Тъпите мишоци или аман от пишман-разбирачи...

Гуд ийвнинг, май диър.
Не, днес няма да се правя на англе, напротив, ще бъда баш простия селянин от село, какъвто съм си. Който не знае - родом съм и съм живял дълги години в Пазарджик. Гаден град, кофти спомени, още по-кофти бъдеще. Не ми се говори за родното гнездо, отдавна го отвяха ветровете.
Напоследък лесно ме отвяват по една или друга причина, чувствам се направо като отнесен от вихъра. Намирам се по течението на някакъв завихрен поток от събития, напълнено опропастени от мен и също така останали неразгадани.
Шести Декември не прави изключение, денят започна фантастично: събудих се не много трудно, преминах през хигиенна оборка, изтърках си обувките, сгънах си дрешките и ги прибрах в гардероба. След това извадих други дрешки и се стегнах за излизане. На път за Щутгарт не се случи нищо кой знае колко паметно, но настроението ми не се промени. След като пристигнах на уреченото място, след малък detour в Дианабад, се озовах пред една тенис маса, с хилка в ръка и тъкмо губех играта от мой съ-курсник. Нямаше значение, така и така бързах, имах интервю за работа в центъра.
По-късно се случиха разни не толкова интересни неща, ще ги прескоча и ще продължа разказа си от самото интервю: очаквах предложение за работа като "Консултант" (каквото и да значеше това), но за сметка на това получих предложение да стана дистрибутор на Хербалайф.
За непросветените, Хербалайф е фирма за Welness продукти, демек: хем отслабваш, хем циците ти порастват (пишката респективно), лицето ти става по-привлекателно, бедрата ти изведнъж се оказват адски секси и атрактивни. И прочее, и прочее. Тъпа история, отказах да разпространявам такива продукти.
След перипетиите с Уелнес стъф-а уж щяхме да правим някакви работи с някакви хора, уж на имен ден ходихме, уж нищо не правехме, пък изведнъж се придвижвахме с бясна скорост към Марсилията в студ. град. Приятна компаниика бяхме заформили в колата: Владо (кара), Аз (се возя), Еци и Алек (отзад). Отивахме към Марсилията, защото имахме среща с хм...как да ги нарека по по-интересен начин....любимите ни. Така, да речем, е правилният начин. Срещнахме се ние, отидохме и в Бара (на края на Вселената), там както винаги беше не особено готино, но пък името компенсира всичко.
В бара настана смут, аз бях особено смутен, нещо не беше както трябва. Определено. Пак се получи ситуация от типа "уж-уж". Нито се забавлявахме достатъчно, нито си говорихме достатъчно, даже и алкохол не пихме, абе общо взето - събрахме се в затворено помещение, без ясна цел и без постигнати резултати. Тогава някои ни напуснаха, останахме пак първоначалната четворка. Започнаха да валят факсове от небето, смута се задълбочи, след това се поразреди малко, докато накрая стана толкова дълбок и тежък, че ни задуши и ни принуди да си тръгнем. Тръгнахме си, все пак сме учтиви хора и когато ни принуждават на нещо, го правим. Но явно си бяхме взели малко смут и в колата. След като се прибрах осъзнах, че имам едно малко парченце и в джоба, изхвърлих го. Сега вече не съм смутен, но пък съм гладен и ми се спи.
Мисля, че няма нужда да се мъча повече - ще ям и ще си лягам. Лека нощ.....