се ядосах, защото някога нямаше такива неща, имаше само "Не се сърди, човече!".....

в очите напират сълзи
но не потичат навънка, уви
мъка, тъга и яростен ропот
намират утеха в радостен повод

До преди малко слушах Каналето - Песен за Червената Шапчица. Мислех си защо не пия мастика, после се замислих и за всички други традиционни неща, които не обичам и не правя. Не обичам сирене, маслини, крем-карамел, шкембе, пача, дреболии, анасон, уиски, ярките цветове, курвенските дрехи, черния молив (за очи), кишата по тротоарите, слоевете плакати по стълбовете, светещите надписи, фешън прическите, ботуш-маратонките, впитите панталони (особено дънки), селските маниери у мъжете, женските маниери у мъжете, женските маниери у жените, излишната превзетост на жените, безбройните магазини за обувки, натрапчивостта на промоциите, липсата на лалета, панелното строителство, задръстванията (освен ако не са колосални, като днешното - 50 минути на Лъвов Мост, тези задръствания ми харесват, има нещо харизматично в тях, цялата ситуация, когато шофьорите са слезнали от колите си и след като са псували, вече се усмихват и се подхилкват), жегата през лятото, студа през зимата (без снега, него го обичам, и дъжда го обичам по всяко време), пенсионерите в адския транспорт, маршрутките, моста на НДК (защото почти винаги си изпускам рейса, докато го прекося..), площадчето под моста на НДК (там където спира 72, супер депресиращо място, като в някой филм с нарко-сделка), екшън-филмите (почти без изключение), сериалите (пак почти без изкл.), Биг Брадър, предаванията за пластични операции, повечето предавания по MTV, повечето предавания по всичко телевизии, тъпите реклами по радиото, факта че няма повече предавания като Тройка на Разсъмване (не че и те не изпростяват, но са свежи), абсолютизирането на нещата, не-абсолютизирането на нещата (все пак НЯМА средно положение), списъци като този.

Ако целия ми живот беше миг, сигурно бих го прекарал с теб.

Ей така, с теб, щото съм мазохист, и мойта не е лесна !


П.ослепиС.: Текста по-горе е просто сбор от много думи, не е предназначен за нищо и никой. Който си мисли, че нещо е такова, да знае, че не е. Нещата определено не са такива, каквито са. Същото важи и за совите (справка: Twin Peaks). Ай ! 42

Владо Дюнера, пост-ескейп сюреализма & други

Здравейте отново ! След дълга творческа пауза се завръщам !!!
Днес намразих Надежда, снега и телевизорите, наистина смятам, че съществува някакви велика световна конспирация, включваща поне два от тези три фактори. Първо, още със събуждането ме заля белотата на пейзажа. Красота, но спъва плановете ми за деня !!! Гадна красота...В последствие разбрах, че нямам интернет - страхотно!!! Мамка им на доставчиците, мамчето се зазвъня и хората пратиха човек у нас след няколко часа (към 14:00). Дойде момчето, започна да си прави неговите супер странни и необясними проверки по настройките на компютъра, забелязал съм, че в това им е силата на техниците - да правят разни неща, които не би могъл да си ги обясни един нищо-не-подозиращ интернет юзър и единственото, разумно нещо, което е редно да се направи според обичая е да кимаш с глава и да се съгласяваш с всичките упреци на "квалифицирания" персонал, особено когато те обвиняват жената в къщата, че е прецакала ВСИЧКО. Все пак не си ти виновен, нали ? Не - виновни са телевизорите ! За това, че когато сложиш кабелна и трябва неизбежно да прежалиш един ден от живота си за да прередиш каналите така, както някой ДРУГ иска (щото ако мен питате и така са си добре, нищо че любимите ми канали са на интервали от 20 натискания на бутон един от друг) да бъдат подредени. Може би виновни са и тези копеленца от кабелния оператор (Евро*** в случая), предполагам, че не би им било особено трудно да пуснат самия сигнал на телевизията с подредени канали в някакъв разумен ред (да речем първо да са българските, след това стойностните чужди и накрая да е пълнежа за пенсионери). Скапаняци са всички, които работят нещо общо с телевизията, все повече се убеждавам в това напоследък. И всички събития (светски и лични), пряко или косвено свързани с телевизиите също са ПОРОЧНИ и, следователно, подлежащи на морална присъда от обществото !!! Сигурно се питате защо съм толкова яростен и гневен ? Ами, защото малко множко ми се насъбра тези дни.
Ето какво стана в общи линии: разбрах, че Владо искал да отваря верига заведения за бързо хранене, тип - дюнерджийници, че родителското ми тяло силно намалява (клони към минус безкрайност вече..), че останалата част от родата ми също не е In A Very Happy Place в момента, че съм зверски тъп (това го разбрах от УНСС), и също така разбрах, че не мога да взимам качествени решения и нещата рядко стават както АЗ искам. Представете си следната картинка от 8-и декември насам (като обаче направим малки промени в историята: Владо наистина си бачка с дюнерите, а аз съм наследил заедно с братята империята Тъпопласт).
Дзвъъъън !
- Мамка му, 8 часа...
Серия звуци, които използват африканските племена за сплашване на лъвове. След това ставам трудно и бавно се запътвам към банята, докато правя характерно почесване с лявата ръка. Пускам водата, както винаги обърквам кранчетата и пускам студената, стряскам се от резултата...Миенето на зъбите е съпроводено с тъпа физиономия в огледалото и тренировъчни задрямвания, облегнат на стената. Изплаквам се с ледената вода и усещам, че започва да ми харесва, някъде бях чел, че му викат мазохизъм...
Ще се обличам, избрал съм възможно най-мръсните си дънки и една фанелка, с дупки (малки, но все пак дупки) точно отпред, на гърдите. Майната му, не съм фешън виктим, ще си ги сложа ! Слагам ги, взимам папката с лекциите и тръгвам. Тъкмо стигам до колата и се сещам, че нямам химикал, връщам се и си взимам онзи металния, със синьото...
Запалвам колата и давам на задна, когато усещам, че ми е трудно да боравя с педалите, защото съм по пантофи. Псувам наум и се смея на яве, връщам се за втори път да си обуя обувки. Казвам си, че ако забравя нещо трети път, като се върна няма да тръгна повече и ще си легна да доспивам.
Отново се озовавам в колата, след кратък размисъл решавам, че вече съм взел всичко и се ядосвам, защото би било страхотно да си поспя до обяд. Но съм доблестен човек и тръгвам към УНСС. По пътя се чудя дали съм взел правилната папка с лекции и стигам до извода, че е четвъртък, щом алармата ми ме безпокои в 8 часа. Четвъртък е единствения ден, в който имам лекции в безбожно ранния час 9:00. Паркирам супер нелепо пред главния вход и налазвам в кишата на пътното платно. След като вече съм супер кален и мокър се добирам до залата по Икон. Социология. Разни хора се опитват да ме заговорят и ми се присмиват с "Добро утро", но аз твърдо ги игнорирам и ги дарявам с неповторимата си намръщена физиономия.
Започва лекцията и си доспивам в седнало положение с цайси с леко затъмнени плаки на лицето (селски тарикат). Сигурно е било интересно, другите са доста бодри след това. Отивам на кафе с колегите, защото имаме колосална дупка от три часа между лекцията и следобедните упражнения. Както винаги си говорим за пълни глупости и играем белот в Бардака. Решавам да се обадя на любимата, тя обаче не вдига. Сигурно е в час...дано да е така...Някакви типове се надъхват да джиткаме джага, но аз не съм в настроение и предпочитам да се надрусам с кофеин. Взимам си още едно дълго кафенце и една количка. Очите ми започват бавно да се отварят и започвам да виждам цветно. Нещата изглеждат различно, особено след като тя ми звънва, даже отивам да разбия илюзиите на простосмъртните джагисти.
Времето лети, вече е 2 без нещо, след още два житона на джагата и вече съм в залата за упражнения по Стоп. История.
Умирам от скука...говорим си за аграрната реформа след Освобождението. Много е малка залата и дори не мога да спя, едвам издържам час и половина до следващото упражнение по Икон. Теории. Поне пича е готин и ни пуска 40 минути по-рано.
И така, 16:50, аз съм отново пред УНСС и се качвам в баничарката. Газ до дупка и замалко да се размажа като коп*ле на завоя след НСА, на път за Марсилията. Както и да е, стигам до там и сядам да пия още кафе с Владо.
Говорим си делово за бизнес и общи интереси. За жалост и двамата си вървим с прякорите Владо Дюнера и Гого Найлона...супер зле...Но пък имаме свежи идеи за сайтове, сигурно скоро ще ги реализираме. След като сме обсъдили бизнеса, политиката, историята, нашите мегаломански виждания за бъдещето и разбира се, жените, се разделяме и аз се запътвам към центъра.
Бахти задръстването има на Орлов Мост...неописуемо е, късам си нервите и след 45 минутно чакане се добирам до Попа. Имам среща, на която закъснявам, но както може да се очаква, и тя закъснява. Яката работа, добре че съм се заредил с цигари и си пуша най-спокойно в колата. Миг безвремие и вече съм щастлив. Цуни-гуни и вече търсим паркинг място, а това е едно от десетте изпитания за джедаи в София. Особено в час пик като 18:30, но аз съм изрод и се набутвам на някакъв тротоар на Денкооглу.
Набутвацията по заведенията из центъра е много странно нещо. Хем си късаш нервите докато намериш къде да спреш, хем все ще се намери някой в заведението да ти опъне нервите, хем буташ кинт и осем за една Лаваца. Интересно явление е...Единствено уважавам Джаз и Пиано баровете, там с удоволствие бих си давал парите, просто обожавам джаза.
След центъра обаче настава време разделно и правим триумфална обиколка на околовръстното, докато се изпратим. С тежест на сърцето слизам от планината и решавам, че не ми се прибира, що пък да не мина през Владо. Речено-сторено, ей го къде е Лозенец. Тоя идиот също не спи, ма'а StarCraft, та пушек се вдига. След като го дочаквам да си довърши и играта се правим на гъзари и пушим цигари в тоалетната. Той почва да ме зарибява с някаква фирма за грилове, печки, котлони, тигани и всякакви такива глупости. ЕкстраПром ли беше, нещо подобно. Аз на свой ред му вкарвам оферти за екструдер Ерлекон за полиетилен ниско налягане ! И двамата решаваме, че разговора все повече затъпява и започваме да обсъждаме новия Максим и Елена от ББ2. Той нещо не й се кефи, аз обаче съм й фен. Готина мацка, ама кофти си опече нещата...Абе дреме ми, да се оправя. Стана вече никое време, викам да си бегам към дома.
Пушим по още една цигарка в кенефа и вече съм си в таратайката по Св. Наум за към Семинарията. Някакви странни типове тичат из гората до нас и ме стряскат, ама и аз ги постреснах като за малко да блъсна единия...Сдухаха се и спряха да се ебават, на мен също ми е сдухано и давам газ да се прибера бързо. Пак за малко да се претрепя, тоя път точно пред нас, на отбивката за паркинга имало лед.....аз от къде да знам ?!? Спрях на 2 санта от оградата...
Както и да е, жив и здрав се прибрах и сядам пред компа. Пиша смс-че на любимата, нервя се докато ми отговори, но всичко е добре, когато завършва добре. Хоп, имам фантичка в хладилника и малко чипс. Плячкосвам всичко за нула време и се насочвам към blogger.com за да попиша малко. Оф, тъпо ми е, мързи ме зверски, майната му, утре ще пиша (така си казвам от две седмици).
Я да си пусна нек'во филмче по теве-то, цъкам на бтв, нтв, фокс и диема - няма готин филм. По дяволите, знаех си, че трябва да си платя за HBO...Опа, след кратък размисъл се насочвам към "хубавите" канали...Ааааа, хикса го няма, а по Спайс има гей вечер, т'ва не е истина. Псувам цветущо в продължение на половин час и заспивам, унесен от Elvis - It's now or never.

