Българската страхлива пасмина (БСП) - журналистите

Добър вечер, драги читатели ! Днес сме се събрали за да изчегъртаме от изтъркания под истината за българските (псевдо)журналисти.
За да надникнем обаче по-стойностно в проблема, нека се върнем в самото начало.
Всичко започнало с пишещата машина (знам, че не е вярно, но да го приемем за факт, иначе няма да стане готино). Някой мъдър и начетен човечец взел, та измислил машина, с много бутони, странна матрична система за отпечатване, и малък процеп за лист хартия. Тази джаджа била много полезна за множеството некадърни драскачи, клюкари и всякакви други измекяри, използващи писмеността за разпространение на глупостите си. Зародили се публицистите, журналистите, редакторите, отговорник-редакторите и много други видове редактори. Тяхната функция била напълно неясна, уж нещо правели, уж нещо пишели, но никога не излизало нищо, особено когато трябвало да излиза нещо по-конкретно. Такива са и нашите пъзльовци - журналистите.
Страшно богоязливи и пълни мишковци. Страхували се от великия Господ-Бог на гилдията - общественото мнение. Но имали и други страхове - обривали се в панически лунички, когато, не дай си Боже, се налагало да се подложат на някакъв риск, пишейки статия на по-пикантна или по-сериозна тема. Рядко се осмелявали да пишат за политиката, такава каквато всъщност е, още по-рядко цитирали действителни случки и имена. Всичко това е за да избегнат отмъщението, а то неизбежно застига всеки - няма застраховани. Определено няма, още повече - журналисти. Вярно е, че от време на време се появява някой по-нахакан и смел, но това е само временно явление и като всяко чудо за три дни, и тези доблестни драскачи много бързо изчезват в мъглата на българската журналистика. Такива бяха Михнева, Ахчиева, Тицин, Тренчева....сега такъв е Васил Иванов, но и той не смее да се занимава с наистина опасни теми.
Говоря ви всички тези работи с пълна увереност, защото имах възможност да разбера доста конкретно кога журналистите ни се въздържат да обърнат внимание на проблеми, засягащи цели институции в България и способни да преобърнат с главата надолу цялото общество. Наистина се страхуват и не смеят. Жалко, защото имаме нужда от повечко смелост и обществена информираност за нещата, които се случват всеки ден около нас.
Някой трябва да извади истината наяве, но сам човек трудно ще привлече вниманието на масите, докато журналистите имат трибуна за изява. Наистина жалко, че няма смели журналисти. Предполагам, че има от какво да ги е страх, предполагам, че и те самите искат да променят нещата, но това няма да стане от само-себе си - те трябва да вземат нещата в свои ръце и да променят българското медийно статукво !
Даже и в спортната журналистика цари пълен хаос и се усеща фрапираща липса на качествени драскачи. Ужас....
Признавам единствено Мартин Карбовски, но той не пише на строго политически теми, жалко...Сигурно и него обаче го е страх....
Странна работа, страхуваме се от някой, но още повече ни е страх да се опълчим срещу него.....странна работа....

П.ослепиС.: Тази статия не е особено стойностна като материал, но за мен има сантиментална стойност, затова - не ми се сърдете...