Владо Дюнера, пост-ескейп сюреализма & други

Здравейте отново ! След дълга творческа пауза се завръщам !!!
Днес намразих Надежда, снега и телевизорите, наистина смятам, че съществува някакви велика световна конспирация, включваща поне два от тези три фактори. Първо, още със събуждането ме заля белотата на пейзажа. Красота, но спъва плановете ми за деня !!! Гадна красота...В последствие разбрах, че нямам интернет - страхотно!!! Мамка им на доставчиците, мамчето се зазвъня и хората пратиха човек у нас след няколко часа (към 14:00). Дойде момчето, започна да си прави неговите супер странни и необясними проверки по настройките на компютъра, забелязал съм, че в това им е силата на техниците - да правят разни неща, които не би могъл да си ги обясни един нищо-не-подозиращ интернет юзър и единственото, разумно нещо, което е редно да се направи според обичая е да кимаш с глава и да се съгласяваш с всичките упреци на "квалифицирания" персонал, особено когато те обвиняват жената в къщата, че е прецакала ВСИЧКО. Все пак не си ти виновен, нали ? Не - виновни са телевизорите ! За това, че когато сложиш кабелна и трябва неизбежно да прежалиш един ден от живота си за да прередиш каналите така, както някой ДРУГ иска (щото ако мен питате и така са си добре, нищо че любимите ми канали са на интервали от 20 натискания на бутон един от друг) да бъдат подредени. Може би виновни са и тези копеленца от кабелния оператор (Евро*** в случая), предполагам, че не би им било особено трудно да пуснат самия сигнал на телевизията с подредени канали в някакъв разумен ред (да речем първо да са българските, след това стойностните чужди и накрая да е пълнежа за пенсионери). Скапаняци са всички, които работят нещо общо с телевизията, все повече се убеждавам в това напоследък. И всички събития (светски и лични), пряко или косвено свързани с телевизиите също са ПОРОЧНИ и, следователно, подлежащи на морална присъда от обществото !!! Сигурно се питате защо съм толкова яростен и гневен ? Ами, защото малко множко ми се насъбра тези дни.
Ето какво стана в общи линии: разбрах, че Владо искал да отваря верига заведения за бързо хранене, тип - дюнерджийници, че родителското ми тяло силно намалява (клони към минус безкрайност вече..), че останалата част от родата ми също не е In A Very Happy Place в момента, че съм зверски тъп (това го разбрах от УНСС), и също така разбрах, че не мога да взимам качествени решения и нещата рядко стават както АЗ искам. Представете си следната картинка от 8-и декември насам (като обаче направим малки промени в историята: Владо наистина си бачка с дюнерите, а аз съм наследил заедно с братята империята Тъпопласт).
Дзвъъъън !
- Мамка му, 8 часа...
Серия звуци, които използват африканските племена за сплашване на лъвове. След това ставам трудно и бавно се запътвам към банята, докато правя характерно почесване с лявата ръка. Пускам водата, както винаги обърквам кранчетата и пускам студената, стряскам се от резултата...Миенето на зъбите е съпроводено с тъпа физиономия в огледалото и тренировъчни задрямвания, облегнат на стената. Изплаквам се с ледената вода и усещам, че започва да ми харесва, някъде бях чел, че му викат мазохизъм...
Ще се обличам, избрал съм възможно най-мръсните си дънки и една фанелка, с дупки (малки, но все пак дупки) точно отпред, на гърдите. Майната му, не съм фешън виктим, ще си ги сложа ! Слагам ги, взимам папката с лекциите и тръгвам. Тъкмо стигам до колата и се сещам, че нямам химикал, връщам се и си взимам онзи металния, със синьото...
Запалвам колата и давам на задна, когато усещам, че ми е трудно да боравя с педалите, защото съм по пантофи. Псувам наум и се смея на яве, връщам се за втори път да си обуя обувки. Казвам си, че ако забравя нещо трети път, като се върна няма да тръгна повече и ще си легна да доспивам.
Отново се озовавам в колата, след кратък размисъл решавам, че вече съм взел всичко и се ядосвам, защото би било страхотно да си поспя до обяд. Но съм доблестен човек и тръгвам към УНСС. По пътя се чудя дали съм взел правилната папка с лекции и стигам до извода, че е четвъртък, щом алармата ми ме безпокои в 8 часа. Четвъртък е единствения ден, в който имам лекции в безбожно ранния час 9:00. Паркирам супер нелепо пред главния вход и налазвам в кишата на пътното платно. След като вече съм супер кален и мокър се добирам до залата по Икон. Социология. Разни хора се опитват да ме заговорят и ми се присмиват с "Добро утро", но аз твърдо ги игнорирам и ги дарявам с неповторимата си намръщена физиономия.
Започва лекцията и си доспивам в седнало положение с цайси с леко затъмнени плаки на лицето (селски тарикат). Сигурно е било интересно, другите са доста бодри след това. Отивам на кафе с колегите, защото имаме колосална дупка от три часа между лекцията и следобедните упражнения. Както винаги си говорим за пълни глупости и играем белот в Бардака. Решавам да се обадя на любимата, тя обаче не вдига. Сигурно е в час...дано да е така...Някакви типове се надъхват да джиткаме джага, но аз не съм в настроение и предпочитам да се надрусам с кофеин. Взимам си още едно дълго кафенце и една количка. Очите ми започват бавно да се отварят и започвам да виждам цветно. Нещата изглеждат различно, особено след като тя ми звънва, даже отивам да разбия илюзиите на простосмъртните джагисти.