Това би бил един четвъртък от моя живот, ако нещата бяха по-различни. Но не са. За сметка на това сега трябва да мисля за хиляди неща, да се притеснявам, да чакам, да бързам, да тичам, да седя...Ужасно е, но това е животът, рекламация на касата !
Фактите са противоречиви, нищо не е сигурно, дори не знам дали наистина Лиса Стансфилд е обиколила света. Но не ми и пука особено, песничката й е много добра.
Това беше...


П.ослепиС.: Не мисля да описвам дните един по един, затова направих това супер-сборно нещо, вярно че ги няма повечето моменти (като например водката в 5 часа следобяд в Пчелата и последствията от нея..), но ако трябва да напиша нещо по-конкретно - казвайте !!!

Хей, ръчички, хей ги две !

Чудо на чудесата !!! Свалете ТОВА задължително и се потопете в спомените...
А между другото - качил съм нови снимки, може да разгледате и там как стоят нещата....бавно, но сигурно си качвам фото-албума :) Очаквайте още скоро....

Нашият велик брат - МАРКС !!!

На какво попаднах днес....вижте сами: ТУК.
А ето ТУК може да видите и НАШИЯТ ГОЛЯМ ПРИНОС към световното движение на марксизма !!!
Горд съм, че съм българин ! :)
Съжалявам, че не пиша нищо ново напоследък, обещавам в най-кратък период да наваксам !!! Ще напиша тритомник за "Изкуството с пръчици" (става дума за картини със залепени елементи по тях, снощи ми направиха впечатление и се присетих за други такива предмети на изкуството).
Хайде сега - да потърсим таланти...чао

Шампоан "Па-па", широки фънки-дънки и медникови проводници

Para la muchacha rubia hermosa. Para usted, chica asombroso.

Тука малко МОДЕРНА поезия от типа:
кенеф, въже
въже, въже
кенеф, въже
кенеф, кенеф (еуфория..).

Ето:
умувам
сънувам
жадувам
рискувам
не мога
тревога
за бога
аре бе, Гога
бродя
и падам
не ходя
но плавам
обичам
да тичам
но спичам
изричам
думи
локуми
ума ми
разбуни
трибуни
от гуми
и мляко със нес
не днес
ще умра
за да заспя
мисълта
за нощта
не ме пуска
препуска
плешив
уродлив
шамар
от кошмар
уплашен
от страшен
развой
и рязък завой
треперя
не смея
забивка
не става с усмивка
цяло
начало
пилея
не умея
да пазя
и лазя
опитвам
изпитвам
привиквам
извиквам
стига
но се надига
желание
и няма не
промяна
засмяна
разбива
сънлива
стена
от мъгла
и така
ето сега
за финал
казвам ви чао


П.ослепиС.: По настояване на последната, цитирам:
"Sus Sudeistvieto ili s lubeznata podkrepa na Elitsa"

Да се е*е мишка в ушите - Ша читеш, шото ша та ИЗПЛЮЩЯ !

