Четвъртък - алкохола и знанието не се връзват..

Всичко започна що-годе добре, станах само с час-час и малко закъснение. Преебах се да отида в УНСС, точно когато няма никой от моя курс и се чудих къде да се дяна за 2 часа. Видях се с бра'чедка ми Ирина (като си кача снимките ще видите). Тя ме повози малко, полафкаме си, пушихме по цигарка и кой от къде е. Събрах се с колегите да обсъдим Икономическа Социология, ей така, щото сме мно'о готини и умни копелета. Не, лъжа разбира се. Всъщност имахме контролно в този ден и затова си говорихме кой-какво знае и защо всъщност не го е научил, демек к'во е пил вчера....Но всичко хубаво свършва бързо както сигурно вече знаете и дойде време да влизаме в кабинета по Социология. Наредихме се като шишенца с аспирин, точно така че да препишем по възможно най-дебилния начин, но за наше щастия преподавателката ни размести и стана невъзможно. Писах к'вото се сетих - ако хвана тройка ще черпя (не обещавам!). След контролното предавахме някакви проекти, аз разбира не предадох - колежките предадоха и от мое име (мерси пак ! обещавам, че ще се реванширам :) Бавно, но сигурно часът се изниза и аз се телепортирах в колата на Владо. Запердашихме на някъде, не помня точно какво правихме, ама така или иначе няма да е било кой знае колко важно и паметно щом не го помня..:) Помня само, че Дудела имаше рожден ден в него ден, на който аз не отидох (сори Дуд, жив и здрав да си, ще ме черпиш друг път, нема страшно, не си се измъкнал !), но за сметка на това ходихме в Ескейп. Там е готско, както знаете. Особено като ходиш в четвъртък. Тогава е някаква странна, чаровна комбинация от турбо-лудница и супер-кеф от ретрото и яките пички около теб. Да, така е, признайте си, зяпате пички на кило...Та даже и някои пички зяпат други пички..Абе луда работа..Както и да е, след няколко часа и няколко водки решихме, че Ескейп вече не може да побере нашия мъжки потенциал (тук говоря за Мен, Владо и Стефчо)и се преместихме в Планетата на Графа. Там беше готско, особено готско беше отношението на хората, защото Стефчо има някакви връзки и се чувствахме личности. То не беше кючекчиня, не беше танцьорка на масата, барабани и други изнервящи неща от свинска кожа...абе яко беше. Ама и там ни писна (много сме претенциозни, к'во да се прави). Отидохме в Домби. Това е едно място. По-добре не мога да го опиша, съжалявам. Точно там осъзнах, че тези водки не са изчезнали в мен просто ей така, тогава ми напомниха за съществуването си и нададоха много силен вой със заплахи, ако не ги пусна да излезнат. Аз обаче не ги пуснах, дори се реших да изпия още една, която да изпратя вътре като парламентьор с цел да усмири тълпата. За момент плана сработи, но не след дълго, гадовете от вътре го подкупиха и парламентьора (на който дори и прикачих страшна мацка a.k.a. сок от зелена ябълка) премина от другата страна на барикадата. Така вече вътрешната борба стана прекалено разгорещена и единствено факта, че вече се прибирахме по домовете прекрати един по-сериозен изблик на чувства и стомашни сокове у мен. И така, по този прекрасен начин завърши вечерта. А вие забавлявахте ли се ? :)