No comment

Нямам никакво настроение да пиша тази вечер, снощи нямах време, отлагам за утре (вероятно). Снимката сама говори за себе си, така че няма и нея да обсъдя...Момчето в ляво е Владо.

Улица Христо Белчев, част II-а

Време е да продължа гайда си из ул. Хр. Белчев.
Сега ще ви запозная по-подробно с номер 8 (не съм сигурен, може и 6 да е).
Там се намира заведението Фюжън (Fusion). Готино местенце е, поне мен много ме кефи дизайна вътре, модернистичен един такъв, изчистен....
За да придобиете представа за нещата, подобна на моята, трябва да ви разкажа малко пред-история:
Преди мноооого време бях ходил веднъж там с една позната и някакъв неин приятел. Бяхме на долния етаж и ми се стори много готино заведение. Обаче проблема беше, че е на такова място, че когато тръгна да сядам на кафе има поне две дузини кафета, които са по-близо и нямам нищо против да седна в тях, за сметка на Фюжън (за краткост, от сега нататък ще го наричам просто "Фън"). Но това се промени с времето - работех доста близо до Фън и от време на време се случваше да стъпи кракът ми вътре.
Наскоро също бях там с Владо и братовчедка му, както и една нейна приятелка. Доста късно беше доколкото си спомням, съдя за това от факта, че нямаше много клиенти и улиците бяха тъмни и пусти преди и след като бяхме там. Тогава седнахме на горния етаж, на сепарето срещу вратата - в ляво. Мекичко, не особено удобни облегалки, супер дизайн, яка маса. Да, ама не, масата беше яка само на пръв поглед. След като се бях излегнал най-лежерно на диванчето и си опъвах крачката напред, се случи най-ненадейно да установя лек, физически контакт с нея. Тя, от своя страна, реагира много крайно на това. Явно, останала възмутена или дори обидена от моята грубост, реши да прекрати допира ни и започна да се мести в неизвестна посока. Всъщност, аз смятам, че тайничко е искала да отиде при съседната маса, за да си поговори малко с нея. Да си вземе почивка малко, един вид. Нямам представа за какво биха си говорили двете маси ако не дай си боже се съберат, и не знам от какво се интересуват черните, дървени маси, но силно вярвам, че няма и да разбера. Също така вярвам и ви съветвам да не се опитвате да разговаряте с такава или каквато и да била друга маса. Каквато и забавна случка да й кажете, колкото и пъти да й направите комплимент, тя няма да престане да седи неподвижно и да не ви гледа в очите. Също така може да изтълкувате погрешно факта, че не ви говори. Според мен, това не е от ниска култура и не е проява на лоши обноски, аз мисля, че масите просто не са особено социални и всъщност са прекалено самовглъбени за да отделят време и на чуждите проблеми. Но такива са масите, не можем да ги обвиняваме, за това какви ги е създал дърводелеца, обвинявайте него !
Аз май малко се поотклоних от темата за Фън, а ? Еми, така е, като заговорих за масите....интереснички са, още не съм проучил цялостно въпроса, но обещавам, че ще отделя време и на това един ден, но не днес.
Сега за Фън - много готино кафе е, чувал съм слухове, че ставали и яки партита в събота (да речем..), така че най-горещо ви го препоръчвам. Само да ви предупредя - там кафето не е 40 стинки....:)
Айде стига толко за сега :) Очаквайте още от поредицата :)

Улица Христо Белчев, част I-а

Сега мисля да ви разкажа каквото знам и мисля за нещата, които се намират на ул. Христо Белчев (в София, разбира се). Това ще се получи в няколко поста, не обещавам, че ще са поредни....

Започвам..:)

На номер 2 гордо стои и се зъби сградата на БМК (Българска Месна Компания, споменавал съм я вече). Тя, разбира се, е препълнена от много други фирми, взели под наем офиси от БМК. Шеф на БМК е г-н Георги Тодоров, да му е живо и здраво името на адаша. Приятен човек, кара маслено-зелен Мерцедес, Це класа. Спира го точно пред входа и никога няма къде да спре който и да е друг човек....готско....Както и да е, във входа на сградата, в самото лоби, смърди зверски на банички, а може би е нещо друго, но аз се опитвам да не дишам докато не се кача в асансьора. Портиерите са от 2 типажа: дневните са въз-пухкавки жени в напреднала възраст и с леко плашещи усмивки, с които посрещат и изпращат ведро всички посетители на сградата. Втория типаж портиери са "нощната стража", това са едни симпатични дядковци с баджове "охрана", които според мен не биха спряли дори и терористи с черни чорапи с дупки за очите на главата. Толкова са миловидни и добродушни, че никога даже не ме питат кой съм и какво ще правя в сградата, когато ходя към 22-23 часа например. Хубави хора....сигурно са от Павликени.....
Но да се върна към асансьора: той е уютно тесен и с големи, лъскави бутони за етажите. Интересното е, че в него няма надпис, който да оповестява колко човека е желателно да се возят в асансьора или колко е максималния брой допустими килограми, но пък за сметка на това, с безспорно информативна цел, надписа над бутоните гласи: "натиснете цифрата на етажа, на който желаете да отидете". Никога не бих се сетил как става, а вие ? Винаги са ме обърквали тези асансьори....някои мигат, други не, трети се тресат, четвърти въобще не работят...абе странни машини са това асансьорите....
Но да ги оставим за малко и да предположим, че сте стигнали до петия етаж. Първо на вратата на всеки етаж в елеватора ще видите надпис, че кафе-машината се намира на петия етаж. Това може би е главния повод да ви разказвам за него. Той е дълъг етаж, доста при това. Има две стълбища, които го свързват с различни части на сградата и други съседни сгради (архитектите са извънземна раса). Но каквото и да му има на етажа, за едно е прав - на него наистина се намира кафе-машината. Точно до второто стълбище е и е от онези грозните, с картинка в убити цветове отпред. Прави гадно кафе, гаден чай, гадно капучино и гаден шоколад. Но пък пуска много готини бъркалки, жалко само, че са къси и потъват в кафето....евентуално, ако наистина машината благоволи да ти пусне такова....
Мисля, че с това се изчерпва мнението ми за Христо Белчев номер 2. Няма смисъл да ви разказвам за нашия (бивш и настоящ) офис на същия този пети етаж. Просто се изнервям като говоря за това и няма да го правя !
Очаквайте скоро малко повече инфо за улицата, засега беше това, лека вечер !!!

Ако пичките бяха истински пички, такситата не съществуваха, а тоалетните можеха да говорят...