Днес, 07.12.2005 г. беше най-малкото интересен ден. Всичко започна с моето внезапно събуждане, след като сънувах хмм...интересен сън. После нещата тръгнаха по инерция, запътих се към Дианабад, подложих се на козметична процедура, с цел - премахване на ненужно окосмяване около зоната на темето и след това слезнах стремително към Хемус (имах среща с Владо).
Оп, surprise, забравих да ви оповестя, че снощи нещо се почувствах смел и се проявих като смс писач и днес отговора не закъсня. Перфектното събуждане (тенкс), направо деня ми тръгна с усмивка (май и с усмивка ще завърши :).
Сега, да се върнем към хотел Хемус: точно когато Владо дойде да ме вземе и малко преди да дойде и Алек, получих интересен смс. Малко се озадачих, но точно 0.003 милисекунди по-късно схванах коварния пица-план. Малко нещо се бях отчаял, хич не ми изглеждаха добре нещата, замисълът ми се провали най-малкото. Бях решил, че вече е крайно време да действам малко по като нормален човек и за целта ми трябваше среща от типа: фейс-ту-фейс. Пицария в Младост обаче никак не ми звучеше като такава среща. Абе, честно казано, бях свръх-скептичен, дори малко подразнен, но все пак се явих. Владо се възползва от правото си да седи в колата (разбира се, беше дал заръки ако някой е горе, да слезне при него и прочее..), та се наложи само аз и Алек да се качим.
Това качване беше много интересно, защото изведнъж, след като най-после открихме входа на заведението, се оказахме по средата на някакъв сложен, триизмерен лабиринт и нямахме ни най-малка представа накъде да ходим. Непрекъснато срещахме различни надписи, определящи това, за кой пол е съответната тоалетна, но никъде нямаше знаци "къде са нашите хора?", "нагоре за влюбените" и други подобни. Както и да е, оправихме се, трудно, но все пак сме кадърни момчета, намерихме ги. Бяха се събрали на една маса и праскаха някакъв много извратен вариант на белота, полу-открит, полу-никакъв. Но белотът не е важен, поне за мен. Важен е единия играч (да похваля - направиха капо първата игра, на която присъствах, на втората - не знам) поради известни причини (пак Una Paloma Blanka..). И изведнъж ! "Алек, ще изиграеш ли моите карти ?" Точно в този миг, помежду два сърдечни удара, кожата ми се възпротиви на физиологията и започна да трепери вътрешно (интересно чувство е, повярвайте ми). Всичките ми телесни течности се изпариха мигом и застанах напълно безпомощен, скован в седнала поза. Разбира се, поводът за тези мои реакции е страхотен и много приятен, но шокът беше неописуем. Направо бях потресен, напълно шокиран и тотално неспособен на адекватни действия. Последва разходка до близкия паметник на панелната, ръбата архитектура, тоест някакъв почти-небостъргач в Младост Не-знам-си-колко. Дръжка на входа нямаше (сега като се замисля, свръх тъпо е да се оглеждам за дръжка в такъв момент, но - да, такъв съм...), ХС-то (Хляб & Сирене) беше с БЕЗБОЖНО богат асортимент, нещо от сорта на олио (Клас олио, разбира се, Олио от класа), хляб (вероятно стар), минерална вода (само в бидони от 800 галона) и близалки (Чупа-чъпс май бяха). Селекционерът се спря на Чупа-чъпсите, дори пожела два броя (лакомо, ще кажат някои, но аз съм склонен да оспорвам, не ме познавахте в 6-и клас просто..). Пито-платено и вече се отдалечаваме от сивия бетонния звяр (черпим с Рой Орбисън - Известната му песен..), когато някакъв бетоновоз или чакъловоз, или друга такава адска машина, се насочваше стремително към Владо и неговото невинно лежащо на асфалта Рено Меган. Посмяхме се, но момента премина доста бързо, смешката свърши и си влезнахме обратно в пица-план убежището. Бъра-бъра още няколко минути (2, да речем) и вече с Алек сме долу и ще си тръгваме, но бях забравил нещо важно - да посветя в пъкления ни (аз & Алек & Владо) план и женската аудитория. Офертата беше (и още е) за Ескейп, маси, всичко ток, само те да се навият да дойдат, това се изискваше. И тъй като една от желаните я нямаше на масата, поставих условие от името на В. да бъде убедена в правотата на нашата мисъл. След това си тръгнахме, малко смут и усмивки в колата, но нищо особено. После започна работната част на деня, хайде насам, хайде натам, после малко обратно и пак така. Имахме и преживявания с куките даже, един регулировчик забеляза, че Владо си лафи по моя телефон докато седи на кръстовището пред Парламента. Дойде един учтив служител на КАТ и го накара да си предостави документите (лични и на автомобила) за обстоен преглед. Нарушения имаше бол, но куката била разбрана, кълве на усмивки и "абе, ти си ми много познат от някъде, айде, щот си пич - бегай..". Готина работа, само да ставаше от всеки път...
После хапнахме тримцата със Стефчо във Флай Бара в Хладилника (зад Кошарите) и след като се разделихме, останахме само аз и Владо. Имахме среща с едно момче, Христо, много готин пичага, по бизнес въпроси се срещаме все, но е супер печен. Лафихме си дълго време в...а де....как му беше името ?!? Владо има визитка, но в момента не е он-лайн (готино звучи на бг, нали ? На Лай*а..), така че да приемем, че бара е готин и толкоз. Панорамен бар е, на последния етаж на новата сграда, която се намира на ъгъла на П. Яворов и Черни Връх. Гъзария до шия, ама ние сме си гъзари..нема начин..
След срещата с Христо обаче изведнъж вече нямахме какво да правим и докато се чудехме дали всичко е ток и жици или утре нещо ще се прецака, осъзнахме, че е по-добре да се прибираме и да се поуспокоим малко. Така и направихме, даже аз карах (!!!), и то добре :) Прибрах си се значи аз, мамчето както винаги беше зациклила на Нова и въобще не откъсва поглед, щото остават само (!!!) 32 минути до Биг Брадър все пак...ама това си е нейна дрога, всеки си друса на нещо, к'во да го правиш, човещинка си е. После наистина почна Биги и се посмяхме на глупостите на съквартирантити (произнесено с акцент). Хапнах, чатнах, чекнах мейла и седнах да пиша тази глупост. Надявам се да съм ви съкратил живота минимум с 10 минути, та и повече, айде лека нощ !


П.ослепиС.: Последни поздрави с Роксет - Хау Ду Ю Ду ?!? (really, how ?)

Тъпите мишоци или аман от пишман-разбирачи...

Гуд ийвнинг, май диър.
Не, днес няма да се правя на англе, напротив, ще бъда баш простия селянин от село, какъвто съм си. Който не знае - родом съм и съм живял дълги години в Пазарджик. Гаден град, кофти спомени, още по-кофти бъдеще. Не ми се говори за родното гнездо, отдавна го отвяха ветровете.
Напоследък лесно ме отвяват по една или друга причина, чувствам се направо като отнесен от вихъра. Намирам се по течението на някакъв завихрен поток от събития, напълнено опропастени от мен и също така останали неразгадани.
Шести Декември не прави изключение, денят започна фантастично: събудих се не много трудно, преминах през хигиенна оборка, изтърках си обувките, сгънах си дрешките и ги прибрах в гардероба. След това извадих други дрешки и се стегнах за излизане. На път за Щутгарт не се случи нищо кой знае колко паметно, но настроението ми не се промени. След като пристигнах на уреченото място, след малък detour в Дианабад, се озовах пред една тенис маса, с хилка в ръка и тъкмо губех играта от мой съ-курсник. Нямаше значение, така и така бързах, имах интервю за работа в центъра.
По-късно се случиха разни не толкова интересни неща, ще ги прескоча и ще продължа разказа си от самото интервю: очаквах предложение за работа като "Консултант" (каквото и да значеше това), но за сметка на това получих предложение да стана дистрибутор на Хербалайф.
За непросветените, Хербалайф е фирма за Welness продукти, демек: хем отслабваш, хем циците ти порастват (пишката респективно), лицето ти става по-привлекателно, бедрата ти изведнъж се оказват адски секси и атрактивни. И прочее, и прочее. Тъпа история, отказах да разпространявам такива продукти.
След перипетиите с Уелнес стъф-а уж щяхме да правим някакви работи с някакви хора, уж на имен ден ходихме, уж нищо не правехме, пък изведнъж се придвижвахме с бясна скорост към Марсилията в студ. град. Приятна компаниика бяхме заформили в колата: Владо (кара), Аз (се возя), Еци и Алек (отзад). Отивахме към Марсилията, защото имахме среща с хм...как да ги нарека по по-интересен начин....любимите ни. Така, да речем, е правилният начин. Срещнахме се ние, отидохме и в Бара (на края на Вселената), там както винаги беше не особено готино, но пък името компенсира всичко.
В бара настана смут, аз бях особено смутен, нещо не беше както трябва. Определено. Пак се получи ситуация от типа "уж-уж". Нито се забавлявахме достатъчно, нито си говорихме достатъчно, даже и алкохол не пихме, абе общо взето - събрахме се в затворено помещение, без ясна цел и без постигнати резултати. Тогава някои ни напуснаха, останахме пак първоначалната четворка. Започнаха да валят факсове от небето, смута се задълбочи, след това се поразреди малко, докато накрая стана толкова дълбок и тежък, че ни задуши и ни принуди да си тръгнем. Тръгнахме си, все пак сме учтиви хора и когато ни принуждават на нещо, го правим. Но явно си бяхме взели малко смут и в колата. След като се прибрах осъзнах, че имам едно малко парченце и в джоба, изхвърлих го. Сега вече не съм смутен, но пък съм гладен и ми се спи.
Мисля, че няма нужда да се мъча повече - ще ям и ще си лягам. Лека нощ.....

