точка.dot

окапват тихо листата
в гората,
блести ли Луната, блести
пронизва вятъра мрака
не чака
лети времето, лети
събужда Природата жива
и дива
ето живота започва
и в него се вкопчва
желание за нова
готова
страхотна прокоба
със тегнеща злоба
и безкрай препирни
бълва човека искри
вилнее в страховити игри
от кибрит
гори Земята, гори
галят лъчите водата,
горката
отразява на злите лицата,
в главата се раждат нови лъжи,
клевети, но уви
вглъбени във скока
с посока
жестока
забравят урагана метежен
и неизбежен
отмиващ вкуса нежен, небрежен
от склона, тъй снежен
и падат като листата
в гората,
блести ли Луната, блести...