Щяхме да живеем в един наистина странен и объркан свят, не мислите ли ?
Аз поне със сигурност нямаше да съм очарован от положението...Ето как би протекла една четвъртък вечер в този хипотетичен свят:
9:00 - Събуждам се. Ставам и отивам в тоалетната. Опитвам се да не си извадя окото, докато си мия зъбите. Някакви странни гласове се мяткат в главата ми, не им обръщам внимание.
9:15 - Закусвам к'вото има и си правя кафе. Изпивам си кафето и отивам в тоалетната да пафна една цигарка (у нас се пуши главно в кенефа). Сядам на трона и изведнъж осъзнавам откъде идват гласовете: милиони детски гласчета като в хор ехтят "Тате, тате" някъде откъм канала на тоалетната....Господи, трябва да спра да мастурбирам...
9:25 - След като вече твърдо осъзнавам, че не съм луд и излизам от тоалетната, започвам да се обличам и да се приготвям за излизане. Почти съм готов и отивам до тронната зала да кажа чао на децата.
9:50 - Излизам от вкъщи, звъння на 962 21 21, но никой не ми вдига. Странно....Решавам, че ще походя малко пеш до спирката на Ломско Шосе.
10:10 - Стигам до пазара на Надежда, там е малко гадно и е пълно с хора, които НЕ искам да познавам. След като се оглеждам неколкократно и не мога да видя такси на хоризонта, а закъснявам вече с час и нещо за работа, решавам, че нямам избор и хващам трамвай. Жените от пазара ме гледат тъпо, не им оставам длъжен и аз също ги гледам доста тъпо...
10:30 - Трамвая вече е в центъра, а и аз с него. Зад мен седи няк'во пиче на 17 години да речем. Нон-стоп си говори с приятелката й за много интересни неща: как снощи почти изнасилила един тип в Джим Бийм.....аз подслушвам разговора им и се подхилвам.
10:33 - Мацката зад мен започна да ми диша много тежно във врата. Почвам да се притеснявам да не би да й призлява. Ставам от седалката и я поглеждам - тя ми се усмихва и ме пита дали не искам да седна в нея....хмм....
10:40 - След като игнорирах момичето и се правех, че не я чувам докато ми подсвирва, дойде време да слизам. За жалост, докато трамвая киснеше в задръстването на бул. Витоша и Алабин, още няколко жени ми предложиха да седна в скута им. Една от тях беше на 70 и нещо по моя преценка. Започвам да си мисля, че нещо странно се случва, търся огледало да се видя, да не би да съм тръгнал с паста за зъби по бузата или пък прическата ми да кара хората да се бъзикат с мен.
10:45 - Огледах се в една витрина - нищо ми няма, но магазинерката се приближи към мен от вътрешната страна на витрината и ми показа каква блузка с дълбоко деколте е облякла днес и колко добре я е надарил Господ в бюстта. Хареса ми тази магазинерка, усмихнах й се. Тя облиза устните си и направи жест, приканващ ме да влезна в магазина. Тъй като много закъснявах, аз и показах с няколко жеста, че бързам и нямам време, но ще мина друг път да си побъбрим за блузките и сутиените тип "push-up".
11:02 - Най-после пристигнах в офиса, шефа ми побесня като ме видя и си изкара яда на мен. Свикнал съм и не ми прави особено впечатление. Но пък се случи нещо, което ми направи ОГРОМНО впечатление: готината колежка от рекламния отдел ползваше ксерокса по много абстрактен начин. Мисля си, че се опитваше да си снима етикета на сутиента, но не съм сигурен, пък и ме е срам да я попитам. Тя обаче взе, че реши да дойде и да ме помоли да й го сваля и да й кажа, ама честно да й кажа, дали зърната й не са прекалено дълги. Помогнах й със сутиена, видях й зърната и й казах, че са идеални. Беше възхитена от мен и ме целуна по устните, странна проява на близост към почти непознат според мен...
11:50 - Наближава обедна почивка, а аз едва влизъм в ритъма на работата. Всички в офиса са пощурели и ми пречат да се съсредоточа. Играят на някаква нова игра, сигурно Петров от Счетоводството я е измислил. Натискат се по кьошетата и се правят, че не им пука от шефа. Той обаче също играе и също се прави, че не му пука какво се случва в офиса.
12:30 - На обяд съм с двама колеги и онази с ксерокса в KFC. Всички си поръчват пилешки хапки, само аз ще ям Зингер. Маги (така се казва колежката) ми казва, че Зингер е много мъжествен сандвич и с удоволствие би ми показала как тя яде хот-дог. Не схванах шегата, но започнах да се замислям дали днес не е някакъв ден на Сексуалната Освободеност и Разврат на Обществени Места. Питах колегите - те казват, че не знаят за такова нещо.
13:30 - В офиса наистина цари пълен хаос: никой не върши никаква работа и на всичкото отгоре непрекъснато при мен идват някакви жени, от другите етажи на сградата, да ме карат да им ходя на гости след работата. Уверяват ме, че практикуват безопасен секс и нямало от какво да се безпокоя. Аз обаче съм силно обезпокоен, особено след като някакви непознати се изчукаха на улицата, точно под моя прозорец. Къде са полицаите сега, защо винаги са само там, където се напия и се поотпусна, а ? Скапана държава...
15:00 - Вече и аз не мога да свърша нищо, защото Маги е седнала на моето бюро с тялото си сочещо към мен, и навярно не осъзнава, че е с пола и не носи бельо...Пикае ми се, но съм надървен от гледката и не мога да стана спокойно, за да отида до тоалетната....Мамка му, Маги явно знае за полата и бельото, защото започна да се гали. Тук вече не се живее, направо се побърквам, толкова съм объркан.
15:02 - Не издържах и казах на Маги да престане, защото не мога да се стърпя и ще направя нещо, което може и да не й хареса. Тя обаче ме предизвика и след като известно време се целувахме/прегръщахме/опипвахме, завършихме обляни в пот, на пода на килера. Мисля, че се справих добре, тя ме целуна, усмихна ми се и отиде в нейната стая.
16:10 - Като че ли започвам да схващам какво става - шефа сигурно е казал на последната оперативка, че днес ще правим каквото Каменов каже. Каменов е едно перверзно копеле от Връзки с клиенти и 100 % е казал да се отдадем на оргии цял ден. Жените в офиса определено са останали доволни от заповедта му. Само не разбирам защо шефа се е съгласил, той е дебел и плешив и никоя жена не му пуска....
17:46 - След малко свършва работното време и всички се приготвят да си ходят. Някой се шибат за последно из кабинетите, но общо взето хормоните се поуспокоиха и дори свършихме малко работа преди да си тръгнем.
18:40 - След работа отидохме да пийнем по едно в пъба до офиса. Даже и колежките дойдоха, странно, те никога не идват с нас...сигурно пак заповед на Каменов - той пие много бира. Дойде и една приятелка на Маги, казва се Лора ако не се лъжа. Хубава жена, на 28-30 години е май. Маги и Лора се държат странно, седнали са от двете ми страни и си правят пишки с мен, докато ближат ушите ми. Чувствам се като в менгеме, напрежението е огромно и усещам, че всеки момент ще намери отдушник между краката ми. Те двете обаче явно се сетиха за това и решиха да се погрижат от рано за проблема, като сложиха ръце върху ципа ми. Маги дори бръкна под колана........
19:19 - Стана една.....много хора на едно място.....много тела......голи тела.....не знам защо не ни изгониха от пъба, даже се включиха и те.....готин ден е днес...
20:58 - Колегите се прибраха по домовете, а Маги каза, че ще скочи до тях и по-късно ще се видим в дискотеката. Още не сме толкова стари и ходим по дискотеки ! Лора реши да остане с мен, а аз никак не се противя !
22:00 - С Лора повисяхме малко в градинката зад пл. Славейков и сега пием по едно-две в Лагуна на Белчев. Тя е наистина интелигентно момиче - въобще не ме кара да си говорим за разни тъпи теми. Оставя ме да говоря за Левски и за любимите ми пози, даже се нави да пробваме някои от тях в тоалетната. Там обаче беше много тясно и решихме да пробваме направо на сепарето. Някои се получиха, други - не.
23:30 - Дойде време да се срещнем с Маги пред диското. Тя се беше облякло доста оскъдно, мисля че й беше доста студено. Някаква си поличка тип "коланче" и едно полу-прозрачно, полу-скъсано потниче. Доста е секси обаче, не мога да не й го призная....
01:12 - Вътре в дискотеката е тоталното превъплъщение на фантазиите ми. Не мога да ви го опиша....не е за вярване, че всички са толкова готини тази вечер. След малко обаче ще си ходя, защото утре пак съм на работа, мамка му !
02:40 - Едно момиче, с което се запознах в диското ме закара до нас и се наложи да я поканя горе да пийнем по нещо. Пак стана работата....направо не знам как издържам след толкова секс през деня....явно съм машина....ще се похваля на аверите в събота, като гледаме мача.
03:00 - Изпратих момичето и ще си лягам, мия си зъбите и пожелавам лека нощ на децата.
09:00 - Събуждам се. Ставам и отивам в тоалетната. Опитвам се да не си извадя окото, докато си мия зъбите. Няма странни гласове в главата ми тази сутрин. Хммм......нещо не е наред.....

