Да се е*е мишка в ушите - Ша читеш, шото ша та ИЗПЛЮЩЯ !

Днес, 07.12.2005 г. беше най-малкото интересен ден. Всичко започна с моето внезапно събуждане, след като сънувах хмм...интересен сън. После нещата тръгнаха по инерция, запътих се към Дианабад, подложих се на козметична процедура, с цел - премахване на ненужно окосмяване около зоната на темето и след това слезнах стремително към Хемус (имах среща с Владо).
Оп, surprise, забравих да ви оповестя, че снощи нещо се почувствах смел и се проявих като смс писач и днес отговора не закъсня. Перфектното събуждане (тенкс), направо деня ми тръгна с усмивка (май и с усмивка ще завърши :).
Сега, да се върнем към хотел Хемус: точно когато Владо дойде да ме вземе и малко преди да дойде и Алек, получих интересен смс. Малко се озадачих, но точно 0.003 милисекунди по-късно схванах коварния пица-план. Малко нещо се бях отчаял, хич не ми изглеждаха добре нещата, замисълът ми се провали най-малкото. Бях решил, че вече е крайно време да действам малко по като нормален човек и за целта ми трябваше среща от типа: фейс-ту-фейс. Пицария в Младост обаче никак не ми звучеше като такава среща. Абе, честно казано, бях свръх-скептичен, дори малко подразнен, но все пак се явих. Владо се възползва от правото си да седи в колата (разбира се, беше дал заръки ако някой е горе, да слезне при него и прочее..), та се наложи само аз и Алек да се качим.
Това качване беше много интересно, защото изведнъж, след като най-после открихме входа на заведението, се оказахме по средата на някакъв сложен, триизмерен лабиринт и нямахме ни най-малка представа накъде да ходим. Непрекъснато срещахме различни надписи, определящи това, за кой пол е съответната тоалетна, но никъде нямаше знаци "къде са нашите хора?", "нагоре за влюбените" и други подобни. Както и да е, оправихме се, трудно, но все пак сме кадърни момчета, намерихме ги. Бяха се събрали на една маса и праскаха някакъв много извратен вариант на белота, полу-открит, полу-никакъв. Но белотът не е важен, поне за мен. Важен е единия играч (да похваля - направиха капо първата игра, на която присъствах, на втората - не знам) поради известни причини (пак Una Paloma Blanka..). И изведнъж ! "Алек, ще изиграеш ли моите карти ?" Точно в този миг, помежду два сърдечни удара, кожата ми се възпротиви на физиологията и започна да трепери вътрешно (интересно чувство е, повярвайте ми). Всичките ми телесни течности се изпариха мигом и застанах напълно безпомощен, скован в седнала поза. Разбира се, поводът за тези мои реакции е страхотен и много приятен, но шокът беше неописуем. Направо бях потресен, напълно шокиран и тотално неспособен на адекватни действия. Последва разходка до близкия паметник на панелната, ръбата архитектура, тоест някакъв почти-небостъргач в Младост Не-знам-си-колко. Дръжка на входа нямаше (сега като се замисля, свръх тъпо е да се оглеждам за дръжка в такъв момент, но - да, такъв съм...), ХС-то (Хляб & Сирене) беше с БЕЗБОЖНО богат асортимент, нещо от сорта на олио (Клас олио, разбира се, Олио от класа), хляб (вероятно стар), минерална вода (само в бидони от 800 галона) и близалки (Чупа-чъпс май бяха). Селекционерът се спря на Чупа-чъпсите, дори пожела два броя (лакомо, ще кажат някои, но аз съм склонен да оспорвам, не ме познавахте в 6-и клас просто..). Пито-платено и вече се отдалечаваме от сивия бетонния звяр (черпим с Рой Орбисън - Известната му песен..), когато някакъв бетоновоз или чакъловоз, или друга такава адска машина, се насочваше стремително към Владо и неговото невинно лежащо на асфалта Рено Меган. Посмяхме се, но момента премина доста бързо, смешката свърши и си влезнахме обратно в пица-план убежището. Бъра-бъра още няколко минути (2, да речем) и вече с Алек сме долу и ще си тръгваме, но бях забравил нещо важно - да посветя в пъкления ни (аз & Алек & Владо) план и женската аудитория. Офертата беше (и още е) за Ескейп, маси, всичко ток, само те да се навият да дойдат, това се изискваше. И тъй като една от желаните я нямаше на масата, поставих условие от името на В. да бъде убедена в правотата на нашата мисъл. След това си тръгнахме, малко смут и усмивки в колата, но нищо особено. После започна работната част на деня, хайде насам, хайде натам, после малко обратно и пак така. Имахме и преживявания с куките даже, един регулировчик забеляза, че Владо си лафи по моя телефон докато седи на кръстовището пред Парламента. Дойде един учтив служител на КАТ и го накара да си предостави документите (лични и на автомобила) за обстоен преглед. Нарушения имаше бол, но куката била разбрана, кълве на усмивки и "абе, ти си ми много познат от някъде, айде, щот си пич - бегай..". Готина работа, само да ставаше от всеки път...
После хапнахме тримцата със Стефчо във Флай Бара в Хладилника (зад Кошарите) и след като се разделихме, останахме само аз и Владо. Имахме среща с едно момче, Христо, много готин пичага, по бизнес въпроси се срещаме все, но е супер печен. Лафихме си дълго време в...а де....как му беше името ?!? Владо има визитка, но в момента не е он-лайн (готино звучи на бг, нали ? На Лай*а..), така че да приемем, че бара е готин и толкоз. Панорамен бар е, на последния етаж на новата сграда, която се намира на ъгъла на П. Яворов и Черни Връх. Гъзария до шия, ама ние сме си гъзари..нема начин..
След срещата с Христо обаче изведнъж вече нямахме какво да правим и докато се чудехме дали всичко е ток и жици или утре нещо ще се прецака, осъзнахме, че е по-добре да се прибираме и да се поуспокоим малко. Така и направихме, даже аз карах (!!!), и то добре :) Прибрах си се значи аз, мамчето както винаги беше зациклила на Нова и въобще не откъсва поглед, щото остават само (!!!) 32 минути до Биг Брадър все пак...ама това си е нейна дрога, всеки си друса на нещо, к'во да го правиш, човещинка си е. После наистина почна Биги и се посмяхме на глупостите на съквартирантити (произнесено с акцент). Хапнах, чатнах, чекнах мейла и седнах да пиша тази глупост. Надявам се да съм ви съкратил живота минимум с 10 минути, та и повече, айде лека нощ !


П.ослепиС.: Последни поздрави с Роксет - Хау Ду Ю Ду ?!? (really, how ?)