Един есенен ден по павето..

хора, братя, непознати,
малоумници и тарикати
образовайте се малко, моля,
покажете мъжка воля

Днес беше направо пролетен ден из София. Докато чаках Владо на Съдебната Палата се огледах/заслушах наоколо и останах с впечатлението, че е някой си април. В навечерието на новата година се озовах в една тиха, изпълнена с миризми и цветове, столица. Грозно жълтите плочки пред загражденията на палатата бяха все още мокри и не създаваха кой знае колко комфорт на пешеходците. Пътното платно пък се намираше в перфектна кондиция, с изключение на периферията, до бордюра, която беше удавена в кални гьолове. Имах чувството, че таксиджиите ме гледаха със греховно задоволство зад стъклата на рикшите си. Сякаш ми се присмиваха, че те слушат радио Мангал+, а аз разглеждам тъпите плакати на Булстрад за Пенсионно Осигуряване. Доста гротескна картинка. Защо тези хора искат да ме накарат да си представя как се живее с 2,90 лв. на ден ? Скапаняци....само разпространяват лошо настроение из така и така не особено щастливите хорица.
От както затвориха бул. Витоша за коли, броят на прекосвачите й силно се увеличи и хората сякаш засияха от щастие, за дето могат да си джапат из локвите, но като царе - по шосето. Пълна идиотщина, вярно, сега е по-готино, като Витоша е пешеходна, но защо никой не използва тротоарите ? Даже и витрините не предизвикват очаквания интерес, много странно. Явно обаче броят на усмихнатите хора в София е константа, защото забелязвам, че по преките улички, по другите булеварди и въобще из цялата пътна обстановка, се шири една неприязън към барикадирането на такава централна пътна артерия. Шофьорите мърморят сърдито и гледат из под вежди знака за Забранено Влизането на ъгъла на Аптека. Сигурно из главите им се лутат милиони зли планове, как да успеят да избегнат задръстванията и да се приберат по домовете си преди 9 вечерта. Намръщени граждани виждам и по Графа, който ми е много анти място в София. Особено във влажна обстановка, особено при площад Гарибалди. Точно срещи бившето Colors винаги има ОГРОМНА локва, през която минават трамваи и автомобили, и без особено да им пука превръщат преминаващите наблизо в участници в безумно кално рали. Някой пита ли ме дали искам да се прибера мокър и мръсен като гъз вкъщи ? Не ! Като напсувам по-силно преминалия с пълна газ джип Мерцедес Джи класа какво става ? Бягам, за да не ме бият яките батковци с големите бицепси. Много са ми приятни тези типове. Особено чаровни са когато се въртят целите, защото не могат да си обърнат врата, без това да повлия на кръста и гърдите им. Онзи ден примерно се разминах с един, който съвсем спокойно да участва в някакво фитнес състезание, мускулната му обиколка сигурно беше колкото моята гръдна такава...На такива им викам Бате Здравко. Аз не искам да съм Бате Здравко-вец.
Харесвам се такъв, какъвто съм си. Който не ме харесва - няма вкус ! А който ме харесва - не ме заслужава ! Така си е. Разни момичета ми споделят, че много биха искали мъж с огромен гръб, широки рамене и колосални ръце, да ги гушне така, че да се изгубят някъде около трицепса и четириглавия мускул (нали имаше такъв ?). Не ги разбирам аз тях. Какво толкова готино има в това да пиеш протеинова каша вместо кафе ? Да си биеш нандролон вместо да ядеш чийзбургер, да кибичиш във фитнеса по 6 часа дневно вместо да си полафиш с приятели. Оу, забравих, приятелите ти СЪЩО са във фитнеса, и всички си говорите за пички и мачове докато блъскате на гладиаторите. Яката работа...Много комплексарска история ми изглежда т'ва. Както жените се притесняват за килограмите си и дали гърдите им са достатъчно големи, така и мъжете се сдухват, че нямат 8-редов фаянс на корема и две гранитни плочи на гърдите. Но все пак, въпрос на вкус. Всеки с претенциите си, нали така ? Аз се кефя на фантастика примерно и бих си прекарвал повечето време, четейки книжките на Айзък Азимов ако имах време. Всеки луд с номера си, а аз имам цяла вариететна програма.