ул. Христо Белчев, III-а част

Продължавам с разходката из улица Христо Белчев. За тези, които не знаят къде е тя - отидете в центъра, попитайте, ако пак не я намерите - върнете се на село.....
Та значи, днес ще ви говоря за заведението Лагуна. Много готино място, малко тузарско, скъпичко, но пък си заслужава. Обслужването е що-годе на ниво, храната и напитките са си храна и напитки. Готвят много добре, но има един проблем. Гофретите. Леле, тези гофрети. Няма по-сладко нещо на света. Направо са отвратително сладки, от онзи вид, когато първо езика ти залепва на непцето, после ти се повишава кръвното налягане, а накрая ти се завива свят и ти става тежко. Веднъж се борих около половин час с една такава гофрета, за да успея да я изям цялата и да не пусна фира. Все пак струват доста пари, а аз не съм завидно богат...
Обикновенно ходя там с Владо, лафим си, закачаме се със сервитьорките, мъчим се с гофретите или просто пием студен чай. Направо сме станали маниаци на Нестий, аз пия праскова, а той - лимон. Много ни кефи сокчето, само да беше и по-евтинко, немаше равно да има. Но това са бели кахъри, все пак не струва 20 лева, на приемлива цена е. Както и всичко останало в Лагуна, там всичко е приемливо като че ли. Приемливи са и другите клиенти на заведението, не викат много, държат се културно, не са на 80+ години и имат приемлив външен вид. Понякога даже идват яки пички, ама нас ни е шубе да ги сваляме, щото не се чувстваме турбогъзари. Жалко за яките пички...:)
А, пропуснах да ви кажа, че Лагуна има три части - основна част, долен етаж и градина. Долу май е най-хубаво, има декоративно фонтанче и обстановката е задушевна. Това сигурно се дължи на притъпената светлина и недостига на място. Даже на места стълбите са заплашително близко до черепа ти, когато минаваш към вътрешните маси. Но пак бели кахъри, струва си да се прежали в името на общата приемливост. За градината няма да ви разкажа много - само два пъти съм сядал там, не ме блазни особено, там е пълно с фонтани и разни други гьолчета. Живописно е, но аз предпочитам кожа от зебра и пички (не кожа от пички, просто пички...). Основната част на Лагуна е напълно приемлива и силно напомня което и да е друго готино кафе. Стилни мебели, яки пепелници и средно-грозно-чаровни сервитьорки, но пак повтарям - ПРИЕМЛИВО е.
Писна ми да пиша за Лагуна. Толкова за нея. Мързи ме да пиша за каквото и да било, сори на Олег, обещах му да попиша за УНСС - отново го отлагам, дано скоро да се проявя като по-сериозен и да си седна на гъза. И от днес имам преживявания, достойни за вечно запечатване в блог-а, но и те ще почакат, имам силна памет и едва ли ще ги забравя.
Айде лека...

Българската страхлива пасмина (БСП) - журналистите

Добър вечер, драги читатели ! Днес сме се събрали за да изчегъртаме от изтъркания под истината за българските (псевдо)журналисти.
За да надникнем обаче по-стойностно в проблема, нека се върнем в самото начало.
Всичко започнало с пишещата машина (знам, че не е вярно, но да го приемем за факт, иначе няма да стане готино). Някой мъдър и начетен човечец взел, та измислил машина, с много бутони, странна матрична система за отпечатване, и малък процеп за лист хартия. Тази джаджа била много полезна за множеството некадърни драскачи, клюкари и всякакви други измекяри, използващи писмеността за разпространение на глупостите си. Зародили се публицистите, журналистите, редакторите, отговорник-редакторите и много други видове редактори. Тяхната функция била напълно неясна, уж нещо правели, уж нещо пишели, но никога не излизало нищо, особено когато трябвало да излиза нещо по-конкретно. Такива са и нашите пъзльовци - журналистите.
Страшно богоязливи и пълни мишковци. Страхували се от великия Господ-Бог на гилдията - общественото мнение. Но имали и други страхове - обривали се в панически лунички, когато, не дай си Боже, се налагало да се подложат на някакъв риск, пишейки статия на по-пикантна или по-сериозна тема. Рядко се осмелявали да пишат за политиката, такава каквато всъщност е, още по-рядко цитирали действителни случки и имена. Всичко това е за да избегнат отмъщението, а то неизбежно застига всеки - няма застраховани. Определено няма, още повече - журналисти. Вярно е, че от време на време се появява някой по-нахакан и смел, но това е само временно явление и като всяко чудо за три дни, и тези доблестни драскачи много бързо изчезват в мъглата на българската журналистика. Такива бяха Михнева, Ахчиева, Тицин, Тренчева....сега такъв е Васил Иванов, но и той не смее да се занимава с наистина опасни теми.
Говоря ви всички тези работи с пълна увереност, защото имах възможност да разбера доста конкретно кога журналистите ни се въздържат да обърнат внимание на проблеми, засягащи цели институции в България и способни да преобърнат с главата надолу цялото общество. Наистина се страхуват и не смеят. Жалко, защото имаме нужда от повечко смелост и обществена информираност за нещата, които се случват всеки ден около нас.
Някой трябва да извади истината наяве, но сам човек трудно ще привлече вниманието на масите, докато журналистите имат трибуна за изява. Наистина жалко, че няма смели журналисти. Предполагам, че има от какво да ги е страх, предполагам, че и те самите искат да променят нещата, но това няма да стане от само-себе си - те трябва да вземат нещата в свои ръце и да променят българското медийно статукво !
Даже и в спортната журналистика цари пълен хаос и се усеща фрапираща липса на качествени драскачи. Ужас....
Признавам единствено Мартин Карбовски, но той не пише на строго политически теми, жалко...Сигурно и него обаче го е страх....
Странна работа, страхуваме се от някой, но още повече ни е страх да се опълчим срещу него.....странна работа....

П.ослепиС.: Тази статия не е особено стойностна като материал, но за мен има сантиментална стойност, затова - не ми се сърдете...

За котките, снимките и LZ

Сори, но тази тема ще я напиша след филма по Нова, изглежда обещаващ, а аз вече пропуснах значителна част от него. Може също така да вмъкна и нещо за журналистиката като цяло - тръпнете в очакване !