Идиомите в английския, тунинг майсторлъка и евтината водка

Днес имах контролно по английски език. Доста неочаквано дойде за мен, абсолютно нищо не подозирах и изведнъж прас!!!! "Хайде деца, сега малко да се попрепитаме..." Както и да е, аз като истински мъж понесох новината, спомних си колко други неща можеше да правя точно в този момент и се напсувах доста цветисто на ум...
Ужаса ми обаче стана пълен когато ми връчиха напечатания лист с упражненията: всичко беше свързано с разни идиоми (заучени фрази), които сме взимали до сега. На всичкото отгоре 90 % от тях са НАПЪЛНО малоумни или поне напълно неизползвани и само даскалите ги знаят, но за да не се чувствам тъпо ни карат и ние да ги учим ! Цялата тази задача на обучаващите ни ми напомня за средното училище, където всички трябва да разбираме едновременно от химия, физика, математика, биологиа, география, история, литература, музика, рисуване и прочее. Никой не те пита схващаш ли ? Харесва ли ти ? Просто ти казват - НАУЧИ ГО !!! Не ви ли звучи тъпо ? Аз винаги съм се карал с учителите, защото не ми е интересно или осъзнавам, че нещо не мога да го разбера, пък и НЕ ИСКАМ да го разбирам - не смятам, че някога в живота ще ми е нужно да го приложа ! Струва ми се, че сме прекалено меки и не отстояваме личното си мнение, точно като пича на картинката. Да правиш нещо, когато може и да не го правиш и това едва ли ще ти навреди е меко казано ТЪПО ! Също толкова тъпо, колкото бяха тъпи и идиомите от контролното: world peace does not ride on you succeeding. УОТ ДА ФАК ?? К'ъв мир, к'ви прани гащи, бе госпожа ? Може ли аз да попитам уважаемите преподаватели дали биха могли да ми преведат изразите: адска пунта ; гепиха ми кашето ; изчезна с постата ; не мое да се целне ; 3 кинта за бакшиш ; и прочее други подобни изрази от ЕЖЕДНЕВНИЯ език на младите. Защото когато един човек ми казва, че това са неща от реалния, врящ и кипящ живот, аз лично си представям точно такива изрази, а не от сорта на "working our fingers to the bone", което на български звучи като "скъсвам си гъза от бачкане" или "износих си гръбнака от тея бригади в Щатите". Тъпо е, според мен хората да смятат, че подобни изрази наистина участват в живота ни, не мислите ли ? Нервирах се, ще сменя малко темата.
Знаете ли, сетих се и за други тъпи неща. Примерно: тъпите надписи по улиците, тъпите пу*ки, тъпите Корси (справка: Opel Corsa) с черни джамци и стикери Ремус отзад. Особено много ги обичам последните, популярния под кодовото название: "селски тунинг". Какво е селския тунинг ? Това е като на Голф тройка праснеш спойлер от някакъв модел дракстер. Ефектно е, но и сууупер грозно. Има и качествен тунинг, разбира се. Ето един такъв на картинката. Стахотно изпълнение, ефектна кола, навярно японска (поне надписа ме кара да мисля така). Готино е като има такива коли, ама не е готино да видиш искрящо зелена лада, с черен спойлер на багажника, сребърна броня отпред с решетка от Ауди или нещо такова като червената лудница от долу.
Понякога наистина се чудя на хората, хубаво - имат желания, нямат възможности, но защо трябва да се появяват на бял свят псевдо-тунинговани Корси, Астри, Фиести, Полота, Голфове, Лади, Пунтота, Типота, Ескорти и други подобни. Като ще правиш нещо, прави го като хората - вземи ми да речем една тройка и я направи красавица. Или пък на Toyaga изпълнението с Форд Турнео, за жалост, не можах да намеря снимки, но сигурно повечето от вас са я виждали - една доста хващаща окото червена кола, с няколко звукови звяра отзад :) Но в България особено такива сполучливи тунинги са рядкост. А останалото множество ме нервира, затова ми се налага от време на време да разпускам и от личен опит знам, че има малко неща, които те карат да се отпуснеш (понякога прекалено) по-добре от добрата, стара водка !!!
Но в държавата е стагнация, няма пари да се усмихнеш, пием боклуци и не се оплакваме. Та даже аз лично намирам чар в евтината и некачествена водка. Най-чаровното в нея е смазващия махмурлук, от онзи вид, дето те кара да си блъскаш главата в стената като се събудиш и не ти дава да се съсредоточиш за повече от 8 секунди. Наистина евтината водка обещава незабравими преживявания ! За нещастие в повечето случаи аз предпочитам да ги забравя...:) Много пъти съм се чудел дали не е възможно да ми вкарват водката венозно или пък да я взимам под формата на хапче...май не може. Готов съм даже да си правят експерименти върху мен за да определят въздействието й, но никой засега не ме е потърсил, пък и аз не знам къде да отида и кой да попитам. Ако знаете - моля ви, кажете ми ! Сигурно си мислите, че съм заклет алкохолик - не е вярно ! Пия социално и не много често, но пък уважавам пиенето! То е мъжка работа, жените само се лигавят и хабят градусите. Да вземем на пример префарцунените коктейли (да, признавам си, и аз пия такива понякога, но никога не съм твърдял, че съм голям мъж), те са си чиста лигня. Има и коктейли, които са си изпитание и за мъжете, но повечето не са като Лонг Айлънд-а да речем. Той е перфектния коктейл: след неубедително начало под влияние на съмнението в качествата му, оставаш потресен от неистовата мощ, с която те завладява и навлиза във всеки капиляр от невинното ти тяло. След това се опитва да промени структурата на ДНК-то ти, като го съчетава с това на минзухара. Стигайки до извода, че това няма да се получи, решава, че няма с какво да се забавлява в организма ти и със силни тласъци се опитва да излезне през най-близкия отвор към безкрайната Вселена. В този убиец на романтика, както сигурно знаете, ИМА ВОДКА ! Има и джин, и ром, и текила даже има, но важното е, че има водка ! Водка има и в Скрюдрайвъра, и в Блъди Мери-то. И във ВиК-то има. Та даже и в самата водка има голямо количество водка. А така е най-сладко: като е в големи количества. И тъй като нямаме много пари, за да получим голямо количество ни се налага да пием евтина водка. За жалост, тази в плика по-горе не е много евтина, но пък за сметка на това обичаме да се хвалим като сме пили такава или от някоя от нейния калибър. Хубава водка...гадна водка...спирт....на кой му пука, от вкуса се интересуват женчовците - важен е ефекта...

