Любовта и гладът

Някои забавни теории за мъжката любов гласят, че тя минава през стомасите ни. Не знам дали това е истина и честно казано се съмнявам. Единственото, което ги съчетава в моя случай е фактът, че снощи гладът ми се прояви точно когато се опитвах да притъпя една друга, далеч по-силна и неутолима агония. Не успявах много дълго време и накрая заспах.
Roxette - Crash! Boom! Bang!
Като всяка уважаваща себе си история, и моята ще започне с "Имало едно време".

Имало едно време едно момченце, което наистина вярвало в добротата на хората и се опитвало да върши добри дела при всяка възможност. Не, това не съм аз, определено. Който мисли повече за другите, отколкото за себе си е просто един ГЛУПАК. И то още не съм аз, май не мисля за никой, дори и за себе си.

Ако любовта беше море, то щях да се удавя.

Иронията е най-страхотното нещо в живота ми, непрекъснато се одивлявам на нейната зашеметяваща сила да ме кара да се смея през сълзи. Последния случай е свързан с повратните две седмици и началото, и края на една връзка, на едно и също място. Сигурно дори е по едно и също време, но да не ставаме педантични. 14 ми е любимо число, защото е съставено от любимите ми 1 и 4 (другото ми любимо е 0), а също така защото съм роден на 14-ти. 14 дни ми бяха нужни, за да разбера, че не съм желан, че на някой му пука за мен точно толкова, колкото на мен ми пука за населението на остров Суматра. Също така разбрах, че когато някой иска да се свърже с теб, то той ще знае как да те намери. И обратното - щом не те намира - значи не иска....Интересно е обаче защо винаги се появяват онези малки, чаровни нещица, които изникват сякаш от нищото и те карат да бъдеш по-различен от това, което искаш да си.

Ако любовта беше залез, то бих лежал вечно на плажа, гледайки пламтящото слънце.

Живота е изграден от малки и големи неща. Големите неща също са изградени от малки неща. Следователно: важни са и най-малките детайли. Примерно един празен поглед, една замъглена искра в очите, един миг на несигурност, един простичък жест. Ако обърнете внимание на всичко, което ни заобикаля, сигурно ще забележите, че хората се държим странно едни с други. Сигурно ни е такава природата. Странна. Понякога правим разни неща без определена цел и без да премисляме последствията от действията си. Особено често ни се случва, когато става дума за любовните взаимоотношения между нас. Ставаме неадекватни, противоречиви, абсолютни неподвластни на каквато и да била логика, и най-лошото - ставаме търпеливи. Защо ? Защото имам още осем живота да живея ? Защото по цял ден се чудя как да си късам нервите ? Дори едва ли е защото си заслужава....

вените, изпълнени с живот
не разбират от емоции и чувства
зашифровани с неразгадаем код
продължават бясно да препускат

Търпението не е добродетел, напротив, то само води до смирение и покорство. А хората, които ме познават, знаят, че никак не съм смирен и покорен, дори съм малко бунтар. Обичам борбата, във всяка нейна форма (без класическата борба, тип: Армен Назарян). Даже обичам да ми е гадно, сигурно защото The sweet ain't as sweet, as if you've tasted the sorrow. Борбътъ праи рънътъ, нещо такова.
"Даже да горчи, наливай ми любов.." Да, ама НЕ ! Този път горчилката ми дойде в повече, не става така. Отказвам да платя, връщам поръчката. За жалост не съм забелязал табелката: "Рекламация - на касата!". Ех, пак се прецаках...И то точно по празниците, гадна работа, поне по-гадна от обикновено.

Ако равнодушието е светлина, то по-добре да ослепея.

По-добре да падна духом, отколкото да духам паднал ! Писна ми от префарцуненост, маниери, целувки, усмивки, учтивост и прочее глупости. Не разбирам защо алкохола трябва да е ФИЛОСОФИЯ, защо пазаруването е СЪБИТИЕ, защо интригите са начин на ЖИВОТ и най-вече не разбирам - защо лъжите са втора ПРИРОДА. Колко по-лесно щеше да е ако всички бяхме научени да си казваме истината в очите, а ? Без намеци, без преструвки, без задни мисли. Само истината....и малко комплименти от време на време...Но щом не сме научени така, можем поне да внимаваме как лъжем нали ? Дали някоя лъжа няма да доведе до друга, а тя от своя страна до трета, и така докато целия пейзаж се омотае в лъжи ! Представете си следното: проскубан, овехтял, остарял помияр, със съответния тъп кучешки поглед, силно наподобяващ телешки възторг. Грозна картинка нали ? Особено когато ви скача с калните си лапи и се заиграва с вас (поне привидно). Оставяйки кални следи по светлите ви панталони, вие се чудите дали този изрод не иска да ви захапе или подсъзнателно решава да ви намърля, за да се срамувате като ходите по улиците. Особено много неприязън се събира у вас, когато песът гальовно ми разджваква крачолите и оставя трайни следи от съществуването си върху вашите дрехи, в по-редки случаи и върху вас самите. Но какво става в такива ситуации, когато въпросната гавра на природата е собственост на приятел, любим, роднина или друг близък ? Казвате "Ей, сладур, оу, колко си готин, хайде недей сега, после ще си поиграем...Ау колко сладко се закача, гледай как ме поръфва !" Цялата ярост и ненавист към животинката ми се притаява и само чака отдушник, за да изкипи и да запари някой невинно преминаващ по склона на вашето ежедневие. Само защото не събирате смелост да кажете "Марш оттук бе помияр !" И аз не събирам смелост, за това си водя блог.....