-----------------------
Филма свърши, аз съм тук и ще творя !
Нали знаете какво е котка ? Надявам се..иначе просто няма как да разберете нещо, от това което пиша...Ето това е котка:
Готини животни, на мен даже са ми любими. Особено уличните, онези без някаква симетрия в краските и много невъзпитан вид. Като някакви стрийт бойци, целите в кал и мръсотия, тези същества имат странно влияние върху мен. Направо омеквам като видя котка или не дай си боже - малко коте. Ставам по-лигав от Лиа и Вальо даже (ако това е възможно). Но сега няма да ви говоря какъв съм лигльо, ще му дойде и на това времето. Сега е време да сравним котките с хората. Мислите ли, че е възможно подобно сравнение ? Защото аз мисля, ето как: да кажем, че котараците представляват мъжете, а мацоранките са жените. И така.
"Бейби, ти идваш с мяу!"
Първи акт.
В една дискотека са се събрали неопределено количество котки. Музиката свири някакво старо парче на Джаго. От тъпите му парчета, май е онова за Лунния Човек, не е сигурно. Но се намират тъпи мацки да се кълчат на такава ушна кал. По-големите гъзари-котараци си лежат по сепаретата и си помахват лежерно с опашки, правейки се, че не забелязват пухкавите трътки на котките на дансинга. Разбира се, те само се правят, в действителност им треперят мустаците от вълнение и се чудят дали да не ги почерпят по едно топло мляко и да ги извикат на техния диван да си помъркат.
Един уличен котарак пристъпва плахо в дискотеката, никой не му обръща внимание и той се насочва към бара. Поръчва си евтина рибешка бира и започва да я смуче мъчително, зяпайки мацките наоколо. Те му хвърлят по един бегъл поглед, засукват муцунки в знак на презрение и се отдръпват към гъзарите по сепаретата. Уличния пич се казва Мик (не Джагър) и има 4 братя и 7 сестри само в този квартал. Кофти семейство, няма пари за образование, да не говорим за луксове. Живеят в картонена кутия на една пряка на Раковски, тъжна история. Мик обаче е амбиционен, решил е, че няма цял живот да се катери по боклукчийските кофи и да тършува из гадостите на богаташите. Не, той искал да постигне нещо в живота. Но първо искал да свали някоя готина мацка.
Втори акт.
В дискотеката пуснали някакво готино парче на Енрике и Мик решил, че сега е момента да действа. Скочил с гръм и трясък на дансинга и започнал да сипе танцови обиди към цялото съсловие на присъстващите. Опитвал се да танцува, но явно не преценявал трезво факта, че никак не го бива и имал 4 леви лапи. Никоя мацка не му обърнала внимание, но той бил упорит котарак. Даже и малко нахален, решил да вземе нещата в свои ръце и отишъл при една наистина превъзходна самка, от ангорски произход и с възможно най-възбуждащата, пухкава, бяла опашка, която може да бъде прикачена на една котка. Та приближил се Мик към нея и заговорил:
- Ей, здрасти! Как се казваш ? Аз съм Мик.
Тя само го изгледала, сопнала се и повдигнала пренебрежително опашка. Той обаче не се отчаял от отказа, напротив - амбицирал се още повече. Отишъл на бара, поръчал голяма сирьотка, избухал я на един дъх и се понесъл стремително към следващата "жертва". Наум си казал, че една "угаснала звезда" няма да го обезсърчи, все пак небето е пълно със звезди. Не ги е видял само този, който не е поглеждал нагоре, все пак !
Изведнъж нашият герой се озовал по средата на залата, натискайки се на една средно привлекателна самотна писана, притежаваща същите завидни танцови умения като Мик. Допаднали си, пък и лафчето им връзвало:
- Хей, мацко, ти идвам с мен !
- Уау, колко си решителен, обичам такива мъже ! Къде ще ме водиш ?
- Леле, тая върза, аааами, какво ще кажеш да те водя в тоалетната, а ? Не знам дали са ти казвали, но там има много яка гледка пък и водата от писоарите е безплатна !
- Супеееер, никога не са ме водили на такова място. Да тръгваме !
Трети акт. (актът)
Озовали се нашите котенца в тоалетната и не губили много време в мотане. Мик набързо разбутал козината на мацораната и започнал да я оножда, едва ли с цел продължаване на рода. Тя, явно, нямала нищо против и само го подпитвала от време на време, къде е тази толкова хубава гледка в тоалетната. Той й пускал от време на време по някоя успокояваща дума, колкото да не секнат нещата по средата и продължавал да изпълнява мъжката си длъжност по най-стриктен и педантичен начин. Не пропуснал и да си поближе козината в знак на задоволство след това, помахал малко с мустаци и казал на мацката:
- Е, малката, много яко, ама трябва да си ходя.
- Ама, как така ? Нали гледката щяхме да гледаме ? Нали ме обичаш, къде ще ходиш ?
- Еми, аз такова, обичам те, ама не мога сега, трябва, няма как, ще ти звънна...
- Аааа, ок, айде, цунки, чао-мяо
Четвърти акт.
Това е акта за равносметката: кое е по-готиното ? Да ни отреже яката ангорка или да онождаме тъпата улична-превъзходна ?
Отговорност или гордост ? Това е въпросът ! Аз лично съм за гордостта, ама то и за т'ва съм си останал с нея и със сутрешната мастурбация !
Все пак да сте виждали някога, даже и на снимка, две котки да се цупят една на друга ?
Ааа, да, снимките, доста се отплеснах с котките и за малко да забравя за снимките и ЕлЗет.
Снимките са готина работа, стига да не мразите спомените като мен. Аз лично не съм най-големия фен на снимките, имам някакви, но обикновенно снимам странни неща и почти никога хора. Може да видите в ЕмЕсЕн сайтчето ми.
Наистина, хич не обичам снимките с хора, само се кахъря, че не съм там пак или пък ме удря някаква носталгия и прочее. Докато виж, да снимаш гъба за дъска с разтопена захар в нея е друго нещо. И то какво нещо, от онези неща - за извратеняци. Или може би за криворазбрани хора. Абе все тая, обичам да снимам странни неща - вилици и капли в рейсовете. Човечета от скъсани плакати, сърца по плочките, интересни лозунги и реклами, както и тъпи мутри под интересен ъгъл. Особено обичам да снимам улиците и различните мръсотии из тях. (Леле - черпя всички с George Backer - Una Paloma Blanka, свалете и чуйте тая песен задълже някой път, когато сте достатъчно спокойни, за да я изслушате докрай) Веднъж например снимах едно плюшено мече, изоставено на прозореца на едно маце на бул. Васил Левски. Представяте ли си ? Какво би си помислил Апостола ? Че изоставяме току-така играчките на децата си ? Боже, опази ! Хората по света нямат какво да ядат, ама на мен к'во ми пука все пак, аз си взимам примоцийка на МакДоналдс (2 чийза за 2 кинта, оферта е), да се оправят другите.
Та супер яка работа са снимките на странни неща, особено ако имаш готин фотоапарат. Как искам да си взема някой цифров фотоапарат, 4.3 мегапиксела примерно, с 3х4 (цифрово/аналогово) увеличение и много обективи. С огромен дисплей и въпреки това да си има визьор, звучи готино. Някоя Коника примерно, за 2-3 хиляди лева, колко са? Нищо пари, ресто...Но както и да е, да оставим рестото на сервитьора, защото сме културни и знаем, че така се прави в заведенията. Особено ако си с пичка и не искаш да изглеждаш супер келеме (зависи от пичката де..). Аз лично предпочитам да купя на пичката едно кафе от кафе-машина за 0.40 лв. (няма да й взимам сметана или мляко, разбира се) и примерно да си делнем едно шоколадче LZ. Много ще е кофти за нея ако не яде натурален шоколад, щото откакто пуснаха новия тъмен шоколад с атмосфера и рядко хапвам друг вид.
Да, точно за шоколада ще ви говоря сега. И за групата LZ, разбира се. Днес се зарибих с песента им: "Обещай Ми Любов", горещо я препоръчвам на всички ценители на българската музика. Вярно, че Силвия Кацарова не е много лицеприятна, но пък пее хубаво, поне в тази песен. Нейната група е от онези неща, правени в България, които понякога ме карат да се чудя защо наистина сме толкова зле. Имам предвид, че имаме култура, имаме умни хора, имаме и работливи хора, имаме природа, имаме спорт, и хубав шоколад имаме (LZ). Защо, по дяволите, сме на това дередже ? Енцислав Харманджиев сподели на мен и колегите ми от УНСС, които бяха на упражнението по Микро в събота неговите възгледи по този въпрос, и човека има право, донякъде обаче. Донякъде, защото при нас, българите, всичко е добре, ама донякъде. Нищо не можем да направим докрай като хората - не можем да сме с руснаците докрай, сега и с американците нещо не се бутаме докрай. В Европа също се съмнявам да изкараме нещата докрай. Май и жените си не оправяме докрай, щом се пласират толкова успешно в Италия...Ето сега, например, моето поколение е или White Trash или супер сбъркано на тема чужбина и зубрене. Не ги разбирам, наистина. Защо ако не искаш да ходиш в чужбина и не ти се учи до скъсване, само и само да не се хванеш на работа, защо трябва да се друсаш тогава ? Не ти ли стига, че възрастните се друсат и ти показват колко е гадно. Показвали са ти какво е проституция и наркопазар неведнъж, нали ? Дори и ти си пробвал поне едното, ако не и двете, поне веднъж, нали ? И докато тревичката е малък грях, то вече връстниците ми отдавна си пафкат на закуска с кафенцето и по обяд вече са на две линии амфетамин Це. Защо ? Нямат кинти, няма смисъл, нямат стимул ? Ами, кинтите идват с бачкането или с престъпността - избора е твой, не виждам смисъл да коментирам този казус. Смисъла е пред очите ти - всичките ти приятели, родителите ти, хората, на които им пука за теб ! Стимул ? По презумпция (черпим Олег!) българина няма стимул да се бори, той се счита за най-долната прослойка на европейското население. Даже забравя за албанците...Шегувам се, много повече сме от повечето народи. И като народ, и като индивиди, да сте чували за някоя държава, в която доскоро да са имали президент-комунист, министър-цар и най-влиятелен българин - ТУРЧИН ?!? Защото аз не съм чувал, сигурно няма и да чуя. Тук сме се събрали странна сган, всякакви изроди са си оставяли боклуците в България през вековете. И сме се получили ние, може да сме грозни, може да сме хубави, такива сме. Като не ти харесваме - върви при другите, намазани с грим. Тук сме истински, Бай Ганьовци ако щеш. Само жените не са ни истински, те са купешки. И то от евтините (прощавайте ме дами), наистина са много красиви, но явно сами не го осъзнават...
Повечето хора, които ме познават, знаят че съм расист. Някои обаче знаят и, че много обичам една еврейка, че станах приятел с една негърка-индийка, че един циганин ми е много добър приятел. Това е защото тези хора с нищо не се различават от мен, във вените им има същата кръв, като в моите (повярвайте ми, виждал съм им кръвта..! :) Но пък си оставам расист, защото хората говорят за България като за някаква помийна яма, която затъва в себе си заради нас, българите. Расист съм, защото някои използват малцинствения си произход за да се облагодетелстват на чужда сметка. Расист съм, защото вече няма много расисти в България, или поне не се показват вече. Някога мразех скинарите, но сега ги уважавам, особено онези, които знаят в какво вярват. Аз вярвам в България, вярвам в шоколада ни, вярвам в Силвия Кацарова. (прочети ТОВА ако и ти вярваш в България)
А ти в какво вярваш ?