П.ослепиС.: Наздраве !

Най-великата песен на света :)

Можете да си я свалите от ТУК. Мисля, че автора не би имал нищо против нейното разпространение без пари под формата на мп3, така че спете с чиста съвест.
ай бай :)

C00l Places on the net :) tnx to taralezh :)

ТУК ще видите интересни скулптури от пясък, а ТУК има една много странна маймуна :)

Хубавите ябълки - прасетата ги ядат !!!

Всички сте чували тази стара българска поговорка, нали ? Наскоро обаче се загледах из улиците софийски....тъжно е....Наистина чужбинците право казват - имаме най-яките мадами. Определено дървят от километри, но и те си имат недостатъци. Един от тях е ескорта им обикновенно. Това са някакви невзрачни типове с недоизяснени еволюционни белези. Най-често се натъквам на следната двойка: супер люта пичка, токана на мах, секси дънки с ниска талия, курвенски ботушки и отгоре да речем тесничка блузка с красива отчетливост на зърната...А до нея гордо стои и загрозява картинката един пич, чийто естествен ареал ако мен питате е някоя площадка в по-крайните микрорайони на Надежда или Дружба Втора част. Ето как обикновенно изглеждат въпросните турбо-газари: той също е с фешън дънки, които са протрити в по-голямата им част, носи адидаски (тип ботушлета) и закачлива блузка със цип, на която обикновенно е избродирана цифрата 69 или 23 да речем...Но дрехите са малка част от заслепителният вид на кварталния гангстер. Задължителни атрибути са слънчевите очила (с възможно най-големи плаки и да закриват половината лице по възможно най-безвкусния начин) тип муха, ключове от Фолксваген Голф II-ка, които да си подмята из ръцете в израз на газария, и мобилен телефон - последна пръдня на Самсунг да речем. Телефона трябва задължително да е нов, малък, супер неудобен за ползване и достатъчно скъп, та да може да се похвали пред аверите и пред пичката. Силно вярвам, че някъде има някакво ъндърграунд издание, което диктува фешън тренда на турбо-газарите. Дали може и аз да се абонирам или е само за пълни смотаняци ?!?
Като стана дума за издания - четохте ли новия Максим ??? Страшно списание според мен, определено вдига летвата на Плейбой.
Но пък отдавна чакам да излезе Фор Мейл (женския вариант на Космополитан).
За тези, на които не им стана ясно по-горе какво издание четат Голф-мастърите - става дума за нещо като мъжки вариант на Космо - някакво гуру-списание за изроди.
Където да ти казват какъв лифтинг да използваш, за да си изправиш бръчките на коженото яке или пък за новите цели 14 (?!?) възбуждащи пози от Камък Сутрин. Абе такива шукариики.
Някой от вас случайно да е попадал на това титанично олицетворение на свободата на словото (защото сами се сещате, че автора, редакторите и издателите трябват да бъдат заведени под съдебна отговорност за деянията си) ?!?
Ако да - препратете го към мен, плс :) айде ай-бай

хмм fame ?

...::: G_A_P :::...
Ave, Caesar, morituri te salutant !
-------------------------------------------------
Ask, and it shall be given you;
seek, and you shall find;
knock, and it shall be opened to you.
For whoever asks, receives;
and he who seeks, finds;
and to him who knocks, the door is opened.
M:7:7:8 Jesus of Nazareth
[Q]-check ==> Y-Salem