Времето лети, вече е 2 без нещо, след още два житона на джагата и вече съм в залата за упражнения по Стоп. История.
Умирам от скука...говорим си за аграрната реформа след Освобождението. Много е малка залата и дори не мога да спя, едвам издържам час и половина до следващото упражнение по Икон. Теории. Поне пича е готин и ни пуска 40 минути по-рано.
И така, 16:50, аз съм отново пред УНСС и се качвам в баничарката. Газ до дупка и замалко да се размажа като коп*ле на завоя след НСА, на път за Марсилията. Както и да е, стигам до там и сядам да пия още кафе с Владо.
Говорим си делово за бизнес и общи интереси. За жалост и двамата си вървим с прякорите Владо Дюнера и Гого Найлона...супер зле...Но пък имаме свежи идеи за сайтове, сигурно скоро ще ги реализираме. След като сме обсъдили бизнеса, политиката, историята, нашите мегаломански виждания за бъдещето и разбира се, жените, се разделяме и аз се запътвам към центъра.
Бахти задръстването има на Орлов Мост...неописуемо е, късам си нервите и след 45 минутно чакане се добирам до Попа. Имам среща, на която закъснявам, но както може да се очаква, и тя закъснява. Яката работа, добре че съм се заредил с цигари и си пуша най-спокойно в колата. Миг безвремие и вече съм щастлив. Цуни-гуни и вече търсим паркинг място, а това е едно от десетте изпитания за джедаи в София. Особено в час пик като 18:30, но аз съм изрод и се набутвам на някакъв тротоар на Денкооглу.
Набутвацията по заведенията из центъра е много странно нещо. Хем си късаш нервите докато намериш къде да спреш, хем все ще се намери някой в заведението да ти опъне нервите, хем буташ кинт и осем за една Лаваца. Интересно явление е...Единствено уважавам Джаз и Пиано баровете, там с удоволствие бих си давал парите, просто обожавам джаза.
След центъра обаче настава време разделно и правим триумфална обиколка на околовръстното, докато се изпратим. С тежест на сърцето слизам от планината и решавам, че не ми се прибира, що пък да не мина през Владо. Речено-сторено, ей го къде е Лозенец. Тоя идиот също не спи, ма'а StarCraft, та пушек се вдига. След като го дочаквам да си довърши и играта се правим на гъзари и пушим цигари в тоалетната. Той почва да ме зарибява с някаква фирма за грилове, печки, котлони, тигани и всякакви такива глупости. ЕкстраПром ли беше, нещо подобно. Аз на свой ред му вкарвам оферти за екструдер Ерлекон за полиетилен ниско налягане ! И двамата решаваме, че разговора все повече затъпява и започваме да обсъждаме новия Максим и Елена от ББ2. Той нещо не й се кефи, аз обаче съм й фен. Готина мацка, ама кофти си опече нещата...Абе дреме ми, да се оправя. Стана вече никое време, викам да си бегам към дома.
Пушим по още една цигарка в кенефа и вече съм си в таратайката по Св. Наум за към Семинарията. Някакви странни типове тичат из гората до нас и ме стряскат, ама и аз ги постреснах като за малко да блъсна единия...Сдухаха се и спряха да се ебават, на мен също ми е сдухано и давам газ да се прибера бързо. Пак за малко да се претрепя, тоя път точно пред нас, на отбивката за паркинга имало лед.....аз от къде да знам ?!? Спрях на 2 санта от оградата...
Както и да е, жив и здрав се прибрах и сядам пред компа. Пиша смс-че на любимата, нервя се докато ми отговори, но всичко е добре, когато завършва добре. Хоп, имам фантичка в хладилника и малко чипс. Плячкосвам всичко за нула време и се насочвам към blogger.com за да попиша малко. Оф, тъпо ми е, мързи ме зверски, майната му, утре ще пиша (така си казвам от две седмици).
Я да си пусна нек'во филмче по теве-то, цъкам на бтв, нтв, фокс и диема - няма готин филм. По дяволите, знаех си, че трябва да си платя за HBO...Опа, след кратък размисъл се насочвам към "хубавите" канали...Ааааа, хикса го няма, а по Спайс има гей вечер, т'ва не е истина. Псувам цветущо в продължение на половин час и заспивам, унесен от Elvis - It's now or never.

Това би бил един четвъртък от моя живот, ако нещата бяха по-различни. Но не са. За сметка на това сега трябва да мисля за хиляди неща, да се притеснявам, да чакам, да бързам, да тичам, да седя...Ужасно е, но това е животът, рекламация на касата !
Фактите са противоречиви, нищо не е сигурно, дори не знам дали наистина Лиса Стансфилд е обиколила света. Но не ми и пука особено, песничката й е много добра.
Това беше...


П.ослепиС.: Не мисля да описвам дните един по един, затова направих това супер-сборно нещо, вярно че ги няма повечето моменти (като например водката в 5 часа следобяд в Пчелата и последствията от нея..), но ако трябва да напиша нещо по-конкретно - казвайте !!!