П.ослепиС.: Съжалявам за емоционалния ми изблик накрая, просто слушах една песен и нещо се ядосах. По принцип на живо съм по-опасен на тази тема, не ме подклаждайте !

Кибрита, сифоните и Ъпсурт

Здравейте, в тази приятна неделна вечер ще продължа серията 3 в 1 презентации на глупости.
Днес ще ви запозная с чудото кибрит ! Вие сещате ли се за нещо по-чаровно, измислено от цивилизацията, от кибрита ? Аз не! направо е чудо, че все още няма издигнат паметник на кутийката с клечици (а може и да има, но аз поне не знам за такъв). Нека вземем инициативата и изградим такъв монумент на културата ! Не един и два пъти кибрита е ощастливявал хората през историята. Предполагам всеки от вас е изстрадал въздишката на облекчение от последната клечка кибрит. Също така е отронил една тежка сълза ако барута е мокър или клечката загасне преди да сте си запалили цигарата. Тежко е, знам, но не трябва да свеждаме глави, напротив - трябва да насърчаваме ползването на кибрити ! Да кажем НЕ на газовите запалки (бензиновите са друго нещо, Зипо е Дъ Америкън Леджънд все пак). Запалките само замърсяват устите и атмосферата ни, пък и нямат картонена опаковка с драскало от двете страни. И миризмата не е същата, няма я онази мека топлина на изгорялата клечка кибрит. Дори и Лили Иванова е възпяла чудото на изгорялото дърво (справка - песента Танго). Наистина е велика харизматичната сила на кибрита. Той привлича тълпата като нищо друго, само си помислете за думата Spark в английския. Означава искра, но аз лично винаги я свързвам с онзи лек пукот от драсната клечка. Онзи миг, в който боговете притаяват дъх, Вселената спира да бъде безкрайна и се събира в една човешка шепа, пазеща свещения пламък на надеждата. Надеждата, че най-после ще си запалите, въпреки безумния вятър. И добре че я има, а не е изтекла в спираловидни движения в сифона като другите ни надежди и мечти.
Така наречения "ефект на сифона" е известен в науките като "утаяване". Но думата утайка има твърде негативно значение в българския език. За това нека се придържаме към ефекта на сифона. Той се получава когато пуснете водата в тоалетната и всички неприятни спомени от вечерята отидат на ония свят заедно с други не-толкова-интересни неща, за които дори не искате да знаете от къде са се взели. Точно този ефект на сифона ни заобикаля отвсякъде в живота. Не сте ли забелязали как всичко се завърта шеметно около нас и накрая ни задушава в една безкрайна спирала ? Аз го забелязах наскоро и бях зашеметен ! Толкова е неприятно чувството, че ви се иска и вие да се впуснете в този убийствен танц на разрушението и безпаметността. Но не бива, нека потърсим воля да продължим и намерим смисъл да прескочим всички тези въртеливи пречки. Понякога е особено трудно, примерно когато сте погълнали известно количество спиртна напитка. Тогава въртенето е в асинхрон с вашето, вътрешно въртене и е невъзможно трудно да постигнете нужния баланс, за да се задържите на краката си. Точно затова някои предпочитат тревата. Тя няма такива странични влияния.
Пичовете от Ъпсурт за точно такива - предпочитат козчето. Няма лошо, някога и аз споделях тяхната философия, но порастнах (или пък не ?!). Няма значение, важното е, че те са доста креативни и много ме кефят. Даже им плагиатствам идеята за 3 в 1. Така се казва тази хммм..."рубрика"....С трите неща, които нямат нищо общо по между си, но само на пръв поглед. Затова искам да им благодаря по много специален начин, но още не съм го измислил, за сега го отлагаме! Нека обаче разгледаме тяхната дискография. Започнаха като квартални генгстъс с "Боздуган". Готино албумче, свежи песнички, кофти звукозаписно студио, много малко кинти за техника. Но все пак беше готино. Особено готини бяха "Жена от Шао Лин" и "Цвят Зелен".
След това последва "Чекай Малко" - за този албум трябва да благодарим и на Васко Найденов и незабравимото "казано честно всичко ми е наред". Благодарим ти, Васко ! В този албум много ми харесаха "Неделя Сутринта" и "Бай Х*й". Особено втората, много цинизми, малко музика - точно както аз обичам. Дойде и третия им албум - "Поп-фолк". Слаб албум според мен. Не мога да отлича нито една песен в него. "Искам твойто тяло" има готин текст, но пак не ме грабва. За сметка на "Поп-фолк" следващият им албум направо мачка. "Куатро" е безсмъртен. Трябва да бъде обявен за класика и да се изучава в музикалната академия. "Твойта Майка Също", "Колега", "3 в 1", "Пияни"....просто нямам думи. Специални благодарности на Пабло Алмодовар и Нескафе за кинтите, които са кихнали на момчетата, та да създадат албума. Цялата рекламна кампания на Нескафе в България е изградена около тази песен и съм убеден, че беше безкрайно успешна. Трябва да ги позлатят рапърчетата. Направо вкараха нови методики в рекламните стратегии - една песен накара хората да пият кафе ! Невероятно, но факт.
Но стига съм разглеждал отразяването на музикалната индустрия в България върху бизнес-стратегиите на големите европейски концерни. Има готин филм по Нова ТВ. Мисля да го гледам, тъй че Лека Нощ ! :)

П.ослепиС.: Очаквайте развитие на темата за Ъпсурт ! За сифоните и кибрита не обещавам....