За Gay, Open Source & Админите

Някога чудели ли сте се дали между хомосексуалистите, отворените връзки и админите има нещо общо ?
Ако сега се чудите и си мислите - не, няма
правилно си мислите - НЯМА НИЩО ОБЩО, освен следните факти:
Гейовете са силно моногамни (предполагам може да се открие нещо по въпроса в Уики - цъкни на линка отдясно) и трудно приемат идеята за отворените връзки.
Цялостната идея за отворените неща пък е най-любимото нещо за админите. От отворен код, като се премине през отворена бира и отворен капак на тоалетната, та чак докато стигнем до отворен анус и отворена връзка. Те силно вярват в божествената природата и неземната сила на отворените неща.
И ето тук настъпва моето смущение ! Изправени сме пред своеобразен парадокс !
Надявам се всички знаете какво представляват админите. Голяма част от тях, в следствие на тяхната отдаденост към знанията в областта на Линукс, Юникс, Феникс, Оникс и прочее думи с окончание "никс", са се оформили като не-особено контактни и социални личности. Това, разбира се, не значи, че всички не-особено контактни и социални личности са админи, например аз никога не съм вдявал особено много от "-никс" технологиите, но съм си доста патрав в общуването. Но както и да е - за админите: след като са такива социопати, не е трудно да се предположи, че част от тях нямат особено голям успех сред жените. Може би, повтарям МОЖЕ БИ, някои от тях прибягват до нетрадиционни методи за задоволяване на сексуалния си нагон. Един от тях несъмнено е хомосексуализма. Абе казано с думи прости - стават гадни, долни, мръсни педали ! И ето го парадокса: как е възможно да обичат всичко "отворено" (тук вече идеята за отворения анус не е толкова странна нали ? :) и освен това да са педали ? Та нали педалите са моногамни, а отворените връзки никак не водят към моногамност !!!
Но нека си поговорим малко и за отворените връзки ! Какво представляват те и от къде мамка им се взеха ?!?
За мен лично те все още НЕ съществуват. Но за другите тях отдавна ги има. Има ги от типа: обичам те, ама искам секс с още 2-3 негъра, че съм нек'ва супер незадоволена кучка! Има и вариант: ский са, за да станат работите между нас, треа да ми даваш да си вея гъза по други, ок ?
Жените веднага ще скочат и ще кажат, че отворените връзки са измислени от и за мъжете, да ама НЕ: абсолютно сигурен съм, че ако се направи едно проучване сред младите в София, то ще покаже доста категорично, че жените далеч по-често се възползват от услугите на отворените връзки и също така остават доста по-доволни от това. Не искам да изкарвам мъжете като някакви благородни, моногамни многострадалци, напротив - мъже, не оставяйте жените така да ни натриват носовете !!!! Обявете се ЗА отворените връзки, ЗА секса преди сватбата и ПРОТИВ скандалите от типа "къде беше снощи?"
Това е моя апел ! Всички да се хванат за гениталиите и да се борим за СЕКСУАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ !!! (за по-силен ефект си пуснете: Army Of Lovers - Sexual Revolution)

П.ослепиС.: Обявявам конкурс: най-добър комунистически лозУнг на тема: Сексуална Революция. Награди: ше се разбЕрем...

Как да се возим в автомобил, когато не сме сигурни, че ще оцелеем...

Надявам се темата да е полезна не само за мен. :) Става дума за онези пътувания, когато сте се молили кошмара да свърши час по-скоро и наистина да успеете да пуснете дръжката на вратата без да се налага оперативно да ви отделят от нея. И аз като всички нормални хора се возя в коли. Понякога ми е приятно и да ги карам, но не винаги имам възможността. И все пак, когато се возя съм наистина много критичен и аналитичен към способностите на шофьора. Дори понякога ставам заядлив, но това е само, защото се включва инстинкта ми за самосъхранение. Ето ви един свеж пример: преди няколко дни наваля първия сняг за тази ранна зима. Улиците станаха хлъзгави и автомобилите съответно станаха по-трудно за управление. И след като колите станаха неуправляеми, времето също не подлежи на обсъждане, смятам, че единствено управляващите МПС-та биха могли да се постараят за безопасността по пътищата, не мислите ли ? Точно в тези първи снежни дни и един мой приятел (той си знае кой е) реши да изпробва стабилността на колата и най-вече на кормилната уредба. Започнаха един безумни слаломи из улиците, съчетани с пълна игнорация на моите съвети и подбуди за по-леко каране. Заплахите ми, че ще скоча в движение също бяха глас в пустиня. Тогава изведнъж ни просветна брилянтната идея (признавам, не ми просветна на мен..) да се докажат безпрецедентно шофьорските умения на хлъзгав, заледен терен по много лесен начин: а именно, на паркинг в Надежда, с въртене на място по леда. Наистина е готино, и е особено готино ако успееш да го направиш като хората, а не просто да се засилиш, да набиеш спирачки и да въртиш волана. Тогава го няма това чувство на тотален превес над земните стихии и привидния контрол над събитията. Но все пак си струваше да опитаме. И опитахме, дори заснехме опита с цифрова камера. За жалост нямам сведения клипчето да е качено някъде в нета и затова не мога да ви предоставя възможност сами да се запознаете с нашия нелепизъм.
Та след като се опитахме да се въртим на сняг и решихме, че няма да стане, пък и не се сетихме за широко място без неща, които могат да бъдат унищожени, отново се върнахме към цивилизованата част на София - центъра.
В центъра сняг нямаше, нямаше и лед. Само киша и много полицаи. Ама много полицаи. Странното е, че наличието на униформени винаги разпалва у хората едно неистово желание да нарушаваш закона, да минаваш по релсите на бул. Витоша, да пресичаш на червено, да завиваш без мигач, дори въобще да нямаш работещ преден-ляв мигач и прочее. Въобще, нормалния не-кореняк-софиянец (просто не познавам кореняци) има навика да дърпа дявола за опашката. Дяволът пък въобще не усеща такива неща и хич не му дреме освен ако не му се изплюеш пред краката - тогава направо ще те оглозга: наистина внимавайте, стават много зли в такива и подобни ситуации. Но такива са те - пазителите на реда. Светещи жилетки...що сте толкоз нервни...требвам ви за кинти.....аааа ти си гад!
Евалата комшу, луд си! (т'ва за Ицо Хазарта от Надежда) :)
Сигурно и вие се сещате за подобни истории, свързани с автомобилизма, куките, дявола или плюенето - ако да - уведомете ме :)
засега това е - ciao

П.ослепиС.: ТУК може да видите гореспоменатия жалък опит за въртене на сняг.
ТУК пък просто може да видите мутрата ми за малко :)

C00l links или прогнозите на Артър Кларк за бъдещето

Ето ви няколко линка с прогнози на Артър Кларк (дано знаете кой е този човек...) за това, какво ще се случи в бъдещето!
ТУК има чисто научни, космически прогнози
ТУК ще разберете какво ще представлява футбола през третото хилядолетие
Също така има и пълен сценарий на филми и сериали като Приятели да речем (преди малко прочетох серията с "Най-лошия кум живял някога"). Наистина не знам защо ги има тези неща, но пък е интересно...:) айде

Скоро ще има и други връзки, нема страшно...:)

Friday 2 - забравени мисли от онзи ден..

