За котките, снимките и LZ

Сори, но тази тема ще я напиша след филма по Нова, изглежда обещаващ, а аз вече пропуснах значителна част от него. Може също така да вмъкна и нещо за журналистиката като цяло - тръпнете в очакване !

-----------------------
Филма свърши, аз съм тук и ще творя !
Нали знаете какво е котка ? Надявам се..иначе просто няма как да разберете нещо, от това което пиша...Ето това е котка:
Готини животни, на мен даже са ми любими. Особено уличните, онези без някаква симетрия в краските и много невъзпитан вид. Като някакви стрийт бойци, целите в кал и мръсотия, тези същества имат странно влияние върху мен. Направо омеквам като видя котка или не дай си боже - малко коте. Ставам по-лигав от Лиа и Вальо даже (ако това е възможно). Но сега няма да ви говоря какъв съм лигльо, ще му дойде и на това времето. Сега е време да сравним котките с хората. Мислите ли, че е възможно подобно сравнение ? Защото аз мисля, ето как: да кажем, че котараците представляват мъжете, а мацоранките са жените. И така.
"Бейби, ти идваш с мяу!"
Първи акт.
В една дискотека са се събрали неопределено количество котки. Музиката свири някакво старо парче на Джаго. От тъпите му парчета, май е онова за Лунния Човек, не е сигурно. Но се намират тъпи мацки да се кълчат на такава ушна кал. По-големите гъзари-котараци си лежат по сепаретата и си помахват лежерно с опашки, правейки се, че не забелязват пухкавите трътки на котките на дансинга. Разбира се, те само се правят, в действителност им треперят мустаците от вълнение и се чудят дали да не ги почерпят по едно топло мляко и да ги извикат на техния диван да си помъркат.
Един уличен котарак пристъпва плахо в дискотеката, никой не му обръща внимание и той се насочва към бара. Поръчва си евтина рибешка бира и започва да я смуче мъчително, зяпайки мацките наоколо. Те му хвърлят по един бегъл поглед, засукват муцунки в знак на презрение и се отдръпват към гъзарите по сепаретата. Уличния пич се казва Мик (не Джагър) и има 4 братя и 7 сестри само в този квартал. Кофти семейство, няма пари за образование, да не говорим за луксове. Живеят в картонена кутия на една пряка на Раковски, тъжна история. Мик обаче е амбиционен, решил е, че няма цял живот да се катери по боклукчийските кофи и да тършува из гадостите на богаташите. Не, той искал да постигне нещо в живота. Но първо искал да свали някоя готина мацка.
Втори акт.
В дискотеката пуснали някакво готино парче на Енрике и Мик решил, че сега е момента да действа. Скочил с гръм и трясък на дансинга и започнал да сипе танцови обиди към цялото съсловие на присъстващите. Опитвал се да танцува, но явно не преценявал трезво факта, че никак не го бива и имал 4 леви лапи. Никоя мацка не му обърнала внимание, но той бил упорит котарак. Даже и малко нахален, решил да вземе нещата в свои ръце и отишъл при една наистина превъзходна самка, от ангорски произход и с възможно най-възбуждащата, пухкава, бяла опашка, която може да бъде прикачена на една котка. Та приближил се Мик към нея и заговорил:
- Ей, здрасти! Как се казваш ? Аз съм Мик.
Тя само го изгледала, сопнала се и повдигнала пренебрежително опашка. Той обаче не се отчаял от отказа, напротив - амбицирал се още повече. Отишъл на бара, поръчал голяма сирьотка, избухал я на един дъх и се понесъл стремително към следващата "жертва". Наум си казал, че една "угаснала звезда" няма да го обезсърчи, все пак небето е пълно със звезди. Не ги е видял само този, който не е поглеждал нагоре, все пак !
Изведнъж нашият герой се озовал по средата на залата, натискайки се на една средно привлекателна самотна писана, притежаваща същите завидни танцови умения като Мик. Допаднали си, пък и лафчето им връзвало:
- Хей, мацко, ти идвам с мен !
- Уау, колко си решителен, обичам такива мъже ! Къде ще ме водиш ?