Днес обсъдих с едно момиче два филма: Closer & Unfaithful. Хубави филми, добри сюжети, добри актьори. Само не схващам някои работи в тях: защо примерно Джулия Робъртс остава с ония дивак, защо другото маце забегва за Щатите, защо всички прецакват Джъд Лоу ? Той ми беше най-симпатичен във филма, не е честно. Жените наистина са мистериозни същества, или са адски интелигентни и необясними, или пък са толкова тъпи, че те самите не знаят какво и защо го правят. Надявам се един ден да разбера кое от двете е. Разни хора ми казват едно, други - друго, трети просто мълчат, а то накрая излиза хептен различно нещо. И като се зачудя защо, аджеба, стана така и просто гледам тъпо в пространството. А пространството е изпълнено с напрежение, сякаш нещо наистина важно предстои да се случи. Не сте ли го усещали ? Аз всеки ден съм нащрек, за да не изпусна случайно това събитие, а то не се случва.....още....Като се разхождам из София и виждам как и други хора, освен мен, усещат напрежението и също трепнат в очакване. Като че ли чакаме да се приземи летяща чиния и да се покажат няколко малки, зелени човечета и да оповестят Апокалипсиса, съпроводени от баладно изпълнение на Елвис (лично). Ами да, Елвис е жив, както и много други. Всичко е една конспирация, целяща да ни обърка и да ни внуши, че маргарина е по-малко безполезен от маслото, а дъвките Орбит наистина помагат да опазите зъбите си. Долна лъжа и подла инсинуация. Всички са маскари ! Вярвам само на майка си, но и тя ме е лъгала. Как да не трепне човек в очакване в един такъв свят, изпълнен с лъжи и клевети? Аз направо се чудя как още не е имало ритуални самоубийства насред центъра, на Попа примерно, в знак на протест срещу коалицията на БСП и ДПС. Тая глупост примерно ме изкарва извън нерви и още повече допринася за напрегнатото ми положение. Също така и увеличението на цигарите ме вбесява, сега ще трябва да пуша вносни цигари. И това ако не е пропагандиране да изберем българското...Забелязвам, че на никой не му дреме, че хората са нещастни, че с всеки изминал ден трябва все повече да бързаме за някъде. Че искрените усмивки и детинската радост са все по-рядки явления, че 16 годишните в Амор имат дънки с по-ниска талия от танцьорките в Ескейп. Че днес едно момиче (максимум на 16 години) в трамвая не носеше бельо, че момчетата в осми клас пафкат тревица, че срещу 10 лева полицаите ти пазят кашето в патрулката. Че въпреки засиленото полицейско присъствие, един приятел кара всеки божи ден без колан и още не са го спрели. Че се държим учтиво само пред непознати, и то не винаги. Не винаги, защото в другите случаи ги псуваме и ругаем, така както никой не е псувал и ругал преди нас. Точно както с любовта ! Нали и вие обичате както никой друг ? Защото и аз така ! Всички сме уникални, сигурно някой от нас даже обича с главата надолу, разхождайки се на ръце из стаята, ей така, за да е по-оригинален. Забелязвам че имаме склонността да се мислим за нещо повече от околните, а не осъзнаваме, че сме една миниатюрна прашинка от Космоса. Даже цялото човечество, взето заедно, едва ли е по-съществено от обикновена коркова тапа, ако погледнем реално на нещата. Така или иначе ни изяждат червеите един ден, освен ако не ни кремират, тогава просто се сливаме с милионите тонове боклуци в атмосферата.
Та общо взето такива мисли ме споходиха днес, вчера и утре. Докато се разхождах из софийските павирани улици...
Fin.