Опа, хелоу, май диърс ! Пак съм тук, защото забравих да ви напиша едно много важно нещо за петъка !!!!! С Оличка решихме да проведем научен експеримент след като и разказах за видяното в Гугъл мувийз :) Та, ето какво направихме: купихме си литър Кока-Кола Лайт и пакетче тъмно-син Ментос (оригиналния Фрешмейкър) и потърсихме скътано местенце някъде близо до Съдебната Палата. Намърдахме се в един английски двор на някаква комунална кооперация и започнахме степ-бай-степ да извършваме научния експеримент. Поставих бутилката на земята, след като внимателно отстраних капачката й. Взех едно бонбонче Ментос и го пъхнах в гърлото на бутилката, след това подскочих назад, защото очаквания ефект трябваше да е поразителен за дрехите ми. За жалост не се получи, беше бледо копие на това, което бях видял предишния ден. Но ние не се отказахме ! Не ! Стигнахме до извода, че причина за провала е по-малкото количество кола и малкото пространство за въздух в естествено по-малката бутилка от 1 литър. Това е защото е оригиналния вариант на експеримента, колата е от 2 литра ! И така, купихме дву-литрова бутилка и отново се озовахме в този английски двор, който вероятно доста лепка в момента от разлятата кола....както и да е..:) Пак отстраних внимателно капачката и поставих бутилката на земята. С Олга решихме, че няма да е много фатално ако сложим цели 2 (!!!) дражета Ментос, та така и направихме, но това разбираше беше придружено от силен стрес в душичката ми, защото очаквах, че ще бъда изкъпан от избуялата пяна. За радост бях достатъчно бърз и се отместих навреме за да мога да наблюдавам гейзера от кафеникава пяна ! :) Беше великолепно, поне 1 метър, да не бяха и 2 метра струя нагоре към небето !
Мили деца: ето какво ви трябва да направите за да изпитате същото удоволствие от експеримента: трябват ви 3 лв. :) 2 от тях са за 2 литра Кока-Кола Лайт, другото левче е за пакетчето Ментос, от което ще ви трябва само 1 драже за науката, останалите може да си ги джвакате, спокойно.
Също така ви трябва и място, където няма хора, които да ви счупат кратуните ако ги нацапате. Също е желателно да няма и коли наблизо, защото колата доста лепне и е неприятно да се чисти. Абе безлюден паркинг или двор би свършил прекрасна работа.
След това ви трябва една нетрепереща ръка и два крака, готови бързо да се поместят назад :) И разбира се, за финал - 2 очи, с които да се наслаждавате на ефекта :)
Сега научния екип Найденова-Пепелянков се мъчи над теоретичните сметки преди да замислим още по-грандиозен експеримент, обхващащ цял кен с бира (най-вероятно Загорка) и едно приспособление с таймер и тригери...абе сложна работа, може да снимаме с камера като го тестваме, та да се смеете и вие :)
хайде, отдавам се на физиката и фантазията :) лек ден !

MSN или как Майкрософт ме изкушават...

Цъкнете ТУК и ще ви пренасочи към страничката ми в ЕмЕсЕн отдела за лични глупости. Там също е готино, съвсем други неща обаче мисля да качвам там, примерно снимките ми и други такива простотийки. Определено тук ще си водя дневничето (може и там да качуря глупости, така че проверявайте го и него), а там ще е по-скоро за връзки, снимки и c00l стъф :)
айде, дерзайте и аз отивам да го по-костумизирам :) бай-бай

Събота....абе Saturday's not my day too

Да, така е, и събота не е моя ден. Още не знам точно кой е, но определено не е събота. Още знам, че не е и вторник, както и четвъртък, нито петък. Има още няколко възможности, но и те показват потенциал на твърде отвратителни дни. Особено онези предизвикателно започващи и досадно протичащи понеделници.
Но нека сега ви разкажа за съботата. Тоест вчера.
Докато спях всичко беше страхотно, или поне добре. Тогава започна кошмара. Беше ужасно, направо настръхващо. Започнах да улавям в далечината смътно подобие на мелодията на Блинк 182 и Всички Малки Неща. Бавно реалността се разми и пред мен се появиха солидни признаци, че това е мелодията, с която ми звъни брат ми. Станах и го вдигнах. Беше 9:00 часа....УЖАСНО !!! Бях предвидил да спя поне до 10:00 - 10:30. Но не... Както и да е, след като ме събуди, се поосвестих и той ме взе от Хоуп Сити. Отидохме в центрото да вземем един неща от офиса. Беше странно забавно, от онзи тип дето повече зе изпотяваш, отколкото се забавляваш. Да премъкнеш 30 килограма талашитени плоскости през 6 етажа по гадно стълбише не е точно представата ми за pure fun. Но се справихме блестящо въпреки, че и двамата сме не особено яки копелета. Похамалствахме още малко, мъкнахме наляво надясно каквото ни попадне, ей така, да не губим форма и след това стана време да се запътвам към Щутгарт. Брат ми ме метна и не след дълго се озовах пред Утре Наш Става Светът !!! След като осъзнах, че е доста раничко и има половин час преди началото на упражнението ми, се поразходих и срещнах един колега, чието име не знам, викам му Ейвън Гай....(да, той наистина дистрибутира Ейвън) Настанихме се в стаята на г-н Енцислав Харманджиев, който между впрочем е най-печения преподавател, който имам този семестър. Той ми е по Микроикономика. Готиното е, че пуска няк'ви тънки или направо свински шеги и прави предмета маааалко по-човешки и разбираем. Както и да е, този ден учихме за еластичността на пазара и разбрахме, че както еластичността на един пазар може да се определя от няколко продукта едновременно, също така може и въобще да не си влияят по никакъв начин и да няма абсолютно никакъв смисъл да се опитваме да определяме каквото и да било....Абе готин предмет е т'ва Микроикономиката....Но и неговият час и половина внимание завърши и се наложи да се преместим в стаята по Математика. Ето това вече е Дъ Риъл Диъл. Не знам защо но Висша Математика I-ва част е едно от нещата, които ме отвращават на този свят. Кара ме да се чувствам неистово тъп и несхващащ. Направо се намразвам, защото наистина нищо не разбирам от логаритми, екстреми, инфлексни производни, функции и прочее. Не е виновна преподавателката в упражненията, напротив, жената дори се държи мило и се опитва да ни обяснява (или поне на мен така ми се струва), за разлика от лекторката по Математика. Тя е изрод. Направо си ни каза, че ще ни скъса, хич не й пука, че никой не разбира какво ни преподава, но си продължава с лекцията....На всичкото от горе се кара на тези, които дръзнат да се опитат да се помазнят. Истинско страшилище е тя. За това и не съм ходил в УНСС в петък от мнооого седмици. Няма и да отида скоро. В петък имам лекции именно по Математика и Микроикономика (при бившия ректор на УНСС - Камен Миркович a.k.a. пухкавия пингвин :). Лекциите по Микро са най-приспивното нещо, което може да ти се случи, ако не си бил в час по Английски Език при г-жа Ася Ангелова в Балканско Училище. Дори смея да твърдя, че са по-приспивни и от Колдплей. Леле, а тея колко ме дразнят....но сега не е нито времето, нито мястото за това. Музикалните ми предпочитания ще се наложи да останат за съвсем друго ентри и за друг път. Обещавам да ви запълня невинното време с вкусовете си, но не сега :). Та за съботата. Мина се и математика, решавахме някакви несправедливи задачи за производни и за намиране на някакви неща по някакви неведоми за мене начини. Но времето мина и си замина.
След това минах през Дианабад да видя Флъфката (това е артистичния псевдоним на Лиа). Тя, разбира се, се въргаляше с Вальо. Посмяхме се, погледахме Ла Фемме Никита и стана време бате Гошо да си бега. Оу, между другото по-рано през деня разбрах, че едно доста сладко момиче от Петрич знае как е "една чаша вода" на гръцки (за тези, които не знаят - аз съм учил и знам гръцки и наистина момичето знаеше как е). Но дотам със сладките момичета от Петрич, впрочем, те обикновенно никак не са сладки, но тази наистина прави изключение. Имам спомен за една петричка крава (много сори на феновете й), която ми беше съученичка. Леле мразех я тази Ваня....Ама това бяха лиготии от 6-и и 7-и клас...Така, че мисля, че е малко късно да ви занимавам сега с тях. Може би някой друг път. Сега е време да ви кажа, че след като се прибрах в събота вечерта и не знам как ми мина през акъла да посетя на Владо страницата. И оттам ми дойде внезапно идеята да започна отново да попълвам блогче. Първо се чудих кой от всичките блогове, които съм започвал да продължа. Спрях се на Хай5, но след това се присетих пък за ЕмЕсЕн и тамошната ми лична страничка. Тя е супер, има си и фото-албум, страшно красива е като дизайн, учудващо бързо се отваря от моя комп. (сигурно и от вашия) пък и там вече имам няколко поста. Но пък неприятно, е че няма една екстра, която блогспот предлата, а аз я намирам за страхотна - изпращането и публикуването на постинги чрез и-мейл. Много е яко, щото мога да си пращам всичко от клубче или от компютър на приятел например, без да се логвам в сайта. Просто драсвам мейл на аз@знам.къде и готово. :) Сега обаче се замислям пак за ЕмЕсЕн-а и май ще го чекна пак за подобна функция.