- Леле, тая върза, аааами, какво ще кажеш да те водя в тоалетната, а ? Не знам дали са ти казвали, но там има много яка гледка пък и водата от писоарите е безплатна !
- Супеееер, никога не са ме водили на такова място. Да тръгваме !
Трети акт. (актът)
Озовали се нашите котенца в тоалетната и не губили много време в мотане. Мик набързо разбутал козината на мацораната и започнал да я оножда, едва ли с цел продължаване на рода. Тя, явно, нямала нищо против и само го подпитвала от време на време, къде е тази толкова хубава гледка в тоалетната. Той й пускал от време на време по някоя успокояваща дума, колкото да не секнат нещата по средата и продължавал да изпълнява мъжката си длъжност по най-стриктен и педантичен начин. Не пропуснал и да си поближе козината в знак на задоволство след това, помахал малко с мустаци и казал на мацката:
- Е, малката, много яко, ама трябва да си ходя.
- Ама, как така ? Нали гледката щяхме да гледаме ? Нали ме обичаш, къде ще ходиш ?
- Еми, аз такова, обичам те, ама не мога сега, трябва, няма как, ще ти звънна...
- Аааа, ок, айде, цунки, чао-мяо
Четвърти акт.
Това е акта за равносметката: кое е по-готиното ? Да ни отреже яката ангорка или да онождаме тъпата улична-превъзходна ?
Отговорност или гордост ? Това е въпросът ! Аз лично съм за гордостта, ама то и за т'ва съм си останал с нея и със сутрешната мастурбация !
Все пак да сте виждали някога, даже и на снимка, две котки да се цупят една на друга ?
Ааа, да, снимките, доста се отплеснах с котките и за малко да забравя за снимките и ЕлЗет.
Снимките са готина работа, стига да не мразите спомените като мен. Аз лично не съм най-големия фен на снимките, имам някакви, но обикновенно снимам странни неща и почти никога хора. Може да видите в ЕмЕсЕн сайтчето ми.
Наистина, хич не обичам снимките с хора, само се кахъря, че не съм там пак или пък ме удря някаква носталгия и прочее. Докато виж, да снимаш гъба за дъска с разтопена захар в нея е друго нещо. И то какво нещо, от онези неща - за извратеняци. Или може би за криворазбрани хора. Абе все тая, обичам да снимам странни неща - вилици и капли в рейсовете. Човечета от скъсани плакати, сърца по плочките, интересни лозунги и реклами, както и тъпи мутри под интересен ъгъл. Особено обичам да снимам улиците и различните мръсотии из тях. (Леле - черпя всички с George Backer - Una Paloma Blanka, свалете и чуйте тая песен задълже някой път, когато сте достатъчно спокойни, за да я изслушате докрай) Веднъж например снимах едно плюшено мече, изоставено на прозореца на едно маце на бул. Васил Левски. Представяте ли си ? Какво би си помислил Апостола ? Че изоставяме току-така играчките на децата си ? Боже, опази ! Хората по света нямат какво да ядат, ама на мен к'во ми пука все пак, аз си взимам примоцийка на МакДоналдс (2 чийза за 2 кинта, оферта е), да се оправят другите.
Та супер яка работа са снимките на странни неща, особено ако имаш готин фотоапарат. Как искам да си взема някой цифров фотоапарат, 4.3 мегапиксела примерно, с 3х4 (цифрово/аналогово) увеличение и много обективи. С огромен дисплей и въпреки това да си има визьор, звучи готино. Някоя Коника примерно, за 2-3 хиляди лева, колко са? Нищо пари, ресто...Но както и да е, да оставим рестото на сервитьора, защото сме културни и знаем, че така се прави в заведенията. Особено ако си с пичка и не искаш да изглеждаш супер келеме (зависи от пичката де..). Аз лично предпочитам да купя на пичката едно кафе от кафе-машина за 0.40 лв. (няма да й взимам сметана или мляко, разбира се) и примерно да си делнем едно шоколадче LZ. Много ще е кофти за нея ако не яде натурален шоколад, щото откакто пуснаха новия тъмен шоколад с атмосфера и рядко хапвам друг вид.