Трудно е бате, майка му стара ! Резерва съм...

Хоп ! Добър вечер !
Заглавието на темата дължа на Леонардо от Биг Брадър 2 (Биги :). Мерси, Лео !
Та значи, тази реплика е уникална, много ми хареса !
Ситуацията ми с момичето на снимката е точно такава. Даже не съм сигурен, че съм и резерва, може и да не съм включен в разширения състав. Ама няма нищо, правим го от любов към спорта. Важното е да сме в играта, все пак !
Винаги съм се одивлявал на силата, с която жените манипулират мъжете. Странно е, че точно в този случаи не съм се почуствал манипулиран ни най-малко. По-скоро игнориран, но това си е риска на заниманието. Никой не е застрахован от фарс в свалката, нали ? Пък и аз съм баш-майстор в тази област, имам ЕФЕКТНАТА дарба да прецаквам нещата по възможно най-абсурдния начин. Тук също сигурно съм сгафил някъде по трасето. Я ще съм казал някаква глупост, я ще съм направил такава. Или пък точно защото не съм казал или направил нещо, но резултатът е налице - ударих на камък, а под камъка наистина има съкровище, за жалост, няма да мога да го взема...
Е, всяко зло за добро, така са ми казвали като малък. В момента съм в очакване на доброто ! Ако някой го задържа за себе си, веднага да го пуска да идва при мен, ей ! Вярно че хората сме егоисти, но е хубаво от време на време да споделяме. Както аз сега ви споделям мислите си и дори и снимките си. Между другото - тази снимка е полу-открадната. Снимата е от един човек, на едно място, преди известно време. След това се оказа в телефона на друг човек, който пък я е предоставил на друг човек, от който аз я взех. Хубава снимка. Даже и аз съм хубав ! :) По принцип не съм фотогеничен и рядко се харесвам на снимка, но тук наистина е така. Може би, защото съм в компанията на хубав човек, но снимката ми харесва. Но това е без значение - резервите не определят развоя на мача, особено когато не влизат в игра, нали ? И аз така търкам пейката, че вече задните ми бузи се отпечатват по седалката. Хайде, прекалено съм зает да си пиша конспекта по Икономическа Социология (Джоузеф Стиглиц на сапун, на сапун..). Когато загрея и съм готов да влезна в игра, ще ви оповестя. До скоро !

Банка ли казахте ???

Здравейте ! Сигурно често чувате тази реплика, вече до болка позната от телевизионните реклами на Първа Инвестиционна Банка. Също популярна фраза от банковите реклами е "Въпрос на карта" с Мария Гроздева в бижутерския магазин или в готин асансьор. Но аз лично отдавам предпочитанията си на спотовете с влюбващи се двойки. Интересното при тази рекламна кампания е сексуалната свобода, която проповядва. Ако не сте забелязали, освен младата и възрастната двойки, чакащи в банката, има една разновидност на рекламата, при която на меките кресла са се разположили двама млади мъже. Тази реклама бележи ново начало в българските рекламни стратегии. Първата реклама за хомосексуалисти, интересно, явно банкерите са стигнали до извода, че в България педарасите са достатъчно заможни, за да допълнят "празните" касички на ПИБ. Сега, на първо четене, се сещам за няколко БГ Гейове: Евгени Минчев, Дим Дуков, Камен Во, Мариус Куркински, Азис, Драго Драганов и един всеизвестен травестит - Урсула. Всички те, както забелязвате, са известни и не особено бедни. Сигурно съществуват още много скрити и явни хомосексуални мъже в България, за които не знаем. Аз лично съм имал двама (повтарям - ДВАМА) съученика, чиите сексуални предпочитания бяха...хм..."авангардни". Не ги съдя за това, не съдя и другите педали за това, че са педали. Съдя ги за това, че си бутат педалските части на телата си близо до моето тяло. Протестирам срещу това - НЕ НА ПЕДАЛСКИТЕ ТЕЛА В БЛИЗОСТ ДО МОЕТО ! Миналото лято имах неприятната участ да усетя флуидите на един фиркан немец в дискотеката на морето. Мръсната шваба почна да ме сваля !!? Представете си картинката - смотан гей, с разкъсана фанелка и потни гърди започва да ме офертира да се разхладим извън заведението. Мен, не някой супер красавец, а мен (дано ме познавате на живо), аз останах потресен. Опитах се да му обясня на английски, че не се чувствам в настроение да се "разхлаждам" с непознати и му отказах учтиво, но той беше настоятелен и започна да се приближава заплашително към мен. Изпаднах в тих ужас. След няколко безкрайно дълги секунди на вътрешна борба между сърцето и бъбреците ми кой от тях да се смуши в петите ми, успях да се настаня до единственото момиче в компанията ни - моята братовчедка Ирина. Тя се превиваше вече от смях и на няколко пъти се опита да ме изблъска от нея, за да удължи моето страдание. След като успях да се вкопча в нея и педераста ме остави на мира, реших, че е крайно време да реша какво ще бъде личното ми мнение за хомосекса. За това искам да кажа, че по отношение на мъжете съм твърдо зад мотото: "Нека се обичаме, без да се събличаме!". Разбрахте ли, гейове - не ме закачайте, не искам да изпитвам отново този страх в душата си. Не, не искам. И щом ПИБ могат да имат полза от вас - дано да ви вземат всички и да ви затворят в малки сейфчета някъде в подземията на новия си клон на бул. Драган Цанков. По желание да сте разфасовани на толкова малки парченца, че да се побирате в опаковки от Тик-Так.
Съжалявам че обиждам свестните хомосексуални българи, но за жалост, "мършата" в тяхното стадо създава лошо мнение за цялата група. Повечето от извесните хомосексуални мъже несъмнено са много интелигентни хора и уважавам някои от тях, но наистина хомофобията ми и паническия страх, загнезден между стомаха и гениталиите ми, ме кара да изпитвам ужас, когато ми се налага да имам някакъв по-близък контакт с човек, попадащ в рамките на този критерий. Това сигурно е страха от новото и непознатото. Може и да са консервативни предрасъдъци. Може и друго да е, не знам, не искам да знам. Предпочитам да съм прост селянин, който псува криворазбраните.
Лека вечер !