Друго, друго за събота....хммм....гледам филми (по-скоро майка ми се опита да гледа Часовете, но заспа) и после заспах. Ами да, скучен човек съм, к'во да ме правиш.....

Хайде чао ви :)

Петък........не беше 13-и, но не беше и My Lucky Day...

Всичко започна добре, даже учудващо добре....
Станах по някое време, защото бях нагърбен с бойната задача да уведомя хазяйна на офиса ни, че напускаме. Това е тежка задача, защото аз лично бях обещал на човека, че ще прекараме в това помещение поне една година (за която ще си платим 12 месечни наема, разбира се), а ние всъщност решихме да напуснем след 4 месеца, макар да имахме доста уважителни причини. Та хванах си аз железния кон за към центъра и се озовах на Христо Белчев 2. Справих се брилянтно със задачата, дори написах молба до БМК (Българска Месна Компания), чрез която обявявам едномесечно предизвестие за напускане на сградата (The King Has Left The Building..). По това време вече имах течаща уговорка с Олга да се мийтнем на Гарибалди пред КейЕфСи-то. Докато я чаках обаче се обади брат ми и стана така, че си направих и с него срещичка.
Дойде, той с племенника ми Алекс (след като кача снимки или линка към тях някой ден ще видите кои всъщност са всички тези хора, ако не ги познавате) и се пошматкахме из града за няколко часа в търсене на идеалния интернет доставчик при положение, че живееш в кв. Разсадника. След не чак толкова уморително търсене стигнахме до заключението, че офертата на сезона е локалната ланка (дали?) АренаНет. Ако някой смята, че сме сгрешили и има по-добри идеи - feel free to proove me wrong ! :) След това с Олга се отделихме от несъмнено приятната и разведряваща компания на брат ми и се запътихме към едно заведение, което хората наричат Кубчето. Това е място, в което според Оличка се срещат хора "настроени приятелски един към друг, възприемащи мотото: "нека се обичаме, без да се събличаме"". Аз лично не можах и все още не мога да възприема напълно тази идея. Даже в началото бях изпаднал в такъв панически страх от това заведение, какъвто може да изпита единствено резенче лимон в мига, когато осъзнава притеснителната скорост, с която се приближат неопределен брой тухли, от онези старите, червеникавите, да, от онези дето се ронят и имат странни дупки в тях. Но след като стигнахме там останах приятно неизненадан. Тоест - беше просто едно кафенце. Нека се опитам да ви го опиша: беше доста тясно помешение с малък бар-плот и 3 маси (всичките места са за пушачи) и други интересни неща. Такова интересно нещо беше например брутално тясното стълбище, водещо към мястото за облечкения (физически И душевни). Толкова е тясно, че преминаването му силно наподобява онези американски риалити шоута, в които участниците трябва да минат по въжен мост на 400 метра над пропаст, пълна с назъбени колове, забити и чакащи свежа плът, която да разпорят. Това усещане се допълва и от факта, че на пръв поглед от нищото се появяват и изчезват такива притеснителни ръбове, в които като нищо можеш да си спукаш черепа поне на пет места, че дори и количеството адреналин, което се заражда в крехкото телце на нищо-неподозиращия човек, поискал да се изпикае, силно наподобява скачането с бънджи със стоманено въже....
Но адвенчър-мистиката не свършва тук. О, не. Точно когато си мислиш, че си се измъкнал от ноктите на смъртта и идва блажения час на облекчението, разбираш, че самата тоалетна представлява триъгълна стаичка (!??) с обща квадратура 0.8 кв. метра. Вярно е, че прави просто пикаене едно далеч по-sophisticated и забавно преживяване, но аз лично бих могъл да живея и ако беше стандартна тоалетна. Странния чар, който те завладява в това място се допълва и от факта, че за да се впуснеш в пътешествието надолу по стълбите, първо трябва да откачиш несъмнено елегантната верижка, сложена сякаш като последна бариера между здравия разум и 4-и Километър, точно в началото на стълбището, увито като змия под най-непукистски пиещите си кафето обитатели на Кубчето. Не стига това, ами и след като в крайна сметка си показал забележителен инат и умения и си успял да свършиш работата като не-толкова бял човек, и в крайна сметка си решил да се покажеш дори и като чистник - решаваш да се измиеш. Чешма - ок. Сапун - ок. Салфетки - ок, макар, че не е руло хартия, а наистина са салфетки, но все пак ок, като ще е екшън, да е екшън. Тогава обаче идва наистина онова, което те грабва и не те оставя да спиш поне една седмица, поради невъобразимия си чар. Кошчето за салфетките. То е с външния вид на нормално пластмасово кошче, каквото можете да си закупите от всеки уважаващ себе си хипер-маркет както и от други места. Но разликата е в пропорциите. Това кошче е с размери на някои от по-старите модели GSM-и. Особено ако помните онези Мотороли, първия МикроТак примерно....След като сте се усмихвали 10 минути в огледалото, пленени от чара на кошчето, успявате да се изкачите по стълбите на смъртта и отново навлизате в атмосферата на "приятелската обич и разбиране", но където трябва да шушукате, когато не уважавате модерната поезия, защото може да обидите някой, много не-уважаван и не-талантлив журналист в някое не-огромно и не-авторитетно столично списание. Това, разбира се, не е проблем за широко скроени личности като вас и вие си допивате бирата без капка свян и чувство за неловкост. След като сте разбрали и за другите чудати посетители на кафето все повече се запленявате от идеята му. Там примерно може да срещнете човека, превел и измислил българските имена на Барбароните (!!:). Но това е и момента, когато осъзнавате най-готиното (или може би само аз го осъзнах, другите няма да го осъзнаят като мен..) - тоест барманката-сервитьорка-управителка на Кубчето - Марги. Първо ми се стори аааааадски позната от някъде и бях готов да си заложа телефона, но след като размислих и осъзнах, че нямам друг и се отказах..Както и да е, тя е суупер симпатична и чаровна. Трудно бих могъл да я опиша адекватно, защото все още съм повлиян от силна емоция ! Супер готина е, стига толкова ! :)
След не особено кратко прекарване там обаче е време да си ходите, и с право, сигурно има хора, които се притесняват за вас ! Взимате си нещата (след като сте платили, надявам се), бутате стъклената врата и пожелавате лека вечер на всички полу-позначи вътре. С бавна крачка се отправяте към известното и безинтересното и съжалявате, че сте открили Кубчето в толкова късен период от живота си. :)
За да се отърсим от Кубче-мисли, с Олга започнахме дълги разговори за Живота, Вселена и Всичко Останало, които за моя жалост доведоха до сериозни размисли и още по-сериозен и неочакван сдух от моя страна, предхождан и подобен от нейна страна. И така, след още един-два часа да речем, прекарани в офиса (който трябва да опразним), с Олга се разделихме, аз отново хванах железния кон, но този път в обратната посока и се запътих към дома. Мисля, че си тананиках "време е вече да си ходя в Надежда, в Надежда..". Странно как някога не осъзнавах иронията на тези думи...а сега вече я осъзнавам....та даже я усещам физически....Но хайде стига, няма сега да ви говоря за Надежда и паметника на Изгонените Софиянци в кв. Дружба...
Сега ви казвам лека нощ, както аз казах на майка ми в петък, когато вечерях и си легнахме пред телевизора. Лека Нощ, мамо ! :)

