Как да се возим в автомобил, когато не сме сигурни, че ще оцелеем...

Надявам се темата да е полезна не само за мен. :) Става дума за онези пътувания, когато сте се молили кошмара да свърши час по-скоро и наистина да успеете да пуснете дръжката на вратата без да се налага оперативно да ви отделят от нея. И аз като всички нормални хора се возя в коли. Понякога ми е приятно и да ги карам, но не винаги имам възможността. И все пак, когато се возя съм наистина много критичен и аналитичен към способностите на шофьора. Дори понякога ставам заядлив, но това е само, защото се включва инстинкта ми за самосъхранение. Ето ви един свеж пример: преди няколко дни наваля първия сняг за тази ранна зима. Улиците станаха хлъзгави и автомобилите съответно станаха по-трудно за управление. И след като колите станаха неуправляеми, времето също не подлежи на обсъждане, смятам, че единствено управляващите МПС-та биха могли да се постараят за безопасността по пътищата, не мислите ли ? Точно в тези първи снежни дни и един мой приятел (той си знае кой е) реши да изпробва стабилността на колата и най-вече на кормилната уредба. Започнаха един безумни слаломи из улиците, съчетани с пълна игнорация на моите съвети и подбуди за по-леко каране. Заплахите ми, че ще скоча в движение също бяха глас в пустиня. Тогава изведнъж ни просветна брилянтната идея (признавам, не ми просветна на мен..) да се докажат безпрецедентно шофьорските умения на хлъзгав, заледен терен по много лесен начин: а именно, на паркинг в Надежда, с въртене на място по леда. Наистина е готино, и е особено готино ако успееш да го направиш като хората, а не просто да се засилиш, да набиеш спирачки и да въртиш волана. Тогава го няма това чувство на тотален превес над земните стихии и привидния контрол над събитията. Но все пак си струваше да опитаме. И опитахме, дори заснехме опита с цифрова камера. За жалост нямам сведения клипчето да е качено някъде в нета и затова не мога да ви предоставя възможност сами да се запознаете с нашия нелепизъм.
Та след като се опитахме да се въртим на сняг и решихме, че няма да стане, пък и не се сетихме за широко място без неща, които могат да бъдат унищожени, отново се върнахме към цивилизованата част на София - центъра.
В центъра сняг нямаше, нямаше и лед. Само киша и много полицаи. Ама много полицаи. Странното е, че наличието на униформени винаги разпалва у хората едно неистово желание да нарушаваш закона, да минаваш по релсите на бул. Витоша, да пресичаш на червено, да завиваш без мигач, дори въобще да нямаш работещ преден-ляв мигач и прочее. Въобще, нормалния не-кореняк-софиянец (просто не познавам кореняци) има навика да дърпа дявола за опашката. Дяволът пък въобще не усеща такива неща и хич не му дреме освен ако не му се изплюеш пред краката - тогава направо ще те оглозга: наистина внимавайте, стават много зли в такива и подобни ситуации. Но такива са те - пазителите на реда. Светещи жилетки...що сте толкоз нервни...требвам ви за кинти.....аааа ти си гад!
Евалата комшу, луд си! (т'ва за Ицо Хазарта от Надежда) :)
Сигурно и вие се сещате за подобни истории, свързани с автомобилизма, куките, дявола или плюенето - ако да - уведомете ме :)
засега това е - ciao

П.ослепиС.: ТУК може да видите гореспоменатия жалък опит за въртене на сняг.
ТУК пък просто може да видите мутрата ми за малко :)