За brainstorm, джагата и порното

Здравейте отново ! Айм бек ! Днес темата е особено образователна и малко странна като съчетание. Навярно множеството от вас се питат какво по дяволите общо имат тези три неща и аз сега ще се опитам да ви разясня:
Първо, нека започнем с термина brainstorm (ето ви МЯСТО, от където да разберете какво аджеба е това). Той, в буквален превод, значи "мозъчна буря", истинското значение е доста близо, а именно: сериозен, мисловен напън. Напъните са хубаво нещо, особено когато са мисловни и са сериозни. Ако не са сериозни просто няма смисъл. Също е редно да отбележа, че има и други видове напъни, каквито например са напъните в тоалетната (съпроводени с рядко красиви звуци), напъните при повдигането и носенето на тежки предмети (също нерядко съпроводени от нежни стенания). Сега няма да си говорим обаче за напъните, съпроводени от звуци. Сега е дошло времето на мисловните такива. Те са жизненоважни за цялото човечество ако питате мен. Ето например ако някога не са се напъвали учените, сега нямаше да има нито ток, нито жица, та даже и лампи нямаше да има. А ако нямаше лампи сами се сещате, че това нямаше да го четете, защото щеше да е прекалено тъмно и аз нямаше да седна да го пиша, ами щях да спя от давна. Или поне щях да кибича пред телевизора. Но все пак учените са се напъвали за нашето благоденствие и съвсем закономерно можем да заключим, че този....хммм..."труд", който четете в момента, е плод от многовековните напъвания на уважавани и известни хора от целия свят. Значи, нека анализираме постигнатото дотук. Да направим един опит за brainstorm, размишлявайки логично и по пътя на дедукцията, мисля че не е трудно да заключим, че цялата мъдрост на предишните поколения се е вляла в мен и сега аз я синтезирам чрез това си творчество. Изразяването по такъв прост (наричан от някои дори "просташки") и човечен начин може да се окачестви само и единствено като ГЕНИАЛНОСТ. А гениалността е само едно от проявленията на човешката одухотвореност. Някои примерно са гениални, други са тъпи, трети просто духат добре, и така....Всеки с достойнствата си, но не съдете хората само на пръв поглед, те може да притежават редица качества, за които вие не подозирате, и е нужно да се взирате доста дълго време в тях, за да успеете да съзрете дори и най-малката искрица от тяхните плюсове. Докато за минусите е нужен само бегъл поглед и веднага излизат наяве. Това е защото хората сме настроени скептично по default. Гранд мастър програмиста, създал нас и всичко, което ни заобикаля, сигурно е сметнал за ненужно да ни направи сърдечни, по-търпеливи и малко по-себични. Сигурно е имал основателни причини, но докато не ги разбера отказвам да приема решението му за правилно ! ОТКАЗВАМ ! Както отказвам цигарите от години, както отказах тревата и както съм на път да откажа алкохола. Хубаво е човек да се отказва от пороците си. Но не мога да се откажа от правото си да се надсмивам на другите. Убийте ме, но не мога. Харесва ми и това си е. Направо ми е по-голям кеф от това да гледам порно с Виктория Силвстед (за порното - по-долу). Е, може би не ми е чак такъв кеф, но е поне подобно. За жалост порно с нея няма, също няма и хубава газирана напитка с вкус на банан, но това са малките, чаровни недостатъци на този толкова недодялан свят, в който живеем. Такива, като тях, има с милиони. Направо с лопата да ги ринеш. Такива сме ние, хората, такива са и кучетата, та даже и глупавите, вонящи растения, които ядат мухи (?!?, не можеха ли да си изберат по-привлекателно меню?). Всички сме едни чаровни недостатъци на един недодялан свят, пълен с вълшебства. И това му е хубавото, по дяволите, че въпреки очевадната ни тъпота и тоталния хаос, в който живеем по възможно най-малоумния начин, по някакъв необясним начин намираме смисъл да продължим да се плодим и да обременяваме тези след нас да му мислят. Ами да ! Да му мислят баламите, аз ще си живея, нали така ? Така си мислех и аз, ама вече почвам да си променям мнението...Може би, защото обществената тъпота вече застрашително надвишава брейнсторминга на същото това общество. Значи сме на минус от към мислене. Затъпяваме стремително, скоро сигурно даже ще се вдлъбнем. Но не всички, разбира се, даже има и хора, които ме учудват с интелекта си и начина, по който го използват. Наскоро спорих неколкократно с един такъв човек. Той обаче не осъзнава важността на съществуването си. Не разбира, че това да не размишляваш за нещата около теб, е чисто и просто загуба на разум ! Но тя много добре размишлява, само че не го признава, но няма проблем, ние не сме дребнави, нали ? Поне не винаги ! Ето, днес за малко бях много дребнав и малко раздразнителен. Това стана в моето любимо УНСС, в неговата каторга - така наречения "бардак". "Дупката" също е едно от популярните названия на въпросното заведение. Цялата история е малко тривиална и навярно ще ви се сторя малко несправедлив с даването на толкова тежка присъда за толкова маловажно нещо. Но не сте прави, няма маловажни неща (освен миналите неща). Става дума за джагата ! Тази богиня на забавленията в затворени пространства. Футболът на маса, както го наричат, е игра, невероятно магнетична по характер, но и също толкова трудна за усвояване. Изисква немалко сръчност и бързина в движенията с ръце, както и бърз поглед и остра мисъл. Играта задължава участващите да вложат цялата си енергия и мисъл в нея, без никакви разсейвания и странични фактори. Тя е като религия ако щете. Само истински посветените могат да достигнат до майсторство, което може да ти донесе невъобразима наслада от толкова прости и семпли механични движения с двете ръце (най-вече с дясната). Точно заради тази наслада се ядосах днес. Защото ми я развалиха и най-малкото - не я уважиха. Те - невежите. Калпавите начинаещи...Дори нямат и желание да се осъвършенстват, а не осъзнават значимостта и символиката на една "проста" игра на джага. Това е миниатюра на войната на футболния терен, съчетана с брилянтността на ума и пъргавостта на ръцете. А те, тези варвари, ВЪРТЯХА РЪЧКИТЕ. О, пресвета Дево, защо ? Защо трябва така да оскверняват храма на цяло едно общество ? Разбирам, че може би не им харесва играта чак толкова, че не им се занимава със задълбочаване в тънкостите на футбола на маса, но поне да играеха по правилата и да оставяха другите, тези които МОГАТ, да се насладят на мимолетното усещане на превъзходство над другите. Защото въртенето на ръчките е като удара под кръста в бокса - непозволен удар, убиващ целия чар на спорта. Това е все едно да си метнеш ракетата по противника, докато играеш тенис на корт. Непозволено е и е грозно. Най-малкото ме изкарва извън кожата ми. Но не е от онзи приятен тип изваждане от кожата, както когато цялото ти тяло настръхва в един миг на тотална безпомощност. Не, този път беше отвратителен и много травмиращ. Не като другите, толкова приятни и незабравими. Сега се сещам за последния случай, когато съм изпитвал подобно усещане. Беше неотдавна. Беше яко. Беше порно. Лезбо-порно, от онези много еротичните, с повече чувство, отколкото анатомия. Точно от онези, когато палеца на крака ти изтръпва и остава като начупен с часовникарско чукче. Направо изкуство, от висша класа при това. Мисля, че беше френска продукция (че каква ли). Сюжета не беше особено стойностен, но пък и на кой му пука...Самото изпълнение на главните героини беше паметно, направо беляза развитието на порно филмите завинаги. За жалост не помня как се казваше филма, за тези, които биха искали да споделят усещането ми. Но пък този филм напълно потвърждава теорията ми, че порното е не само нещо напълно морално, но дори е здравословно и полезно. Моралната ми обусловка е напълно ясна за вас, предполагам - няма нищо срамно в това да материализираш мечтите си, по един или друг начин. Все пак това е като да гледаш снимка на поничка, когато си гладен. Метафората е сполучлива, май. За здравословната част съм питал авторитетни специалисти в областта и те потвърдиха на сто процента. Вярвайте им ! А за полезността на порното мисля, че най-малко е нужно да се говори. След като пичките не са истински пички, воайорството е морално подсъдимо (в някои случаи и законово подсъдимо, особено когато те хванат, че гледаш...), така че порното е единствената легална възможност да излееш цялата си сексуална мощ, като при това имаш и нагледна картинка за това, което да си мечтаеш следващия път, когато ти се догледа порно. Та така, това е Светата Троица на порното: Морал, Здраве и Келипир.
Сега, деца, видяхте ли до какво може да довете един brainstorm ? Исках да ви покажа какво значи тази дума - ето това значи: да успееш да свържеш един толкова прозаичен термин с порното ! :)
До скив !
П.ослепиС.: Очаквайте скоро и още от категорията: Три неща, които нямат никаква връзка помежду си.