П.ослепиС.: С настоящото....текст изказвам САМО и ЕДИНСТВЕНО личното си мнение, като дори и това не е НАПЪЛНО ИСТИНА. Просто се стремях да направя един текст, след който няма да искате да си режете вените, в търсене на мост, под който да го направите. Та, идеята е - no offence за всички, които по някакъв начин се чувстват засегнати или незасегнати от всичко, изказано по-горе. !!!! Лека Нощ, мамо ! :)

Четвъртък - алкохола и знанието не се връзват..

Всичко започна що-годе добре, станах само с час-час и малко закъснение. Преебах се да отида в УНСС, точно когато няма никой от моя курс и се чудих къде да се дяна за 2 часа. Видях се с бра'чедка ми Ирина (като си кача снимките ще видите). Тя ме повози малко, полафкаме си, пушихме по цигарка и кой от къде е. Събрах се с колегите да обсъдим Икономическа Социология, ей така, щото сме мно'о готини и умни копелета. Не, лъжа разбира се. Всъщност имахме контролно в този ден и затова си говорихме кой-какво знае и защо всъщност не го е научил, демек к'во е пил вчера....Но всичко хубаво свършва бързо както сигурно вече знаете и дойде време да влизаме в кабинета по Социология. Наредихме се като шишенца с аспирин, точно така че да препишем по възможно най-дебилния начин, но за наше щастия преподавателката ни размести и стана невъзможно. Писах к'вото се сетих - ако хвана тройка ще черпя (не обещавам!). След контролното предавахме някакви проекти, аз разбира не предадох - колежките предадоха и от мое име (мерси пак ! обещавам, че ще се реванширам :) Бавно, но сигурно часът се изниза и аз се телепортирах в колата на Владо. Запердашихме на някъде, не помня точно какво правихме, ама така или иначе няма да е било кой знае колко важно и паметно щом не го помня..:) Помня само, че Дудела имаше рожден ден в него ден, на който аз не отидох (сори Дуд, жив и здрав да си, ще ме черпиш друг път, нема страшно, не си се измъкнал !), но за сметка на това ходихме в Ескейп. Там е готско, както знаете. Особено като ходиш в четвъртък. Тогава е някаква странна, чаровна комбинация от турбо-лудница и супер-кеф от ретрото и яките пички около теб. Да, така е, признайте си, зяпате пички на кило...Та даже и някои пички зяпат други пички..Абе луда работа..Както и да е, след няколко часа и няколко водки решихме, че Ескейп вече не може да побере нашия мъжки потенциал (тук говоря за Мен, Владо и Стефчо)и се преместихме в Планетата на Графа. Там беше готско, особено готско беше отношението на хората, защото Стефчо има някакви връзки и се чувствахме личности. То не беше кючекчиня, не беше танцьорка на масата, барабани и други изнервящи неща от свинска кожа...абе яко беше. Ама и там ни писна (много сме претенциозни, к'во да се прави). Отидохме в Домби. Това е едно място. По-добре не мога да го опиша, съжалявам. Точно там осъзнах, че тези водки не са изчезнали в мен просто ей така, тогава ми напомниха за съществуването си и нададоха много силен вой със заплахи, ако не ги пусна да излезнат. Аз обаче не ги пуснах, дори се реших да изпия още една, която да изпратя вътре като парламентьор с цел да усмири тълпата. За момент плана сработи, но не след дълго, гадовете от вътре го подкупиха и парламентьора (на който дори и прикачих страшна мацка a.k.a. сок от зелена ябълка) премина от другата страна на барикадата. Така вече вътрешната борба стана прекалено разгорещена и единствено факта, че вече се прибирахме по домовете прекрати един по-сериозен изблик на чувства и стомашни сокове у мен. И така, по този прекрасен начин завърши вечерта. А вие забавлявахте ли се ? :)

Начало !!!.....отново..

Здравейте !! Добро утро или добър ден, та даже и добър вечер. Днес, тоест почти утре, но все още събота реших отново да започна да попълвам блог-а. Обещавам този път да бъда по-сериозен !!! :) Също така обещавам да намирам интересни и полезни сайтове, текстове и прочее и да ги линквам тук ! И други работи може да правя, но сега не се сещам или не искам да ви кажа !!! :) Амиии хайде стига толкова. Почвам !