Събота....абе Saturday's not my day too

Да, така е, и събота не е моя ден. Още не знам точно кой е, но определено не е събота. Още знам, че не е и вторник, както и четвъртък, нито петък. Има още няколко възможности, но и те показват потенциал на твърде отвратителни дни. Особено онези предизвикателно започващи и досадно протичащи понеделници.
Но нека сега ви разкажа за съботата. Тоест вчера.
Докато спях всичко беше страхотно, или поне добре. Тогава започна кошмара. Беше ужасно, направо настръхващо. Започнах да улавям в далечината смътно подобие на мелодията на Блинк 182 и Всички Малки Неща. Бавно реалността се разми и пред мен се появиха солидни признаци, че това е мелодията, с която ми звъни брат ми. Станах и го вдигнах. Беше 9:00 часа....УЖАСНО !!! Бях предвидил да спя поне до 10:00 - 10:30. Но не... Както и да е, след като ме събуди, се поосвестих и той ме взе от Хоуп Сити. Отидохме в центрото да вземем един неща от офиса. Беше странно забавно, от онзи тип дето повече зе изпотяваш, отколкото се забавляваш. Да премъкнеш 30 килограма талашитени плоскости през 6 етажа по гадно стълбише не е точно представата ми за pure fun. Но се справихме блестящо въпреки, че и двамата сме не особено яки копелета. Похамалствахме още малко, мъкнахме наляво надясно каквото ни попадне, ей така, да не губим форма и след това стана време да се запътвам към Щутгарт. Брат ми ме метна и не след дълго се озовах пред Утре Наш Става Светът !!! След като осъзнах, че е доста раничко и има половин час преди началото на упражнението ми, се поразходих и срещнах един колега, чието име не знам, викам му Ейвън Гай....(да, той наистина дистрибутира Ейвън) Настанихме се в стаята на г-н Енцислав Харманджиев, който между впрочем е най-печения преподавател, който имам този семестър. Той ми е по Микроикономика. Готиното е, че пуска няк'ви тънки или направо свински шеги и прави предмета маааалко по-човешки и разбираем. Както и да е, този ден учихме за еластичността на пазара и разбрахме, че както еластичността на един пазар може да се определя от няколко продукта едновременно, също така може и въобще да не си влияят по никакъв начин и да няма абсолютно никакъв смисъл да се опитваме да определяме каквото и да било....Абе готин предмет е т'ва Микроикономиката....Но и неговият час и половина внимание завърши и се наложи да се преместим в стаята по Математика. Ето това вече е Дъ Риъл Диъл. Не знам защо но Висша Математика I-ва част е едно от нещата, които ме отвращават на този свят. Кара ме да се чувствам неистово тъп и несхващащ. Направо се намразвам, защото наистина нищо не разбирам от логаритми, екстреми, инфлексни производни, функции и прочее. Не е виновна преподавателката в упражненията, напротив, жената дори се държи мило и се опитва да ни обяснява (или поне на мен така ми се струва), за разлика от лекторката по Математика. Тя е изрод. Направо си ни каза, че ще ни скъса, хич не й пука, че никой не разбира какво ни преподава, но си продължава с лекцията....На всичкото от горе се кара на тези, които дръзнат да се опитат да се помазнят. Истинско страшилище е тя. За това и не съм ходил в УНСС в петък от мнооого седмици. Няма и да отида скоро. В петък имам лекции именно по Математика и Микроикономика (при бившия ректор на УНСС - Камен Миркович a.k.a. пухкавия пингвин :). Лекциите по Микро са най-приспивното нещо, което може да ти се случи, ако не си бил в час по Английски Език при г-жа Ася Ангелова в Балканско Училище. Дори смея да твърдя, че са по-приспивни и от Колдплей. Леле, а тея колко ме дразнят....но сега не е нито времето, нито мястото за това. Музикалните ми предпочитания ще се наложи да останат за съвсем друго ентри и за друг път. Обещавам да ви запълня невинното време с вкусовете си, но не сега :). Та за съботата. Мина се и математика, решавахме някакви несправедливи задачи за производни и за намиране на някакви неща по някакви неведоми за мене начини. Но времето мина и си замина.
След това минах през Дианабад да видя Флъфката (това е артистичния псевдоним на Лиа). Тя, разбира се, се въргаляше с Вальо. Посмяхме се, погледахме Ла Фемме Никита и стана време бате Гошо да си бега. Оу, между другото по-рано през деня разбрах, че едно доста сладко момиче от Петрич знае как е "една чаша вода" на гръцки (за тези, които не знаят - аз съм учил и знам гръцки и наистина момичето знаеше как е). Но дотам със сладките момичета от Петрич, впрочем, те обикновенно никак не са сладки, но тази наистина прави изключение. Имам спомен за една петричка крава (много сори на феновете й), която ми беше съученичка. Леле мразех я тази Ваня....Ама това бяха лиготии от 6-и и 7-и клас...Така, че мисля, че е малко късно да ви занимавам сега с тях. Може би някой друг път. Сега е време да ви кажа, че след като се прибрах в събота вечерта и не знам как ми мина през акъла да посетя на Владо страницата. И оттам ми дойде внезапно идеята да започна отново да попълвам блогче. Първо се чудих кой от всичките блогове, които съм започвал да продължа. Спрях се на Хай5, но след това се присетих пък за ЕмЕсЕн и тамошната ми лична страничка. Тя е супер, има си и фото-албум, страшно красива е като дизайн, учудващо бързо се отваря от моя комп. (сигурно и от вашия) пък и там вече имам няколко поста. Но пък неприятно, е че няма една екстра, която блогспот предлата, а аз я намирам за страхотна - изпращането и публикуването на постинги чрез и-мейл. Много е яко, щото мога да си пращам всичко от клубче или от компютър на приятел например, без да се логвам в сайта. Просто драсвам мейл на аз@знам.къде и готово. :) Сега обаче се замислям пак за ЕмЕсЕн-а и май ще го чекна пак за подобна функция.

Друго, друго за събота....хммм....гледам филми (по-скоро майка ми се опита да гледа Часовете, но заспа) и после заспах. Ами да, скучен човек съм, к'во да ме правиш.....

Хайде чао ви :)