да дам пример?
не мога, убий ме
искаш мъдрост, съвети?
не живей с маниери превзети

Дали случайно няма каталог за това, как да се държим с приятелите си ??? Би било готино...след като вече доста хора започнаха да водят каталожен начин на живот. Очаквам скоро да видя и бар-кодите им на темето. "Щом ще ходим на чалга - трябва да си сложим онези дрешки, с онова коланче, но в никакъв случай с онзи шал, той е за друго!" ; "Леле, утре ще ходим на пазар, не знам какво ще правя!!?" Сигурно ще харчиш НА ТАТКО ТИ КИНТИТЕ !!!! Овца...
"Мило, извинявай..." 17 знака (пребройте ги, с разстоянието са 18) и десетина стотинки (SMS). Това е цената на един малък жест (като тези, за които ви говорих по-горе). Едно малко показно, тип: не схващаш ли, че ми пречиш да се забавлявам ?
Не, не схващам, аз съм прост селянин и си знам само трите любими неща: бира, л'еба и да 'еба ! (' това са ударенията в случая..)
"Нямаш право на мнение!" добре, сигурно си права, аз съм само една прашинка от Вселената, нищожество на въглеродна основа. Но имам право да си хвана рикша и да си тръгна. Също така имам право да те оплювам, колкото си искам. За жалост не искам. Ти си си такава, каквато искаш да бъдеш. Сигурно си доволна от постигнатото, тъй че е безсмислено да те коментирам повече.

Ако любовта беше ти, то досега да са умрели всички мечти.

Мъжете сме много упорито животно, брей, то вижда, че пред него два метра дувар, ама напиня да мине. Тъпо копеле, т'ва е. Аз де, да не се обиди някой....Имам си толкова други грижи, даскалото, кинти, семейство, близки, приятели...а аз какво ? Губя си времето в кроене на планове и разкрояване на чужди такива. Ето, днес си копирах лекциите по Социология и смятам утре да ги гаврътна едно хубавко. Супер сухарска материя, ама нямам избор, после и от учебника ще зубря (съмнявам се, но звучи добре). Сигурно ще пукна от скука...Знаете ли какво разведрява от учене, любов, болест и прочее ? Подаръците ! Днес също така напазарувах коледните подаръци на родата ! Особено голям кеф ми беше в детския магазин, за да избирам между билярдна маса и Лего-заместител. За миг се осетих, че искам да купя играчка не за Алекс, а за мен. Имаше толкова много хубави играчки, че исках да се прибера вкъщи с един чувал ! Домъчня ми за едно време и се ядосах, защото някога нямаше такива неща, имаше само "Не се сърди, човече!".....

в очите напират сълзи
но не потичат навънка, уви
мъка, тъга и яростен ропот
намират утеха в радостен повод

До преди малко слушах Каналето - Песен за Червената Шапчица. Мислех си защо не пия мастика, после се замислих и за всички други традиционни неща, които не обичам и не правя. Не обичам сирене, маслини, крем-карамел, шкембе, пача, дреболии, анасон, уиски, ярките цветове, курвенските дрехи, черния молив (за очи), кишата по тротоарите, слоевете плакати по стълбовете, светещите надписи, фешън прическите, ботуш-маратонките, впитите панталони (особено дънки), селските маниери у мъжете, женските маниери у мъжете, женските маниери у жените, излишната превзетост на жените, безбройните магазини за обувки, натрапчивостта на промоциите, липсата на лалета, панелното строителство, задръстванията (освен ако не са колосални, като днешното - 50 минути на Лъвов Мост, тези задръствания ми харесват, има нещо харизматично в тях, цялата ситуация, когато шофьорите са слезнали от колите си и след като са псували, вече се усмихват и се подхилкват), жегата през лятото, студа през зимата (без снега, него го обичам, и дъжда го обичам по всяко време), пенсионерите в адския транспорт, маршрутките, моста на НДК (защото почти винаги си изпускам рейса, докато го прекося..), площадчето под моста на НДК (там където спира 72, супер депресиращо място, като в някой филм с нарко-сделка), екшън-филмите (почти без изключение), сериалите (пак почти без изкл.), Биг Брадър, предаванията за пластични операции, повечето предавания по MTV, повечето предавания по всичко телевизии, тъпите реклами по радиото, факта че няма повече предавания като Тройка на Разсъмване (не че и те не изпростяват, но са свежи), абсолютизирането на нещата, не-абсолютизирането на нещата (все пак НЯМА средно положение), списъци като този.

Ако целия ми живот беше миг, сигурно бих го прекарал с теб.

Ей така, с теб, щото съм мазохист, и мойта не е лесна !


П.ослепиС.: Текста по-горе е просто сбор от много думи, не е предназначен за нищо и никой. Който си мисли, че нещо е такова, да знае, че не е. Нещата определено не са такива, каквито са. Същото важи и за совите (справка: Twin Peaks). Ай ! 42