ул. Христо Белчев, III-а част

Продължавам с разходката из улица Христо Белчев. За тези, които не знаят къде е тя - отидете в центъра, попитайте, ако пак не я намерите - върнете се на село.....
Та значи, днес ще ви говоря за заведението Лагуна. Много готино място, малко тузарско, скъпичко, но пък си заслужава. Обслужването е що-годе на ниво, храната и напитките са си храна и напитки. Готвят много добре, но има един проблем. Гофретите. Леле, тези гофрети. Няма по-сладко нещо на света. Направо са отвратително сладки, от онзи вид, когато първо езика ти залепва на непцето, после ти се повишава кръвното налягане, а накрая ти се завива свят и ти става тежко. Веднъж се борих около половин час с една такава гофрета, за да успея да я изям цялата и да не пусна фира. Все пак струват доста пари, а аз не съм завидно богат...
Обикновенно ходя там с Владо, лафим си, закачаме се със сервитьорките, мъчим се с гофретите или просто пием студен чай. Направо сме станали маниаци на Нестий, аз пия праскова, а той - лимон. Много ни кефи сокчето, само да беше и по-евтинко, немаше равно да има. Но това са бели кахъри, все пак не струва 20 лева, на приемлива цена е. Както и всичко останало в Лагуна, там всичко е приемливо като че ли. Приемливи са и другите клиенти на заведението, не викат много, държат се културно, не са на 80+ години и имат приемлив външен вид. Понякога даже идват яки пички, ама нас ни е шубе да ги сваляме, щото не се чувстваме турбогъзари. Жалко за яките пички...:)
А, пропуснах да ви кажа, че Лагуна има три части - основна част, долен етаж и градина. Долу май е най-хубаво, има декоративно фонтанче и обстановката е задушевна. Това сигурно се дължи на притъпената светлина и недостига на място. Даже на места стълбите са заплашително близко до черепа ти, когато минаваш към вътрешните маси. Но пак бели кахъри, струва си да се прежали в името на общата приемливост. За градината няма да ви разкажа много - само два пъти съм сядал там, не ме блазни особено, там е пълно с фонтани и разни други гьолчета. Живописно е, но аз предпочитам кожа от зебра и пички (не кожа от пички, просто пички...). Основната част на Лагуна е напълно приемлива и силно напомня което и да е друго готино кафе. Стилни мебели, яки пепелници и средно-грозно-чаровни сервитьорки, но пак повтарям - ПРИЕМЛИВО е.
Писна ми да пиша за Лагуна. Толкова за нея. Мързи ме да пиша за каквото и да било, сори на Олег, обещах му да попиша за УНСС - отново го отлагам, дано скоро да се проявя като по-сериозен и да си седна на гъза. И от днес имам преживявания, достойни за вечно запечатване в блог-а, но и те ще почакат, имам силна памет и едва ли ще ги забравя.
Айде лека...