Петък........не беше 13-и, но не беше и My Lucky Day...

Всичко започна добре, даже учудващо добре....
Станах по някое време, защото бях нагърбен с бойната задача да уведомя хазяйна на офиса ни, че напускаме. Това е тежка задача, защото аз лично бях обещал на човека, че ще прекараме в това помещение поне една година (за която ще си платим 12 месечни наема, разбира се), а ние всъщност решихме да напуснем след 4 месеца, макар да имахме доста уважителни причини. Та хванах си аз железния кон за към центъра и се озовах на Христо Белчев 2. Справих се брилянтно със задачата, дори написах молба до БМК (Българска Месна Компания), чрез която обявявам едномесечно предизвестие за напускане на сградата (The King Has Left The Building..). По това време вече имах течаща уговорка с Олга да се мийтнем на Гарибалди пред КейЕфСи-то. Докато я чаках обаче се обади брат ми и стана така, че си направих и с него срещичка.
Дойде, той с племенника ми Алекс (след като кача снимки или линка към тях някой ден ще видите кои всъщност са всички тези хора, ако не ги познавате) и се пошматкахме из града за няколко часа в търсене на идеалния интернет доставчик при положение, че живееш в кв. Разсадника. След не чак толкова уморително търсене стигнахме до заключението, че офертата на сезона е локалната ланка (дали?) АренаНет. Ако някой смята, че сме сгрешили и има по-добри идеи - feel free to proove me wrong ! :) След това с Олга се отделихме от несъмнено приятната и разведряваща компания на брат ми и се запътихме към едно заведение, което хората наричат Кубчето. Това е място, в което според Оличка се срещат хора "настроени приятелски един към друг, възприемащи мотото: "нека се обичаме, без да се събличаме"". Аз лично не можах и все още не мога да възприема напълно тази идея. Даже в началото бях изпаднал в такъв панически страх от това заведение, какъвто може да изпита единствено резенче лимон в мига, когато осъзнава притеснителната скорост, с която се приближат неопределен брой тухли, от онези старите, червеникавите, да, от онези дето се ронят и имат странни дупки в тях. Но след като стигнахме там останах приятно неизненадан. Тоест - беше просто едно кафенце. Нека се опитам да ви го опиша: беше доста тясно помешение с малък бар-плот и 3 маси (всичките места са за пушачи) и други интересни неща. Такова интересно нещо беше например брутално тясното стълбище, водещо към мястото за облечкения (физически И душевни). Толкова е тясно, че преминаването му силно наподобява онези американски риалити шоута, в които участниците трябва да минат по въжен мост на 400 метра над пропаст, пълна с назъбени колове, забити и чакащи свежа плът, която да разпорят. Това усещане се допълва и от факта, че на пръв поглед от нищото се появяват и изчезват такива притеснителни ръбове, в които като нищо можеш да си спукаш черепа поне на пет места, че дори и количеството адреналин, което се заражда в крехкото телце на нищо-неподозиращия човек, поискал да се изпикае, силно наподобява скачането с бънджи със стоманено въже....
Но адвенчър-мистиката не свършва тук. О, не. Точно когато си мислиш, че си се измъкнал от ноктите на смъртта и идва блажения час на облекчението, разбираш, че самата тоалетна представлява триъгълна стаичка (!??) с обща квадратура 0.8 кв. метра. Вярно е, че прави просто пикаене едно далеч по-sophisticated и забавно преживяване, но аз лично бих могъл да живея и ако беше стандартна тоалетна. Странния чар, който те завладява в това място се допълва и от факта, че за да се впуснеш в пътешествието надолу по стълбите, първо трябва да откачиш несъмнено елегантната верижка, сложена сякаш като последна бариера между здравия разум и 4-и Километър, точно в началото на стълбището, увито като змия под най-непукистски пиещите си кафето обитатели на Кубчето. Не стига това, ами и след като в крайна сметка си показал забележителен инат и умения и си успял да свършиш работата като не-толкова бял човек, и в крайна сметка си решил да се покажеш дори и като чистник - решаваш да се измиеш. Чешма - ок. Сапун - ок. Салфетки - ок, макар, че не е руло хартия, а наистина са салфетки, но все пак ок, като ще е екшън, да е екшън. Тогава обаче идва наистина онова, което те грабва и не те оставя да спиш поне една седмица, поради невъобразимия си чар. Кошчето за салфетките. То е с външния вид на нормално пластмасово кошче, каквото можете да си закупите от всеки уважаващ себе си хипер-маркет както и от други места. Но разликата е в пропорциите. Това кошче е с размери на някои от по-старите модели GSM-и. Особено ако помните онези Мотороли, първия МикроТак примерно....След като сте се усмихвали 10 минути в огледалото, пленени от чара на кошчето, успявате да се изкачите по стълбите на смъртта и отново навлизате в атмосферата на "приятелската обич и разбиране", но където трябва да шушукате, когато не уважавате модерната поезия, защото може да обидите някой, много не-уважаван и не-талантлив журналист в някое не-огромно и не-авторитетно столично списание. Това, разбира се, не е проблем за широко скроени личности като вас и вие си допивате бирата без капка свян и чувство за неловкост. След като сте разбрали и за другите чудати посетители на кафето все повече се запленявате от идеята му. Там примерно може да срещнете човека, превел и измислил българските имена на Барбароните (!!:). Но това е и момента, когато осъзнавате най-готиното (или може би само аз го осъзнах, другите няма да го осъзнаят като мен..) - тоест барманката-сервитьорка-управителка на Кубчето - Марги. Първо ми се стори аааааадски позната от някъде и бях готов да си заложа телефона, но след като размислих и осъзнах, че нямам друг и се отказах..Както и да е, тя е суупер симпатична и чаровна. Трудно бих могъл да я опиша адекватно, защото все още съм повлиян от силна емоция ! Супер готина е, стига толкова ! :)
След не особено кратко прекарване там обаче е време да си ходите, и с право, сигурно има хора, които се притесняват за вас ! Взимате си нещата (след като сте платили, надявам се), бутате стъклената врата и пожелавате лека вечер на всички полу-позначи вътре. С бавна крачка се отправяте към известното и безинтересното и съжалявате, че сте открили Кубчето в толкова късен период от живота си. :)
За да се отърсим от Кубче-мисли, с Олга започнахме дълги разговори за Живота, Вселена и Всичко Останало, които за моя жалост доведоха до сериозни размисли и още по-сериозен и неочакван сдух от моя страна, предхождан и подобен от нейна страна. И така, след още един-два часа да речем, прекарани в офиса (който трябва да опразним), с Олга се разделихме, аз отново хванах железния кон, но този път в обратната посока и се запътих към дома. Мисля, че си тананиках "време е вече да си ходя в Надежда, в Надежда..". Странно как някога не осъзнавах иронията на тези думи...а сега вече я осъзнавам....та даже я усещам физически....Но хайде стига, няма сега да ви говоря за Надежда и паметника на Изгонените Софиянци в кв. Дружба...
Сега ви казвам лека нощ, както аз казах на майка ми в петък, когато вечерях и си легнахме пред телевизора. Лека Нощ, мамо ! :)

П.ослепиС.: С настоящото....текст изказвам САМО и ЕДИНСТВЕНО личното си мнение, като дори и това не е НАПЪЛНО ИСТИНА. Просто се стремях да направя един текст, след който няма да искате да си режете вените, в търсене на мост, под който да го направите. Та, идеята е - no offence за всички, които по някакъв начин се чувстват засегнати или незасегнати от всичко, изказано по-горе. !!!! Лека Нощ, мамо ! :)