Да, точно за шоколада ще ви говоря сега. И за групата LZ, разбира се. Днес се зарибих с песента им: "Обещай Ми Любов", горещо я препоръчвам на всички ценители на българската музика. Вярно, че Силвия Кацарова не е много лицеприятна, но пък пее хубаво, поне в тази песен. Нейната група е от онези неща, правени в България, които понякога ме карат да се чудя защо наистина сме толкова зле. Имам предвид, че имаме култура, имаме умни хора, имаме и работливи хора, имаме природа, имаме спорт, и хубав шоколад имаме (LZ). Защо, по дяволите, сме на това дередже ? Енцислав Харманджиев сподели на мен и колегите ми от УНСС, които бяха на упражнението по Микро в събота неговите възгледи по този въпрос, и човека има право, донякъде обаче. Донякъде, защото при нас, българите, всичко е добре, ама донякъде. Нищо не можем да направим докрай като хората - не можем да сме с руснаците докрай, сега и с американците нещо не се бутаме докрай. В Европа също се съмнявам да изкараме нещата докрай. Май и жените си не оправяме докрай, щом се пласират толкова успешно в Италия...Ето сега, например, моето поколение е или White Trash или супер сбъркано на тема чужбина и зубрене. Не ги разбирам, наистина. Защо ако не искаш да ходиш в чужбина и не ти се учи до скъсване, само и само да не се хванеш на работа, защо трябва да се друсаш тогава ? Не ти ли стига, че възрастните се друсат и ти показват колко е гадно. Показвали са ти какво е проституция и наркопазар неведнъж, нали ? Дори и ти си пробвал поне едното, ако не и двете, поне веднъж, нали ? И докато тревичката е малък грях, то вече връстниците ми отдавна си пафкат на закуска с кафенцето и по обяд вече са на две линии амфетамин Це. Защо ? Нямат кинти, няма смисъл, нямат стимул ? Ами, кинтите идват с бачкането или с престъпността - избора е твой, не виждам смисъл да коментирам този казус. Смисъла е пред очите ти - всичките ти приятели, родителите ти, хората, на които им пука за теб ! Стимул ? По презумпция (черпим Олег!) българина няма стимул да се бори, той се счита за най-долната прослойка на европейското население. Даже забравя за албанците...Шегувам се, много повече сме от повечето народи. И като народ, и като индивиди, да сте чували за някоя държава, в която доскоро да са имали президент-комунист, министър-цар и най-влиятелен българин - ТУРЧИН ?!? Защото аз не съм чувал, сигурно няма и да чуя. Тук сме се събрали странна сган, всякакви изроди са си оставяли боклуците в България през вековете. И сме се получили ние, може да сме грозни, може да сме хубави, такива сме. Като не ти харесваме - върви при другите, намазани с грим. Тук сме истински, Бай Ганьовци ако щеш. Само жените не са ни истински, те са купешки. И то от евтините (прощавайте ме дами), наистина са много красиви, но явно сами не го осъзнават...
Повечето хора, които ме познават, знаят че съм расист. Някои обаче знаят и, че много обичам една еврейка, че станах приятел с една негърка-индийка, че един циганин ми е много добър приятел. Това е защото тези хора с нищо не се различават от мен, във вените им има същата кръв, като в моите (повярвайте ми, виждал съм им кръвта..! :) Но пък си оставам расист, защото хората говорят за България като за някаква помийна яма, която затъва в себе си заради нас, българите. Расист съм, защото някои използват малцинствения си произход за да се облагодетелстват на чужда сметка. Расист съм, защото вече няма много расисти в България, или поне не се показват вече. Някога мразех скинарите, но сега ги уважавам, особено онези, които знаят в какво вярват. Аз вярвам в България, вярвам в шоколада ни, вярвам в Силвия Кацарова. (прочети ТОВА ако и ти вярваш в България)
А ти в какво вярваш ?


П.ослепиС.: Съжалявам за емоционалния ми изблик накрая, просто слушах една песен и нещо се ядосах. По принцип на живо съм по-опасен на тази тема, не ме подклаждайте !